Най-красивите островни манастири в Русия

Пътешествия
БОРИС ЕГОРОВ
В царско време те са големи религиозни центрове и места за поколнение. В съветската епоха са превърнати в затвори, военни училища и домове за инвалиди.

Валаамският манастир

Това е един от най-известните руски манастири, разположен на Валаамския архипелаг в северната част на Ладожкото езеро. Според преданието тези места някога са посетени от Андрей Първозвани, който поставя каменен кръст тук и безжалостно руши храмовете на езическите богове Велес и Перун.

Достоверната история за Валаамския Спасо-Преображенски ставропигиален (подчинен пряко на Руската православна църква, а не на местната епархийска власт) мъжки манастир датира от XIV век. Независимо от многобройните набези на шведите, той расте и се развива успешно.

Към края на съществуването на Руската империя манастирът е един от най-големите в страната: 21 храма, 22 параклиса, 600 монаси и дори няколко собствени завода и работилници за производство на свещи, тухли и кожа. След революцията от 1917 г. архипелагът, заедно с обителта, попада в състава на Финландия.

Завръщането на Валаамския манастир под московска власт след Съветско-финландската война през 1940 г. бележи началото на дълъг период на запустяване: активно от него се изнасят ценности и редки книги, в постройките започват да се установяват школи за боцмани и юнги, а след това държавно стопанство, а след края на Втората световна война – приют за ветерани-инвалиди.

Възраждането на манастира започва в навечерието на разпадането на Съветския съюз през 1989 година. Днес Валаам е върнал миналото си величие и е един от главните центрове за поклонничество и туризъм в Русия.

Соловецкият манастир

През 1429 г. на разположения в Бяло море Голям Соловецки остров пристигат монасите Саватий и Герман, които "издигнаха кръст и поставиха килия" тук. Седем години по-късно на острова се появява и Зосим. Именно с тези трима светии Руската православна църква свързва началото на историята на Спасо-Преображенския Соловецки ставропигиален мъжки манастир.

Манастирът се превръща не само в голям религиозен и културен център, но и в един от най-важните руски форпостове за усвояването на Севера. Добре укрепен, той неведнъж е отразявал атаките на шведската армия.

През 1668 г. соловецките монаси влизат в конфликт с централната власт, след като отказват да признаят инициираните от патриарх Никон промени в богослужебните книги и църковните обреди. Стига се до въоръжени сблъсъци. В продължение на няколко години царската войска държи манастира в обсада и през 1676 г. той пада. Веднага след това 26-имата активни участници в метежа от монашеското братство са екзекутирани.

През 1920 г. болшевиките ликвидират манастира и изнасят културните ценности, които се намират там. След това там се разполага т.нар. Соловецки лагер (от 1937 г. – Соловецки затвор), предназначен за "врагове на народа", школа за юнги, както и музей-резерват. Чак през 1988 г. започва постепенното възраждане на обителта.

Нило-Столобенската пустиня

Преподобният Нил прекарва цели 27 години в пълно уединение на остров Столобни на езерото Селигер в Тверска област. Дните му са изпълнени с тежък земеделски труд и молитви. Тъй като е дал обет за нележане, той никога не лежи – спи и почива прав, като се подпира на дървени куки в килията си.

Нил умира през 1555 г. и е погребан на своя остров, където скоро започват да се заселват вдъхновени от подвига му монаси. Близо 40 години по-късно на Столобни е основан манастир.

В периода на Руската империя Нило-Столобенската пустиня годишно привлича десетки хиляди поклонници, които желаят да се докоснат до ковчега с мощите на преподобния Нил. Обителта се ползва с особеното покровителство на членовете на царското семейство, които се грижат за нейното благоустройство.

Също като други православни манастири, за пустинята съветското време се превръща в сурово изпитание. В различни периоди тук има колония за малолетни престъпници, лагер за полски военнопленници, дом за възрастни хора и туристическа база.

През 1990 г. Нило-Столобенската пустиня отново е предадена на Руската православна църква. Пет години след това тук са върнати мощите на небесния ѝ покровител, преподобния Нил, предадени скоро след революцията на историческия музей в съседния град Осташков.

Свето-Въведенският островен манастир

На малък безлюден остров в самия център на Вятското езеро (днес – Въведенското езеро във Владимировска област) започват да се заселват търсещи уединение монаси. Това се случва в края на XVII век. Скоро тук е основана Покровската Свето-Въведенска Островна пустиня.

В залеза на съветската епоха, при която манастирът служи за колония за подрастващи, спортна зала, кинотеатър и склад за мебели, той отново е предаден на Руската православна църква. Днес тази някога мъжка обител е женска.

През 2007 г. на входа на манастира, с благословията на игуменката Феврония, е създаден детският приют-пансион "Ковчег" за момичета. Сираците помагат на монахините в ежедневната работа, а те на свой ред им оказват духовна подкрепа в търсенето на опори в живота.

  1. Валдайският иверски манастир

Инициаторът за създаването на Валдайския Иверски Богородичен Светоозерски манастир е патриарх Никон, който мечтае в Русия да има обител по образ и подобие на Иверския манастир в гръцкия Атон. Желанието му се сбъдва през 1653 г. на Селвицкия остров във Владайското езеро, недалеч от Велики Новгород.

По молба на Никон монасите от същия този атонски манастир правят копие на чудотворната Иверска икона на Пресвета Богородица. Пращайки иконата в Руската държава, гърците твърдят в съпровождащото писмо, че докато работи, иконописецът "се храни само в събота и неделя, а братята, по два пъти в седмицата, извършват и нощни бдения и литургии. И новоизписаната икона по нищо не се различава от първата икона – нито по дължина, нито по ширина, нито по лик".

Иверската икона, която се превръща в главната реликва на Валдайския манастир, е използвана за осветяването на Успенския събор -  един от най-големите в Русия по онова време, който е широк 42,8 м, дълъг е 44,9 м и е висок близо 43 м.

След закриването на обителта през 1927 г. властите, в различни периоди, я ползват като дом за инвалиди от войната и училище за деца, болни от туберкулоза. През 1991 г. манастирът, който е в окаяно състояние, е предаден на Новгородската епархия, която се заема незабавно с възстановяването му.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: