"Най-приказните" къщи в стара Москва

В края на XIX – началото на XX в. в Русия възниква модата на руската старина. Руските художници и архитекти започват да възприемат древноруските икони древноруската архитектура като уникални и художествено ценни произведения. Те не просто използват древноруските образи и елементи в своето творчество, но и ги осмислят по новому.

Така именно древноруското изкуство оказва най-силно въздействие върху руския авангард. В архитектурата появата на "руския" стил (наричат го още "неоруски" или "псевдоруски") подпомага отмяната на забраната да се строят сгради според свободни проекти. Съдейства и за появата на няколко промишлени изложби в Москва, Петербург и Париж, където са представени образци на къщи и интериори с елементи на дренворуската архитектура. Впоследствие в много градове в Русия и в чужбина се повяват здания и цели райони, построени по тези образци.

Този стил на съвременни постройки им придава духа на древноруската архитектура на славянските майстори, понякога преднамерено гротескна. Приема се, че най-известната сграда в "руски" стил е ГУМ на Червения площад. Същото важи и за Ярославската и Казанската гара, както и за Историческия музей на Манежния площад. Освен това в Москва са се запазили няколко уникални имения, които изглеждат напълно приказни!

1. Имението на Лопатина, 1876

Този дом, украсен с разноцветни мозайки, се намира в центъра на Москва на улица "Болшая Никитская". Преди революцията той е принадлежал на Анна Лопатина, която е доставяла морски продукти в Москва. Тук са живеели самите стопани, давали са се апартаменти под наем, а на първия етаж е имало складове и административни помещения на кантората.

Архитект на сградата е Александър Камински, зет на Павел Третяков, основателят на Третяковската галерия, построена също в "руски" стил. Камински украсява фасадата с орнаменти от неголеми разноцветни тухли и керамика, които напомнят на шевица с кръстчета. Прозорците със сводове са изпълнени в стила на болярските палати.

А пък третият етаж е надстроен чак през 1920-те години, когато сградата преминава в ръцете на съветската власт и е превърната в общежитие. Днес в тази сграда се намира посолството на Бразилия.

2. Домът на Цветков, 1899-1901

Тази неголяма къща на "Пречистенская набережная" е построена по поръчка на колекционера Иван Цветков. Той е бил предан поклонник на руското изкуство и е планирал сградата да бъде галерия за живопис. Архитектурният проект е възложен на художника Виктор Васнецов (автор на "Тримата богатири" и "Альонушка").

В крайна сметка домът е построен по каноните на "руския" стил както отвътре, така и отвън – покрив под формата на купол над каменните външни балкони с орнаменти, ярки плочки на външните орнаменти, стаи с масивни полилеи във формата на кандила и дървени пейки-сандъци. Прозорците гледат към фабриката за сладкарски изделия "Красный октябрь" ("Червеният октомври"), която по онова време се е наричала "Ейнем".

През 1909 г. Цветков дарява дома си и богатата колекция от живописни творби (над 1800 платна и скулптури) на града, като си запазва правото да живее в него и да престрои галерията. След смъртта му през август 1917 г. зданието изцяло става художествен музей и дори известно време е филиал на Третяковската галерия.

Само че през 1930-те колекцията е раздадена на регионални музеи и сградата е превърната в общежитие. По време на войната тук е бил щабът на полка "Нормандия-Неман", а днес зданието се използва като резиденция на чуждестранни дипломати.

3. Домът на Перцов, 1905-1907

Приказната къща с кула терем на "Пречистенская набережная" е една от най-ярките постройки в Москва. Тя е построена от инженера по пътищата за комуникация Петър Перцов, който регистрира имота на името на съпругата си Зинаида. Той се запалва от идеята да построи дом в "руски" стил, след като веднъж гостува на приятеля си Иван Цветков.

Близо до него се продавал парцел и Перцов построява на него собствения си дом за отдаване на жилища под наем. Тъй като самият инженер също е бил поклонник на руското изкуство, той планирал да дава апартаменти под наем в тази сграда на творческата интелигенция срещу неголямо заплащане. Домът е проектиран от архитекта Сергей Малютин (автора на матрьошката), който умишлено прави прозорците с различни размери, а фасадите - асиметрични. В мансардите са се помещавали работилници, вътре е имало асансьори и дори е прекаран телефон.

Стопаните са живеели в отделно четириетажно крило, оформено като руска дървена къща: там е имало кахлени камини, мебел от масивен дъб и прозорци с витражи. В дома наистина започват да се събират бохемия на Москва. В подземния етаж работи кабаре, а минувачите дълго са се спирали край дома, за да разгледат всички детайли на фасадата.

След революцията къщата, разбира се, е национализирана и тук се нанасят представители на новата власт, сред които е и Лев Троцки. Голяма част от интериора е загубена, но външно зданието се запазило отлично. От 1970-те години домът се управлява от Министерството на външните работи.

4. Домът на търговеца Игумнов, 1888-1895

Стопанин на това имения на "Болшая Якиманка" е Николай Игумнов, собственик на златодобивни предприятия. Той построява къща, напомняща на външен вид древноруските палати. За строителството ѝ са похарчени един милион рубли – невероятно много пари за онова време (самият терен в центъра на Москва е струвал около 17 000 руб.).

Червените тухли, с които е изградено самото здание, са поръчани в Нидерландия. Всеки елемент от фасадата – пропорции, врати, балкони – са украсени с отделни обемни декорации. Мозайката, която украсява имението, изобразява приказни птици, цветя и растения. Покрива на зданието е в различни форми.

През 1901 г. промишленият предприемач се мести в Абхазия и не се връща в Москва, а след революцията доброволно предава имението на съветската власт. Днес тук се намира резиденцията на посланика на Франция.

5. Имението на Шчукин, 1893-1898

Огромната къща на ул. "Малая Грузинская" е принадлежала на търговеца и меценат Пьотър Шчукин, колекционер на предмети на дренворуското изкуство. За увеличаващата му се колекция той решава да построи отделна сграда в модния "руски" стил.

Основният елемент на сградата е "терем" с широки крила, украсени балкони (умалено копие на балкона на палата на Романови във Варварка) и островръхи покриви на различни равнища. Вътре посетителите попадат в зали със сводове, на които са изписани растителни орнаменти. След няколко години до това здание е построено още едно, също в псевдоруски стил, но по-просторно. Впоследствие тези къщи са били съединени с подземен проход.

През 1905 г. Шчукин подарява зданието на Историческия музей, но остава пазител на колекцията до самата си смърт и дори сам води обиколки из залите. В съветско време зданието на губи предназначението си и тук са изложени експонати от различни музеи на града. Днес тук се намира Биологическият музей "Тимирязев".