Тези територии са извън Русия, но принадлежат на Русия

Град и космодрум Байконур, Казахстан

Байконур е град в южната част на Казахстан. Там е разположен едноименният космодрум, откъдето до 2016 г. Русия извършваше своите космически пускове. Русия го взе под аренда до 2050 г. заедно с космодрума и прилежащата земя, което фактически превърна Байконур в руска територия: тя има статут, съответстващ на град с федерално значение за Русия. Тук се плаща с руски рубли, действат руските закони, всички табели също са на руски, а на централния площад и до днес се издига каменна статуя на Владимир Ленин.

В миналото тук се стичат специалисти от целия СССР, а с разпадането на страната градът и цялата му космическа инфраструктура попадат в територията на суверенния Казахстан. Въпросът е решен през 1994 г. с договор за аренда, по силата на който ежегодно Русия плаща на Казахстан около $200 милиона.

Днес достъпът до Байконур е възможен само със специален пропуск. Но дори и за чужденец не е трудно да го получи: с покана от познати, които живеят в града, или чрез туристическа агенция. Обиколките в Байконур включват наблюдение на пускове на ракети, така че не са никак евтини: за руснаците цената е 95 000 рубли (1120 евро), а за чужденците – около 5000 евро.

Скала в Швейцария с каменен кръст

Тези общо 495 кв.м в швейцарските Алпи принадлежат на Русия от края на XIX век. През 1799 г. руският пълководец Суворов заедно с коалиционните войски на австрийците се отправят на Швейцарския поход и при прохода Сен-Готард руската армия губи 2000 воини. Тогава пълководецът не успява да постигне целта си – да прогони французите от територията на Швейцария - и се налага армията да отстъпи заради големите загуби, които търпи. Но историците смятат, че тази неуспешна кампания носи на руската войска повече чест, отколкото най-блестящата победа.

Няколко века по-късно швейцарската община Урзерн безвъзмездно отстъпва на Русия парцел в алпийските скали, малка площ около него и пътя, който води до него, за да може там да бъде изграден паметник. Между другото, по онова време правителството на Швейцария не е информирано за това решение – то разбира за "островчето" на Русия едва през 70-те години на XX век.

Село Баренцбург в Норвегия

Руското миньорско селище Баренцбург съществува на територията на Норвегия съгласно Договора от Шпицберген от 1920 година – според него всяка държава участник в договора (а те са над 50) има право да развива стопанска дейност на архипелага Шпицберген. Но днес с това право се ползва единствено Русия.

Докато съществува, СССР притежава три такива села на архипелага, но две са запуснати, след като там е прекратен въгледобивът. Така до днес е останало само едно, което а на държавна дотация.

Тук живеят около 400 души. За да пътуват до Баренцбург, руснаците няма нужда да си вадят виза, като тук като цяло идват да работят основно сезонни работници. През последните години се наблюдава и активно развитие на туризма: заради туристите през 2010-те тук е монтирана намерена в местен склад табела с надпис: "Нашата цел е комунизъм". В селото има училище, ресторанти, музей, болница, детска градина, хотели, хостели, развъдник за кучета за теглене на шейни и център за занаяти.

Руски център в Париж

На търг през 2010 г. Русия надиграва Канада и Саудитска Арабия и купува парцел на левия бряг на Сена, недалеч от Айфеловата кула, като плаща за него 75 милиона евро.

На 4245 кв. м на крайбрежната улица "Бранли", по проект на френския архитект Жан-Мишел Вилмот, е изграден православният храм "Света Троица", както и изложбен център, училище и епархия с концертна зала и жилища за свещениците. Юридически целият този комплекс е част от посолството на Русия във Франция, така че територията е с дипломатически имунитет.

Бряг на Йордан и библейска смокиня в Палестина

През 2008 г. Русия си връща собствеността върху три участъка в Йерихон на западния бряг на р. Йордан. Още в края на XIX в. те са купени от руски свещеници с дарения от поклонници, но след това земята на няколко пъти е пререгистрирана от един на друг председател на Императорското православно палестинско общество (хуманитарно-научна организация, създадена в Русия). В крайна сметка, след смъртта на един от председателите, прехвърлянето на земята на Русия или на хуманитарното общество става трудно и въпросът е решен чак след повече от век.

На площ от 12 000 кв. м се намира комплекс, включващ една християнска светиня – библейското дърво "Смокинята на Закхей". Според Евангелието на Лука под това дърво се е проела срещата между Иисус Христос и бирника Закхей.