На малката колонада на Исакиевския събор, може би най-известния храм в Санкт Петербург, се събират стотици руски турсити. Едни опитват да си направят идеалната снимка на фона на града, други чакат реда си на опашката за вход, а трети са на същата тази опашка, но за излизане.
Изведнъж блъсканицата се огласява от силен звук от вувузела, а на тясната наблюдателна площадка става още по-тясно – голям мъж с руския флаг на врата си разбутва хората. Външно напомня на Астерикс, който е прекалил с бирата. Доста е прекалил, поне с няколко бъчви.
"А знаете ли, че днес Русия ще играе с Белгия? Готвим се, мачът е скоро, събираме сили", крещи футболен фен на първата изпречила се на пътя му жена.
"Знам, оставете ме да направя снимка!", отвръща тя и продължава да си прави селфи на фона на петербургските красоти.
"Нищо не разбирате! Русия, Русия!", казва той и тръгва да търси подкрепа от други туристи.
Подобна сцена можеше да се види в Санкт Петербург на 12 юни 2021 г. – на Деня на Русия и по съвпадение деня на първия мач на руския отбор на Европейското първенство по футбол.
През деня
В този ден Петербург беше потънал във футболна символика, като бонбони с кокос и надпис Euro 2020, който може да се срещне по автобусите, витрините на магазините, спортните барове и кафенетата. В центъра навсякъде проблясваха означения на безплатни фензони, където феновете можеха да гледат мачовете на голям екран, да поиграят детски футбол и да си направя снимки във фотозоната.
Недалеч от Ермитажа до Музея за восъчни фигури дори имаше поставена статуя на Лионел Меси, наричан от местните турсити "Гном Гномич" заради ръста му. Всичко е подготвено за шампионата, освен едно – няма фенове, а онзи от Исакиевския събор е един от най-ярките представили.
Туристи в Санкт Петербург има, но много от тях не се интересуват от футбола – повечето идват тук, за да се забавляват, а и заради Деня на Русия в страната имаше дълга почивка, от 12 до 14 юни включително.
В много от градските кафенета специално за феновете е разработено "футболно меню", което се състои основно от огромни сочни бургери, сандвичи, блини с гъби и класически борш. Но дори в деня на мача част от кафенетата с футболни декори бяха полупразни – според сервитьор на пекарна "Коржов" футболното меню не се поръчва от почти никого, туристите предпочитат летните веранди с вино и "Аперол", а част от местните жители изобщо не са в града.
"Старая се да не излизам на Невски проспект и околните му места – когато границите бяха отворени, не беше толкова зле, а сега повече туристи идват в Санкт Петербург. Човек може да полудее с този футбол", разказва местният жител Артур Морозов.
Една от главните фен зони е разположена на площад "Конюшенная" до храма "Възкресение Христово". Уморени доброволци говорят по мегафони, че входът на фензоната е безплатен, но повечето туристи все пак го подминават, тълпейки се на съседната улица.
Буквално на 100 м от фенозната има шатри, където се продават футболни шалчета и магнитчета с Путин. Според една от продавачките футболната символика не се търси, а за ден тя вижда чуждестранни туристи не повече от пет пъти.
По-рано, на 9 юни, вицегубернаторът на града Борис Пиотровский заяви, че за всеки мач в Санкт Петербург се очакват до 10 000 чуждестранни фенове – заради това Русия дори откри безвизов режим за притежатели на паспрот на фена – FAN-ID. Въпреки това така и не забелязах чуждестранни фенове по улиците през целия ден – успях да намеря малкото им снимки пред стадиона по геолокация в Instagram.
Полякът Павел лети от Калининград до Санкт Петербург за мача между Полша и Словакия на 11 юни. До Калининград стига с кола.
"Организацията беше ок, но охраната на входа на стадиона беше наистина трудна. Като цяло нямахме проблеми с руснаците, но веднъж в зоната за забавление едни момчета започнаха да се карат с нас, защото разляха бира. (...) Най-много харесахме ресторантите, атмосферата на града – имам предвид паметниците, архитектурата, реките и т.н. Разбира се, аз харесах и руските момичета. (...) Не ни хареса, че хората тук или не искат да разговарят, или изобщо не говорят английски, дори в ресторантите и баровете", разказва Павел за впечатленията си от града.
Още един поляк – Олаф Мачиевски идва в Санкт Петербург със самолет, а на деня след мача между Полша и Словакия се връща обратно в Полша с прекачване в Испания.
"Организацията на мачовете е много добра, не мога да се оплача от нищо. Руснаците бяха много мили. Видяхме Петропавловската крепост и Исакиевския събор. В същия ден опитахме да влезем и в Ермитажа, но имаше голяма опашка. За съжаление не успяхме да си купим онлайн билети от уебсайта на Ермитажа. Всъщност това беше проблем в този град, много опашки", оплаква се Олаф.
Неголяма суматоха създаде малка група хора пред хотел "Астория", която искаше да види на живо белгийския отбор. Заради тях част от улицата беше затворена, но те се тълпяха покрай оградата на пътното платно, за да видят чуждестранните футболисти.
"И кои са тези, познавам ли ги?", пита възрастна жена, минавайки покрай един от феновете.
"Да, те са добри готвачи, правят вкусни белгийски вафли", пошегува се той.
Вечер
"Моля се на Бог само да не ходим на стадиона, защото ще заседнем до полунощ", възкликна таксиметровият шофьор, докато се качвах. Час преди мача малка група фенове минаваше в Приморския парк на Победата към стадиона, а фензоните бяха пълни със запалянковци, но достигнаха максимума си на 16 юни – деня, в който Русия игра срещу Финландия.
В този ден феновете, които не бяха във фензоните, ходеха в спортните барове. В един от тях, където бях и аз, масите бяха развирани няколко часа – бирата се разливаше в огромни халби във формата на купата на мача, а за познат резултат гостите получаваха 3,5 л бира и солени закуски безплатно.
"Трезво преценявам ситуацията, затова предположих 3:1 в полза на Белгия – защото трябва да отбележим поне един гол", споделя своята оптимистична прогноза фенът Владимир, който е тук с приятелка си Екатерина.
Следващите два часа той проклина всеки гол в руската врата, а с Катя изпиха две трилитрови чаши бира, докато в последните десет минути от второто полувреме със съзли на очи Владимир се молеше руският отбор да успее да вкара поне един гол. Няколко маси вече бяха свободни – разочарованите хора напуснаха бара по-рано от края на мача. Играта приключи с резултат 3:0 в полза на Белгия.
След това Владимир стоя на улицата с момичето, което нервно пуши цигара след напрегнатата игра.
"И къде отивате сега", питах ги аз.
"Не спечелихме бирата, така че отиваме за нова порция. Главното е повече да не говорим за футбол", отговори Катя.