Много охрана и контролно-пропускателни пунктове
Валерий Матицин/ТАСС
"Предполагам, че най-големият културен шок беше да видим всичките охранителни и контролно-пропускателни пунктове, у нас в Исландия няма такива неща", казва Алма Омарсдотир от Исландия.
Всъщност на всички руски летища и железопътни гари има специални зони за проверки по сигурността точно на входа, където трябва да поставиш не само багажа, но и раницата или дамската чанта в рентгеновия скенер.
На други обществени места има детектори за метал, през които трябва да минеш, както и да отвориш чантата си за проверка.
Ако на чужденеца това му се струва странно, то руснаците подкрепят напълно тази практика, тъй като тя ги кара да се чувстват по-спокойни и сигурни, а властите твърдят, че това е ключова антитерористична мярка.
Всъщност това вече е субкултура и тези гардове обикновено са богат източник за мемове и шеги!
Петер Даалдер от Холандия, който ходил на ски в Сочи, ни казва, че около курорта има контролно-пропускателни пунктове дори на ски лифта от долината към склоновете. "Но изглежда, това е повече формалност, отколкото проверка за сигурността, или начин да се ангажират повече хора на работа", предполага той.
Навсякъде е чисто
Legion Media
"Освен това ми беше интересно колко чисти бяха улиците (и всъщност всичко) и не видях нито един графит, докато бях в Сочи или Москва", казва Алма.
Българският журналист Тихомир Шолев е бил аспирант в късния СССР и сега се е върнал в Русия над 30 години по-късно. Той казва, че големият културен шок за него, "НО ПОЛОЖИТЕЛЕН ЗНАК", са чистите тоалетни, където и да отиде.
"Изненадах се колко чисто е навсякъде. Без боклуци на или извън летището, без празни кенчета бира или кола, без фасове т.н.", потвърждава и Расмус Карлсен от Дания.
Истината е, че през тези години много неща са се променили най-вече в Москва. Столицата на Русия е не само почистена, но и с мащабно обновен център – виж снимки преди и след ТУК.
Руснаците не говорят английски
Кирил Кухмар/ТАСС
"Малко хора говорят някакъв чужд (английски) език", казва Петер. При все това според Расмус това не е проблем. Наистина не всеки говори английски, "но мнозина го владеят и винаги можеш да намериш някой наблизо, който да го говори".
Андреа Сауле от Италия казва, че може да се окаже предизвикателство да си поръчаш храна. "Понякога, когато влезеш в ресторант, няма меню на английски и виждаш само букви на кирилица ..."
Ако се чудиш защо руснаците говорят лош английски, има няколко причини за това – ниско ниво на преподаване на езици в съветските училища, а освен това английският исторически не е популярен език – традиционно руснаците учат повече френски и немски. Освен това факт е, че не много руснаци пътуват в чужбина или общуват с чужденци.
Руснаците не пият студени напитки през зимата
Дмитрий Коробейников/Sputnik
Исландката Алма намири за учудващо, че много пъти, когато си е купувала газирани напитки в магазините, са ѝ давали такива със стайна температура, въпреки че в хладилника е имало изстудени бутилки. "Трябваше специално да поискаме студени соди..."
А това изобщо не е изненадващо, тъй като националната напитка на Русия е чаят! Руснаците просто обичат да го пият. Особено когато е студено, руснак никога няма да отпие глътка студена кола, а по-скоро чаша топъл чай.
Вижте още как руснаците пият чая си!
Невероятно гостоприемство
Legion Media
Това обаче е история, на която никога не би повярвал преди да срещнеш руснаци.
Айоалстейн Кяртансон от Исландия разказва за най-забележителния си културен шок за Русия: "В нощта преди да отпътувам обратно за Исландия, една рускиня от групата нейни сънародници, с които се бях срещнал преди няколко дни, ме попита какви са плановете ми за пътуване. Когато разбра, че ще имам кратък престой в Латвия (и нямам резервиран хотел), веднага се обади на родителите си, които се бяха преместили в Латвия, за да се разберем да ме вземат от летището, да ми приготвят вечеря, да ме приютят за една нощ и на следващия ден да ме закарат обратно до летището...", разказва той шокиран.
"Това неочаквано гостоприемство беше увенчано с жеста на родителите, които спряха на път за летището, за да ми вземат парче от любимата им торта, преди да замина".