Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Едва ли вече си бил Тоболск. Е, напразно. Сега, след като неотдавна бе открито новото съвременно летище, ще ти бъде много по-лесно да направиш това. Този уникален град се намира далече от основните пътища и е обграден от дълбока безкрайна тайга, от няколко на практика безлюдни селища и величествената река Иртиш. Невероятно е да откриеш по тези краища съвършено приказен град с ослепителен бял кремъл, по европейски павирани улички, уютни кафенета и дори неоготическа църква.
Някога той е бил истинска столица на Сибир, но по-късно други сибирски градове отнемат от Тоболск палмата на първенството и в продължение на няколко века той се сдобива с печалната слава на място за заточение на осъдени. Тук като затворници са били бъдещият велик руски писател Фьодор Достоевски и последният руски император Николай II със семейството си.
Царевич Алексей и Николай II режат дърва, зимата на 1917-1918
Свободни източнициДнес градът е динамичен промишлен център благодарение на предприятието за производство на полиетилен и втечнени газове, което е собственост на компания "Сибур". Този голям петролно-газов холдинг инвестира значителни средства в развитието на градската среда и превръщането стария сибирски форт в истински туристически център. "Сибур" е вложила и в строителството на новото летище "Ремезов" (на името на картографа и съставителя на атласа на Сибир Семьон Ремезов, който е най-известният жител на Тоболск), за да направи града още по-достъпен и привлекателен за туристите.
Тоболск се появява на картата на Русия по време на усвояването на Сибир: през 1582-а руски войски, предвождани от атамана Ермак, превземат столицата на Сибирското ханство Кашлик, а през 1587 г. на няколко километра от нея, на мястото където се сливат реките Иртиш и Тобол, е основан новият град. Кашлик е бил разрушен напълно, а Тоболск получава статут на първия град в Сибир. От 1708-а става столица на Сибирската губерния и губи статута си едва в края на XIX век, когато областният център е преместен в Тюмен.
Столичните чиновници и дори императорският двор са покровителствали Тоболск и активно са инвестирали в строителството му. Тук са се запазили повечето старинни постройки, които трудно могат да бъдат намерени на друго място в Сибир. Сред тях е католическият Храм на Пресветата Троица 1907-а, чиято енория са основно поляци и литовци, пратени в Сибир заради участие в антиправителствени въстания от 1830 година. Храмът обаче не остава отворен дълго: през съветските години сградата е превърната в киносалон. Днес тук се провеждат служби и концерти за органи. Само че още преди църквата в Тоболск се появява каменна джамия - тя е построена през 1890 г. в района, където татарите от Кашлик се заселват от самото основаване на града.
Най-голямата атракция на Тоболск е белокаменният кремъл от XVII-XVIII век, който е единственият запазил се в Сибир. Той е изграден на висок хълм и е обкръжен от високи стени, както повеляват традициите. Много пъти е бил престрояван, а сегашния си вид придобива в началото на XVIII век, когато за работа се захваща Ремезов. По негов проект, одобрен в Москва, са построени виещите се стени на кремъл, Гостиния двор и Приказная палата (административен център).
Строители на кремъл по онова време са пленени шведи, пратени в района на заточение.
Една от най-старите постройки в града е катедралният Софийски събор от XVII век, който много добре е запазил историческия си облик.
Колкото и невероятно да звучи, Ремезов е предвидил и туристическия потенциал на града – само се наслади на изгледите към града и Иртиш, които се откриват от наблюдателната площадка на кремъла!
Между другото, наложило се е руслото на реката да бъде изместено 2 км на юг, така че водата да не унищожи хълма.
От кремъл можеш да слезеш в града по невероятно дълга дървена стълба (наричат я Прямска или Софийска улица), която свързва долната и горната част на историческия център. Влюбените от града имат традицията да броят стъпалата. Ако цифрите им съвпаднат, значи двойката е съвместима. Няма обаче да те мъчим дълго: тук стъпалата са 198 и се простират на 400 метра.
Знаеш ли какъв е днешният девиз на Тоболск? "В Сибир по собствена воля". До неотдавна пътуването до Тоболск не е вещаело нищо добро: градът е бил известен като място за заточение в Сибир. Колкото и странно да ти се струва, но първият заточеник дори не е бил човек, а камбаната от Углич, която е оповестила смъртта на княз Дмитрий през 1591 година. За наказание на камбаната ѝ изтръгват "езика" и я пращат за 300 години в Тоболск. А по-късно в този град временно пребивава Фьодор Достоевски при прехвърлянето в основното място на каторгата му в Омск през 1850-а. През 1864 г. философът Николай Чернишевски минава през града на път към мястото, където е пратен в изгнание – Иркутск. Последният император на Русия Николай II заедно със семейството си прави престой тук през 1917 г. на път за Екатеринбург.
Голяма част от заточените, с изключение на императорското семейство, изтърпяват наказанието си в специално построения в средата на XIX в. замък-затвор. По онова време на затворници им бръснели главата наполовина, за да могат да се откроят лесно в тълпата. Пък и не е имало къде да избягат – навсякъде пустош.
По съветско време тук е имало затвор с особено строг режим и все още се разказват ужасни легенди за зазидани подземни стаи за мъчения. Затворът е закрит едва през 1989 година, а днес тук има музей. Можеш сам да се разхождаш из старите коридори на затвора и да погледнеш в килиите.
За любителите на максималното потапяне в историята музеят организира дори приключенска игра "Бягство от замъка-затвор". Ако обаче и това не ти е достатъчно, можеш да останеш там да нощуваш. Посетителите на хостела "Затворник" на територията на замъка единодушно одобряват удобното разположение и атмосферата, но отбелязват, че през нощта става "страшничко": "нещо пропуква, пропълзява, вие. Кой знае, може това да е просто вятърът в старата сграда.
Този замък се намира буквално на две крачки от кремъл и заедно са силно хармоничен архитектурен ансамбъл.
Вероятно това е една от най-необикновените пешеходни улици в Русия. "Улицата на мира" с новите си спретнати тротоари, пейки и фенери се простира покрай порутени каменни и дървени къщи до самото подножие на кремъл и Пазарния площад със симпатични дървени павилиони за храна и сувенири. А вътре в къщите вече навсякъде са се настанили храсти и дървета, които са израснали там и заличават търговското им минало. Все пак да отбележим, че има планове някои сгради да бъдат възстановени с течение на времето.
Музеят на семейството на Николай II
Максим Слуцкий/ТАССЕдна от запазилите се къщи е на търговеца Куклин, в която семейство Романови прекарват своето последно Рождество.
Близо осем месеца след революцията в този том е живял Николай II със съпругата си Александра Фьодоровна и децата им. Там е имало електричество, водопровод, канализация - невероятен разкош по ония времена. При все това през зимата дървата не са достигали, за да се затопли цялото помещение. За заточениците не е имало никакви кулинарни изкушения и са можели да излизат навън само за да отидат до църквата и то под охрана. За последен път те излизат от къщата на търговеца за службата за Рождество в Благовещенската църква, която е изгубена в средата на XX век. През април 1918 г. императорското семейство е изпратено в Екатеринбург, където приключват дните му. В дома на Куклин днес има музей, в който са изложени лични вещи и снимки на Романови.
Зала в Музея на семейството на Николай II
Максим Слуцкий/ТАССМоже ли да има град без собствено ястие - запазена марка? Краваите са староруска улична храна или стрийт фууд, както бихме казали днес, и това са гевреци с дръжка. Предполагало се е, че дръжката трябва да бъде изхвърлена поради хигиенни съображения (за човека, който изяждал и дръжката на кравая, казвали "опря до дръжката").
Много градове са имали свои разновидности на краваи (ти вероятно си чувал за коломенските или московските). Тоболските краваи обаче са съвсем различни! Първо, правят ги от три вида брашно: пшенично, пълнозърнесто и ръжено. Второ, те имат плънка. Тя може да е от кокоше месо или патешко, както и ябълки с орехи.
Как да стигнеш: със самолет от Москва или Екатеринбург или с електкричка от Тюмен.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си