Романцевските хълмове (или Кондуките) в Тулска област са истинско чудо, сътворено от човешка ръка и състоящо се от сметища и наводнени кариери. Този фантастичен пейзаж се намира между с. Романцевски и с. Кондуки (на около час и половина с кола от Тула) и затова някои ги наричат Романцевски хълмове, а други – Сините езера на Кондуки.
Между 1960-те и 1990-те години тук се провежда открит добив на кафяви въглища, но в крайна сметка находището е изоставено. И днес с. Кондуки е почти безлюдно: повечето жители са го напуснали в търсене на друга работа.
В следващите години тези територии са "преработени" от природата: вятърът, дъждовете и снеговете бавно извайват необичайния му вид. Наводнените кариери имат толкова ярък тюркоазен цвят поради специфичните минерали в почвата.
До преди няколко години тези езера, далеч от градове и магистрали, не бяха известни, докато блогърите не ги откриха и не ги превърнаха в истинска атракция. Сега всеки пътешественик, който минава през Тулска област, смята за задължително да посети Романцевските хълмове.
"Гледките са зашеметяващи и приятни за окото", "спиращо дъха красиви", "марсиански пейзажи", "имаш усещането, че си попаднал на друга планета" – това е само част от отзивите за магичното място.
Интересно, но въпреки промишления си произход, в Кондуките има риба: шарани, костури и дори щуки.
Тук няма туристическа инфраструктура. Посетителите идват с кола, прекарват нощта в палатки и си готвят на полеви газови котлони, в което мнозина намират известна романтика. Някои туристи обаче отбелязват, че местните предлагат палатки и други удобства под наем.
Основното, което трябва да носите със себе си, са удобни обувки и ветроустойчиво яке, тъй като хълмовете са хлъзгави и слизането е по-трудно от изкачването, а отгоре на всичко често духа силен вятър.
Влизането във водата официално не е разрешено, тъй като специалистите не са изследвали дъното (дълбочината вероятно достига 20 метра), нито пък състава на водата. Но нарушителите на правилото са навсякъде.
В последно време мнозина се оплакват, че посетителите оставят купища боклук и дори не се замислят да почистят. Надяват се туристите да спрат да рушат красотата около себе си – в противен случай след няколко години Сините езера ще се превърнат в сметища.