На гара Сортовала се разнася звънът от блестящи камбани: експресът Сортовала-Рускеала тръгва. Влакът се вижда отдалече по гъстите кълба пара. Палят го отрано – това е единственият ежедневен влак с парна тяга в Русия.
Да стигнеш до каньона с него не е най-бързият начин (с автомобил е много по-бързо), но със сигурност е най-оригиналният: рускеалският експрес е ретро влак с унгарски локомотив от 1949 г. и интериор от "Николаевския експрес" – бързият влак от императорска Русия, пътувал по маршрута Санкт Петербург-Москва. Килими по пода, меки зелени дивани, шафнери със старинна униформа със златна обшивка – тук всичко е изпълнено с атмосфера.
След като удря камбаната, влакът тръгва плавно и се движи цял час през северни карелски пейзажи до село, където, по данни от преброяването от 2013 г., живеят само 659 души. Върви бавно – изминава разстоянието от 30 км за час.
Малкото селце Рускеала в Карелия, на самата граница с Финландия, щеше да остане незабелязано на картата, ако не беше един факт: в активно строящия се Санкт Петербург през XVIII в. има остър недостиг на мрамор. Богатите велможи и дори самата императрица Екатерина II си строят дворци, за които трябва материал. Тогава императорските архитекти обръщат внимание на рускеалското находище. Местният мрамор е с изключително високо качество и е в четири цвята – пепелно-сив, сиво-зелен, бял със сиви и оранжеви жилки и бяло-синьо-сив.
Има и още едно обстоятелство. Мраморната кариера тук съществува още преди геоложките проучвания. Когато Русия побеждава в Северната война, тя извоюва от шведите карелския бряг на Ладога заедно с кариерата, която шведите разработват от края на XVII век. След това, обаче, когато тази кариера става руска, Рускаела е забравена. Така че фактически голямата индустриална история на това малко село в Русия започва именно тогава, по времето на Екатерина II.
На брега на р. Русколка идват майстори-каменоделци от Урал и започват да добиват мрамор. Отначало го карат с шейни до пристанището, след това го качват на параходи и го транспортират по Ладожкото езеро до столицата. Само за половин век от кариерата са добити над 200 000 тона мрамор, с които са облицовани Исакиевският събор, фасадата на Михайловския замък, Мраморният дворец, подовете на Казанския събор, первазите на Ермитажа и други обекти в столицата, Гатчина, Петерхоф и Царско село.
Добивът започва да пада през XIX в., когато модата се сменя и всички започват да предпочитат гранит пред мрамор. Освен това, самото село няколко пъти сменя страната си: след революцията кариерата се оказва на територията на независима Финландия, след това попада в Съветския съюз и през 1941 г. отново е превзето от финландците. Точката е поставена през септември 1944 г., когато селото окончателно преминава в състава на СССР.
До края на 1990-те години в кариерата се добива трошен мрамор, след което находището е обявено за непригодно. Но в същото време кариерата е взета под контрола на държавата и е обявена за културно наследство като паметник на планинското село.
Още през 1939 г. каньонът се пълни с вода, отворите се превръщат в причудливи пещери, а мраморните скали в околните планини и прозрачните води – забележителност на Карелия, където се стичат посетители от цялата страна.
Индустриалният парк "Рускеала" се появява тук през 2005 година. Територията е оборудвана, отворен е център за отдих и туристически комплекс, а най-интересните места се превръщат в атракцион.
Тук има подземен маршрут с дължина близко километър. Повечето шахти (хоризонтално наклонени съоръжения с изходи на повърхността) днес са под водата, а над водата е останала само една, която може да се посети. В наводнените лабиринти на шахтите се организира и дайвинг.
За едно от най-красивите места се смята самият мраморен каньон, който е дълъг 460 м и е широк близо 100 м. Водата тук е толкова прозрачна, че се вижда на дълбочина 18 метра.
Каньонът може да се разгледа от брега (около целия периметър е построено пешеходно трасе) или да се наеме лодка за разходка по вода. За любителите на екстремните преживявания има зиплайн със "свободно падане" – скок с подсигуряване от 24-метрова скала. През каньона преминава въжен мост.
Паркът се смята за подходящ за посещение през всички сезони и някои го намират за красив дори в суровите северни студове. "Бяхме там през зимата, в най-големия студ, навън беше 26°C. Но и това не развали впечатленията ни. Подземната Рускеала е място, което задължително трябва да посетите през зимата. През зимата там е невероятно красиво. Природата създава своите шедьоври в подземното езеро от ледени сталактити, сталагмити и сталактони", разказва Кирил от Санкт Петербург. Истина е, че разходката през зимата не може да трае много дълго. На територията на парка има кафене и лавка за сувенири, където може да се сгреете, докато чакате "Рускеалския експрес".
Как да стигнете дотам: най-лесно с обществен транспорт до "Рускеала" се стига с бързия влак "Ласточка" от Санкт Петербург, да слезете в гр. Сортовала и да се прекачите на ретро влака, който стига до самия парк.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви