Ул. "Венецианова"
На някои карти най-късата улица в Москва дори не фигурира – толкова е малка. Улица "Венецианова" е дълга само 48 метра. Тя е и най-тясната в мегаполиса – ширината ѝ е едва 4 метра. Там има само две къщи - №3 и №4. Улицата е кръстена на великия руски художник Алексей Венецианов, живял през XIX век. Той е особено известен с картините си, които показват живота на руските селяни. Улица "Венецианова" се намира в северозападната част на Москва, в кооперативното селище Сокол. То е основано през 1923 г. и е първото по рода си в Москва. По онова време улица "Венецианова" е дълга около километър и половина, но през 1930-те част от нея е застроена с къщата на съветския художник Александър Герасимов, който е известен с идеологическите си картини и портрети на Ленин и Сталин.
Уличка "Лубочни"
Втората в списъка на най-късите улици в Москва, макар че изобщо не прилича на такава. Тя е кръстена "Лубочни" – 58-метров участък от крайбрежната улица на р. Москва. Това е най-късата улица в гъстонаселения градски квартал (в сравнение с ул. "Венецианова"). Свързва два моста: Чугунения и Болшой Москворецки. На тази улица има само една сграда, чийто адрес е просто "Лубочни" 2. Това е офис сграда, където се помещава отдел на Централната банка на Русия. Вторият и по-познат адрес е ул. "Балчуг" 2 (която пресича "Лубочни"). Това е нова сграда, построена през 1990-те на мястото на съборени исторически къщи.
Уличката е кръстена на дебелите въжета, които в миналото се произвеждали тук и били използвани да свързват частите на стария мост, съществувал някога. "Лубочни" се намира в сърцето на Москва – от нея се виждат катедралата "Св. Василий Блажени" и Червеният площад. Улицата е разположена на изкуствен остров, появил се през 1783 г., когато от южната ѝ страна е построен дренажен канал, за да пази мястото от големи наводнения.
"Мали Ордински"
Следващата къса улица вече си е разположена в южната част на центъра на Москва. Името ѝ е "Мали Ордински" и тя е дълга само 67 метра. Тази малка улица свързва две по-големи – "Болшая Ординка" и "Малая Ординка".
Всъщност това е единствената функция на "Мали Ордински". Въпреки че е достатъчно дълга и на нея има няколко сгради, те формално се водят на свързаните улици: става въпрос за сградите на "Болшая Ординка" 53 и 55 и на "Малая Ординка" 38 и 40. Технически това е най-късата улица без никакви сгради на нея. Тъй като разликата в имената е незначителна (наблизо има и "Болшой Ордински"), хората често ги бъркат.
Двете улици са кръстени на пътя към Златната орда, който минавал през този квартал през XIII-XIV век. Но старите имена на "Мали Ордински" са напълно различни. Първо, до 1917 г. уличката се нарича "Мали Курбатовски" – на известния местен собственик на имоти Курбатов. След това е прекръстена на "Мали Маратовски" заради шоколадовата фабрика, кръстена на Жан-Пол Марат, която се издига на ул. "Малая Ординка" и се влива в шоколадовата фабрика "Рот Фронт" през 1971 година. През 1994 г. улицата получава името, с което е известна и до днес.
"Мали Николоворобински"
Тази улица всъщност е съвсем малко по-дълга от предишната: нарича се "Мали Николоворобински" и е дълга около 68 метра. Намира се в източната част на градския център и свързва бул. "Яузски" с улицата "Болшой Николоворобински". И тук няма никакви сгради, но има една, която гледа към улицата. Това е старо имение, което през 1910 г. е превърнато в болница, а през съветските времена градските власти се опитват да разположат там диспансер за хора, страдащи от туберколоза.
Къщата е обект на културното наследство. Цялата останала свободна площ на "Мали Николоворобински" е заета от зелени площи. Уличката е кръстена на църквата "Св. Николай Чудотворец" във Воробино, която се намирала наблизо – на ул. "Воронцово поле" 4. Кварталът също е носел името Воробино на полковник Воробин в чест на неговия стрелкови полк, който живеел тук. Първата дървена църква на това място е издигната още през 1625 г., а по-късно се появява и каменен храм. Той е разрушен от съветските власти през 1930-те.
"Банковски"
Следващата малка улица е "Банковски", която се намира в североизточната част на центъра на Москва. Тя свързва ул. "Мясницкая" и уличка "Кривоколенний" и е дълга 70 метра. От страната на четните номера на улицата са разположени исторически жилищни сгради, принадлежали на Ситови, богато семейство на търговци. Борис Пастернак често посещавал една от тях, тъй като в нея живеели негови семейни приятели.
Първоначално улицата носи името "Шуваловски" на княз Пьотър Шувалов, който притежава къща там. Князът обаче участва в изграждането на банковото дело в Русия, така че продава къщата си на Държавната емитентна банка и улицата получава днешното си име. Сега на ул. "Банковски" също има банка, макар че тя е съвременна и търговска.
Улица "Ленивка"
Улица "Ленивка" е дълга 160 м, така че тя е над два пъти по-дълга от уличката "Банковски". Улицата се намира много близо до Кремъл и свързва ул. "Волхонка" с крайбрежната улица "Пречистенская". Къщите, разположени на "Ленивка", са бивши жилищни сгради.
В миналото тази улица е много важна за трафика в Москва: тя дори продължава като мост над р. Москва, който съществува до 1938 година. Тогава е преценено, че ул. "Ленивка" е твърде тясна, за да поеме целия трафик и мостът е заменен с близкия мост "Болшой каменний". И тази улица има много имена в историята си. Например в началото се нарича "Ленивый торжок" (Мързеливо пазарче). Това название обяснява всички последвали имена: през XVII в. тук има пазар, на който търговците продавали стоките си направо от каруците, без да използват никакви сергии – този начин на продажба бил известен като ленивый (или "ленив"). Оттам идва и днешното название. Но има и втора версия: в миналото тук минавала бавна и спокойна река, която хората наричали "Ленивка".