ФОТОГАЛЕРИЯ: Атмосферни снимки на Якутия през погледа на местен фотограф

Якутия е най-големият регион на Русия. По размер превъзхожда една Франция петкратно. Разстоянията между градовете и селата тук достигат 1500-2000 км. Тук се намира и най-студеното място в света, където през юни може да завали сняг, а зимата термометърът пада под -50°C. За якутските студове и свирепите комари се носят легенди. За да се доберете до Якутия от Москва, ще трябва да преодолеете над 8000 километра!

"Турист, свикнал с комфорта и уюта, едва ли ще дойде тук. В Якутия идват заради екзотиката", твърди Алексей Василиев, самоук фотограф, роден в Якутск. През 2016 г. той става финалист на международния LensCulture Street Photography, оттогава снимките му са публикувани от National Geographic и много руски издания. За него казват, че е "влязъл в историята на Якутия".

Василиев снима Якутия в продължение на няколко последователни години в различни периоди от годината – с обледенените ѝ покрайнини, яркоосветените лавки сред мрачни панелки, жените в национални костюми, децата и юношите на непригледните детски площадки – с две думи, чистата якутска реалност.

"У нас е -30°C – това си е пролет!"

Като говори за Якутия, Василиев често повтаря, че за да стане едно място туристическо, трябва да минат 20 години. А засега именно труднодостъпността и екстремното привличат малкото пътешественици, които все пак рискуват да отидат да вкусят от местния колорит.

"Най-често хората идват тук не в най-големите студове, които са през декември-януари, а през март, когато температурата се задържа на около -30°C. За тях това все пак си е студено, а за нас е почти пролет. Боя се от това, че някой ден ще престанем да се славим като най-студеното място на света", твърди той.

Миналата година в Якутия идват туристи, учени и еколози от цяла Русия. Сибир и Якутия бяха връхлетени от аномални горещини, горски пожари и нашествие на големи гъсеници от копринени буби. Учените твърдят, че тук се затопля два пъти и половина по-бързо от средното за планетата.

Якутска атмосфера

Василиев снима родината си "ненапудрена". Уверен е, че да снимаш обикновения човек не е толкова сложно.

Якутите не са най-емоционалните хора, но не можеш да им отречеш ревностната защита на националната им идентичност. В това сред коренните народи на Русия те държат уверено лидерство. "Не знаеш якутски език? Какъв якут си ти!", и всичко в този дух. Якутите дори имат своя Нова година, която се отбелязва лятото и се нарича Ысыах. Вместо шампанско пият кумис, вместо елхи имат свещен стълб сэргэ. В съветско време той е забранен, а днес всички само чакат да облекат националните якутски рокли.

Или например якутското кино – в местните кина то е по-разпространено от всяко друго и прожектират филмите с руски субтитри. Василиев има фотопроект, посветен на този феномен – "Сахавуд". Той провежда 9 месеца на снимачните площадки и преди всяка нова локация снимачните екипи го "хранят" със земя или огън за късмет. Якутите изповядват тенгрианство. С други думи, те са езичници.

"У нас тук имаме своя атмосфера и я ценим. Струва ми се, защото се чувстваме беззащитни – пред "големия" свят, сред природата, и ни трябва да се осланяме на нещо, за да се чувстваме силни. А на какво? На нашата култура, традиции, същото това кино – чрез филмите познаваме себе си, защото филмите отразяват якутските образи и идеи".

Още преди пандемията той започва работа като куриер, за да припечелва допълнително – снима само проекти и то не всеки ден. И открива, че якутската самобитност е дори във входовете на многоетажните блокове, които жителите са започнали да преустройват като апартаменти. Във входовете окачат килими, слагат саксии с цветя, меки стари кресла.

"Понякога такива експонати срещам! Не вход, а детска градина – стените са украсени с детски рисунки, има рафтове с книги, дивани разни. Изглежда много мило и започна съвсем наскоро. Невинаги е било така, винаги е било мазало. А сега у хората се заражда някакво самосъзнание, гражданска позиция. Вече им е важно да им е уютно не само в апартамента, ами и извън него".

Той твърди, че снима Якутия, защото е удобно, тя винаги е "под ръка" и може да продължава да снима проектите си неограничено време. Но за този период не е успял дори да я обиколи – Якутия е твърде голяма, а северните ѝ части са истински рай за фотографа. Впрочем следващия път, като тръгне нанякъде, ще е именно натам.

Не пропускайте и нашата галерия с yдивителни портрети на изчезващи народи в Русия!