Михайловское – имението на Александър Пушкин
"Пушкинские гори" е цял резерват в Псковска област, който обединява три обширни имения, свързани с живота на великия поет Александър Пушкин. Поетът е заточен тук заради свободолюбивата си поезия и прекарва по тези места две пълни години. Тук той написва огромен брой стихотворения, няколко големи поеми и разработва сюжети за бъдещи творби.
Персонажите и пейзажите от романа в стихове "Евгений Онегин" са вдохновени от тези места и от съседите на Пушкин, които той често посещава. В парка на имението Тригорское той среща Анна Керн, в която се влюбва и на която посвещава едно от най-добри руски любовни стихотворения "Аз помня чудно мигновение…".
Ясна Поляна – имението на Лев Толстой
В това имение в Тулска област Лев Толстой се ражда и прекарва по-голяма част от живота си, близо 60 години. Първоначално имението е принадлежало на дядото на писателя по майчина линия княз Волконски, който е първообраз на стария княз Болконски във "Война и мир". Между другото, Толстой написва този роман именно тук, а неговата съпруга София Андреевна го преписва на ръка няколко пъти, като нанася безкрайните поправки на съпруга си. Тук Толстой работи и над много други произведения, включително и над "Анна Каренина".
В Ясна Поляна се оформят и неговите философски възгледи. Толстой живее твърде аскетично, носи селска рубашка и дори на преклонна възраст прави дълги разходки и кара велосипед. Създава училище за селските деца и сам коси тревата. Тук са идвали да се срещнат с майстора на словото поклонници на Толстой и млади писатели. В Ясна Поляна се съхранява огромната библиотека на писателя на различни езици. Тук е и неговият гроб.
Спаское-Лутовиново – имението на Иван Тургенев
Относително недалече от Ясна Поля, в Орловска област, се намира имението на писателя Иван Тургенев Спаское-Лутовиново. На туристите често им предлагат да посетят и двата обекта за един ден. Тургенев прекарва тук детството си в имението, подарено на неговия прародител още от Иван Грозни.
В зряла възраст Тургенев не е живял тук постоянно. Много време е прекарвал зад граница, но е обичал много да посещава имението и се е опитвал да прекарва в него летните топли месеци. Също като Толстой той открива тук училище за селски деца.
В Спаское-Лутовиново Тургенев написва своите известни романи "Рудин", "Дворянско гнездо", "В навечерието", "Бащи и деца". Действието в много от тях се развива именно в това имение, а словосъчетанието "дворянско гнездо" се налага в руския език като нарицателно.
Мелихово – имението на Антон Чехов
Чехов часто се е местил от едно място на друго, а пък и много е пътешествал, но в това подмосковско имение той прекарва седем години и тези години се наричат "мелиховското седене". Сега в едно от крилата на имението дори може да се види паметен надпис: "Тук е била написана 'Чайка'". На това място Чехов създава и пиесата "Вуйчо Ваньо", а също и най-известните си разкази "Стая №6", "Остров Сахалин", "Къщата с мансардата", "Човекът в калъф", "Цариградско грозде". Общо над 40 произведения.
В Мелихово Чехов освен това активно приема пациенти - по образование той е бил лекар и никога не е прекратявал практиката си. В една от постройките в имението той безплатно лекува местни селяни, а благодарение и на неговите усилия в околностите е овладяна холерата.
През 1899 г.Чехов, болен от туберкулоза, продава имението и заминава да се лекува в Крим.
Чети по-подробно за Мелихово тук.
Константиново – селото на Сергей Есенин
Това не е традиционно писателско имение, а малък селски дом в Рязанска област. Есенин не е бил дворянин, а поет от народа и е възпявал в стиховете си най-обикновени неща - брези, люлеещи се златни житни полета и руския простор. В неговите стихотворения са описани всички околни пейзажи. От прозореца на дома на Есенин се е виждал живописният бряг на река Ока, обширните полета и златните куполи на църквата.
В селото на Есенин има и имение, което е принадлежало на богатия търговец Иван Кулаков. В Константиново той построява училище за селските деца, където се учи и Есенин. През 1911 г. имението наследява неговата дъщеря Лидия Кашина. Есенин чето посещава техния дом и според някои историци той е имал любовен роман с Лидия. Тя става прототип на героинята от поемата на Есенин "Анна Снегина".