В една снеговита утрин през първата седмица на декември 2019 г. тръгнах от Санкт Петербург за Москва, за да взема международен полет, без изобщо да знам какво ще се случи със света само след няколко месеца. Ако някой ми беше казал, че ще бъда разделена с втория си дом близо две години, щях да му се изсмея в лицето. След това, естествено, се случи 2020 г., а през 2021 г. зимата отстъпи мястото си на пролетта, лятото и есента, преди да реша, че твърде дълго съм била далеч от Русия. Колко дълго може човек да живее в страх от локдауни и това да бъде хванат в капана на чужд град или държава?
Личен архив
Така че, отидох на летището в Делхи, решен да прекарам месец в Русия, развълнуван и притеснен от това, което ме очаква в Москва – ограничителни мерки и бюрокрация! Докато самолетът ми се приземяваше в Москва призори, в главата ми се въртяха снимките и видеата със строгите здравни мерки за контрол, тестове и следене. Всички чуждестранни пътници трябваше да попълнят здравна декларация. Освен това трябваше да се тестваме за Covid-19 след паспортната проверка. Докато излизах от самолета, се бях подготвил психически на паспортния контрол да ме посрещне полицай със защитно облекло, да мина няколко проверки и дълга процедура по тестване. Нищо такова, обаче, не се случи.
Полицаите от гранична охрана бяха без маски и дори не бяха ядосани, че работят в 05:30 ч сутринта. Когато подадох здравната си декларация, една млада и приятна служителка ми каза, че няма нужда да си правя втори тест, тъй като имам такъв отпреди полета. Нито един от останалите пътници не носеше маска в зоната за получаване на багажа и на нито един униформен изглежда не му правеше впечатление. Това беше знамение за всичко, което ми предстоеше!
По-малко хора в Москва
Личен архив
Главните улици в центъра и метрото в Москва изглеждаха не толкова препълнени с хора. Няколко организации в руската столица бяха разрешили на служителите си да работят от вкъщи и всеки от приятелите ми беше посрещнал радушно това предложение. Познатите ми на ръководни позиции ми казаха колко по-продуктивни са служителите им, откакто са започнали да пестят енергията, загубена в двучасовото пътуване до работното място!
Единствената забележима промяна по улиците на Москва беше огромният брой разносвачи на храна. Да вървиш по "Тверская" или "Болшая садовая", без покрай теб да мине куриер с електрически скутер, е просто невъзможно. Московчани бяха свикнали толкова много да им доставят храната, че все по-малко хора посещаваха ресторантите и кафенетата. Това правило не важеше за по-изисканите и по-популярни места, които бяха пълни почти всяка вечер.
Що се отнася до метрото, дори в най-натоварения час имаше по-малко пътници, макар че хората бяха достатъчно много, за да захвърлят идеята за "социална дистанция" в р. Москва.
Да носиш маска или не
Личен архив
На теория в целия обществен транспорт важеше заповед за носене на маски, но това е правило, което изглежда се пренебрегваше масово в Московското метро. Някои просто носеха маските на брадичките си. В новите висококачествени електрически автобуси пък не видях нито един човек с маска. Това може и да не е най-разумната стратегия. Освен риска от заразяване, има и опасност портфейла на нарушителя да олекне сериозно. Казаха ми, че в метрото се правят внезапни проверки, при които властите налагат солени глоби на всеки пътник без маска.
Ресторантите изискват да си с маска при влизането, но след като се настаниш, маската се сваля и никой не си прави труда да те накара да си сложиш маската, когато излизаш. Музеите, много от които карат посетителите да си купуват билети онлайн, се опитват да налагат правилото за носене на маски. След един момент обаче, служителите, на които също им е писнало да носят маски, се правят, че не забелязват, когато посетителите си свалят маските.
Личен архив
Единственото място, където правилото за задължително носене на маска в Русия се спазва, е в самолета. На полета от Москва до Сочи един противник на маските се развика за "конституционните си права" и отказа да си сложи маска. Веднага щом самолетът се приземи, екипажът помоли пътниците да останат по местата си, докато не дойде полиция. В самолета влязоха трима полицаи и арестуваха революционера. Един от другите пътници ми каза, че това се случва редовно.
И при двете дълги пътувания с влак, които направих, нямаше правило за задължително носене на маска. По време на 23-часовото ми пътуване от Волгоград до Сочи, с приятелката ми слязохме на една гара в Ростовска област, където имаше дълга почивка, и влязохме в магазин без маски. Един полицай ни видя, влезе и каза, че има глоба от 30 000 рубли (около 360 евро). Ние попитахме дали приемат карти и той ни пусна да си ходим само с предупреждение.
QR-кодове
Личен архив
Опитите през лятото в московските ресторанти да бъдат въведени QR-кодове не продължиха дълго, тъй като от индустрията започнаха да губят много пари. През седмицата от 30 октомври до 7 ноември, обаче, в която имаше дълъг уикенд заради национален празник, много обществени места в руските региони започнаха да искат от посетителите да представят QR-код, доказващ, че лицето е ваксинирано, неотдавна преболедувало или има отрицателен тест за ковид от последните 72 часа (през този период Москва беше в "лек" локдаун).
Тъй като пътувахме с индийски сертификат за ваксинация и с руски антиваксър, очаквахме да имаме проблеми в Астрахан, Волгоград и Сочи, но това не се случи. Ресторантите в тези градове не можеха да сканират QR-кода ми, но ме пускаха да вляза, защото им казвах, че съм ваксиниран. Що се отнася до приятелката ми, те я посъветваха да кажа, че е бременна в първия триместър и затова не може да се ваксинира. Останалите ресторанти я караха да изключи телефона си, ако има проверка, и да каже, че батерията ѝ е паднала и не може да им покаже кода (Russia Beyond не одобрява подобно поведение – бел.ред.). За жалост, чуждестранните туристи в Санкт Петербург получаваха отказ да влязат в музеите, тъй като властите там отказваха да приемат техните зелени сертификати.
Да се ваксинираш или не?
Личен архив
Новините и социалните медии бяха пълни с информации за увеличаващия се брой на случаите, хоспитализираните хора и починалите, но на местно ниво не се усещаше никаква паника. Казаха ми, че на хората им е писнало да се страхуват от ковид и са се научили да живеят с пандемията.
Докато в Индия някои семейства от средната класа прекаляват, носейки маски в собствените си домове, според някои Русия е на другата крайност. Обществото, обаче, изглежда дълбоко разделено по темата с ваксините. Нямаше и ден през целия месец, в който да не чуя нещо "за" или "против" ваксините. Чух и теории, че извънземните използват ваксините, за да превземат планетата!
Много дълги приятелства станаха жертва на полемиката около ваксините. Това наистина е въпрос, който силно разделя хората. Всъщност, един приятел, който си търсеше гадже, ми показа профили в приложения, където някои жена твърдяха, че биха излезли с някого, само ако е ваксиниран. Според него имало и много, които настоявали точно на обратното.
Докато си седях в един лифт в Роза Хутор, моята приятелка-антиваксърка започна да говори колко е несправедливо ресторантите да пускат само хора с QR-кодове. До нея седяха майка и дъщеря с маски и ръкавици. Те изглеждаха ужасени от думите ѝ и се втурнаха да бягат от нас, когато лифтът спря!
Комфорт и лична свобода
Личен архив
Идвайки от едно обхванато от параноя общество, в Русия тази есен се почувствах невероятно свободен. Въпреки ситуацията в света, руското гостоприемство и откритост не се бяха променили. Това не беше страна, където хората гледаха на чужденците като на носители на един нов и потенциално опасен вариант на ковид. Приятелите ми – за или против ваксините – нямаха търпение да се видим и ме канеха на гости. Никой не се боеше да ме прегърне или да се ръкуваме. Нямаше поздрав с юмрук или лакът или пък "изкуствено намасте", както е на много други места по света. За щастие, властите в Русия имат достатъчно здрав разум, за да не принуждават хората да носят маски на открито.
Всички, които срещнах, ми казаха, че април 2020 г. е бил страшен момент в страната, но дори най-предпазливите ми приятели живееха в баланс с пандемията.