Какво е да живееш в град, в който всеки осми жител е художник?

"Веднъж се разхождах по улицата и един минувач ме попита с какво си изкарвам хляба", спомня си Валентина Андрияшкина. "Казах му, че съм художник. Той се изненада: 'Интересно, вие сте първият човек, който срещам тук и ми казва, че е художник'. Е, всъщност тук всички са художници!"

Селището от градски тип Палех в Ивановска област е перфектният пример за провинциална Русия такава, каквато чужденците си я представят: вековни къщи с резбовани прозорци, на които са се настанили сънливи котки, бабички на колелета и стари православни църкви навсякъде. На улиците тук няма сергии с бърза храна, но на всеки ъгъл има табела с надпис "работилница" или "музей".

Най-популярното занимание тук е рисуването. В селището с население от 4600 души над 600 се прехранват с рисуване.

От икони до кутийки и обратно

През XVII в. Палех е познат като център с уникалния си стил на изписване на икони, който се различава с невероятна прецизност във всеки детайл. Дори миниатюрните икони изобразяват няколко сюжета, не само с пейзажи, нарисувани с хирургическа прецизност, но и с доловимите емоции по лицата на героите в тях. През първите години на съветско управление, когато църквата е преследвана и художниците вече не могат да се занимават с иконопис, местните прилагат отличителния си стил в светското изкуство, запазвайки древните си традиции.

Първата такава миниатюра е създадена от художника Иван Голиков, който е поредно поколение иконописец в Палех. През 1920-те той създава първите лакови кутийки, изрисувани в палехски стил, и ги дарява на местния музей. Скоро се сформира кръг от съмишленици – бивши иконописци, които създават "Артел на древната живопис".

Работите на художниците от Палех печелят награди по изложения във Венеция, Париж, Милано, Берлин и Виена, а самият град става център на фолклорното изкуство и по-късно е добавен към най-известните туристически маршурти на Русия – Златния пръстен.

От 1926 г. тук има и художествено училище, което приема ученици от цялата страна, които искат да дойдат да учат и да останат тук. "Мечтата ми бе да рисувам само в палехски стил, а после, когато видях местния музей със собствените си очи, вместо на снимки, се реших окончателно", казва Елена Новикова-Шчаницина, която се мести тук от Ухта през 1991 година. "Когато кандидатствах за художественото училище, имаше жестока конкуренция за всяко място и бях прекарала няколко години в подготовка." Елена казва, че създаването на миниатюри – кутийки и брошки – я кара да се чувства като бижутер.

Всеки художник специализира в отделна тема: един е много добър в рисуването на руски тройки, а на други силата е в изобразяването на приказни сюжети и пейзажи. Има дори миниатюристи, които специализират в космическите теми!

Територия на креативността

Лаковата кутийка е скъп предмет (цената ѝ започва от 6000-7000 рубли, или около 85 евро), но художниците изкарват малко пари от тях. Завършването на всяка отнема поне седмица, обикновено месец. Затова младите, които се дипломират и искат да направят бързи пари, се събират на бригади и пътуват из страната, а понякога и извън нея, за да рисуват църкви. "Никой не прави едно и също, всяка бригада има собствен стил, въпреки че човек би си помислил, че каноничното рисуване не включва себеизразяване", казва Валентина. Тя самата предпочита да работи по традиционните лакови миниатюри и да рисува кутийки по поръчка. Докато съпругът ѝ Роман, след 10-годишен опит в палехския стил, преминава към реставриране на църковни фрески. Работилницата му се намира в Москва, откъдето идват повечето поръчки, така че той живее и на двете места.

"След много години работа по тези миниатюри, Палех трябваше отново да се научи на иконопис. Ние хванахме момента, когато се завършвахме училището в средата на 1990-те и иконите отново се възраждаха. Това доведе до създаването на дърводелски работилници и появата на дърворезбари", спомнят си Роман и Валентина.

Марина Галкина, член на художественото обединение "Съзвездие Редис" и куратор на изложби в арт център "Работилници" идва в Палех от Обнинск, който се намира близо до Москва, а съпругът ѝ е от Сизран. Художественият център в Палех е домакин на изложба на картините ѝ с буквени и анималистични композиции, но и тя, както повечето художници тук, не рисува икони. Двойката има собствена работилница в Палех. "Исках да уча в института 'Суриков' в Москва (един от водещите художествени институти в Русия), но майка ми прочете за Палех в някакво списание и реши, че ще е по-добре за мен да уча тук", казва Марина.

Както художниците сами казват, Палех е територия на креативността, която обединява най-различни хора. Въпреки че няма грантове или помощи за художници, много от тях остават да живеят тук. "Вероятно е заради атмосферата", казва Марина. "Огромна част от художниците винаги са живели тук, но никой никога не е копирал чуждия стил, вместо това всеки търси свой в рамките на общия".

Моноград

Художниците от Палех Анатолий Вязко и Юрий Фьодоров създават работилницата си за иконостаси през 1996 година. Първоначално в нея работят само 6 души, докато сега са над 150, като се наемат още занаятчии на комисионна. Работилницата се казва "Палехски иконостаси" и получава поръчки не само от Русия, но и от чужбина – Великобритания и Германия.

Иконостасите могат да отнемат от няколко седмици до 5-6 години. Ако дизайнът се уговори бързо, един иконостас може да бъде направен средно за около година. Цената започва от 150 000 рубли (1600 евро) на квадратен метър. Всичко се прави и на ръка, и с машини.

Рисуването на икони и елементи по иконостасите обикновено се прави от млади жени, защото това е много деликатна работа. "Тук имаме разделение на труда, всеки прави това, в което е най-добър", казва един от занаятчиите. "Например аз рисувам златни букви по иконите."

Анатолий също започва да работи по лакови миниатюри, но след това също вижда потенциал в църковната декорация. Той казва, че дори в годините на икономическа криза, не е имал никакво намерение да напусне Палех. "Има голяма концентрация на художници в Палех: всички виждат какво правят другите, и всички творби веднага стават публични", казва той. "Вярвам, че само тук може да има развитие, това е художическият център на света." Дъщеря му вече работи с него.

А знаете ли как изглеждат православните църкви в Япония?