В Русия има осем сухоземни екосистеми – от непроходими гори до истински пустини. Но най-големите екосистеми тук са тайгата и тундрата, които се простират през цялата страна. Каква е разликата между тях?
Тайгата са гъстите иглолистни гори
Тайгата е най-голямата зона в Русия по дължина и ширина. Тя покрива територията от Псков до Магадан! Тази екосистема се състои основно от иглолистни гори и блата: в северната тайга има повече борове, докато в южната гората е елова. Именно тук живеят кафявите мечки, елените, сибирският лос и най-северният амурски тигър. Но ако посетите тайгата през лятото, със сигурност ще срещнете най-страшните представители на руската дива природа – кърлежите, конските мухи и гигантските комари.
Естествено, много градове в Сибир и Урал са обградени от тайга, включително Кемерово, Красноярск, Перм, Тоболск. Но най-добре не ходете навътре в гората, особено ако сте сами, за да не се загубите.
В различните части на Русия обаче има много национални паркове за любителите на природата и хората, които искат да се откъснат за малко от цивилизацията.
Къмпингуване, риболов, разходки с лодка, разговори край огъня вечер – така много руснаци прекарват отпуските си, дори Владимир Путин!
Тундрата е безкрайна ПРАЗНОТА
Зоната на тундрата е разположена на север от тайгата – горе-долу където започва Арктика. Там има малко дървета, като повечето са с миниатюрни размери. Още пò на север дърветата отстъпват на храстите, мъховете и лишеите.
Това не означава, че в тундрата няма красиви места – пейзажите тук понякога са зашеметяващи! Множеството каньони, хълмове, водопади и езера ще ви накарат да се влюбите от пръв поглед. Платото Путорана и Колският полуостров са мечта на много пътешественици.
А и липсата на дървета не означава, че да се загубиш в тундрата е трудно. Това е илюзия. Безкрайното равно пространство, което се простира на стотици километри, е много дезориентиращо, особено ако ви е за първи път.
В тундрата светлината се разпръсква и се получава интересно оптично явление: далечните обекти изглеждат близки, а малките стръкчета трева и хълмове – големи и далечни. Тук често има магнитни бури, което затруднява използването не само на съвременни устройства, но и на старите магнитни компаси. Да не забравяме и за полярните дни и нощи, когато е невъзможно да се ориентираш по звездите и слънцето. В същото време, през полярния ден, може да се движите наоколо и без фенери.
Опитните туристи и местните следват пътеките, тъй като те остават дори след буря и ще те отведат до място, където има хора. Тук пътищата са малко – има само посоки.
Селското стопанство в тундрата е доста голям проблем, но хората се адаптират към всичко. Има градове като Норилск, Дудинка, Мурманск, Салехард, Нарян-Мар, Воркута, където живеят и работят хиляди хора. В тундрата има много минерали, включително желязна руда, въглища и цветни метали.
В тундрата живот има и извън градовете – по правило там живеят местните хора, които традиционно се занимават с еленовъдство: евенки, ханти, манси, чукчи, ненеци, долгани.
Всъщност еленът е най-разпространеното животно в тундрата, наред с полярните лисици, които често посещават жилищните райони и са нещо като уличните кучета.
Горската тундра: граница между екосистемите
В природата няма резки контрасти между отделните екосистеми. Така че горите в тайгата не преминават в лишеи отведнъж. Това се случва постепенно: колкото пò на север отиваш, толкова по-ниски стават дърветата, толкова по-малко са блатата и толкова по-камениста е почвата. Тази гранична ивица се нарича лесотундра. Тя прилича на рядка иглолистна гора с блата и езера и огромно количество мъх. Простира се на 20-100 км почти през цяла Северна Русия и е изключително живописна.