Най-немските места в днешен Петербург

Докато човек се разхожда из Петербург, често се натъква на старинни табели на немски, които показват нивото на р. Нева през различните години, както и други знаци за присъствието на немците в градския живот. Може би съвременните жители на града смятат това за странно, но в миналото тук са живели доста германоезични жители.

Откъде идват немците в Петербург?

Немците започват да пристигат в Русия в средата на XVIII в. по покана на императрица Екатерина II, която по рождение е германка. Те се заселват в пустинните земи на Поволжието и Южен Сибир и днес именно там все още можете да се запознаете с потомци на тези преселници. Много се устройват и в столицата на Руската империя – Санкт Петербург. Сред тях има доста именити хора: Петер Палас, който открива най-пухестата котка в света – "манул", и ѝ дава името си (макар че котката не го е молила за това), основоположникът на електротехниката Емилий Ленц, мореплавателят Иван Крузенщерн. Дълги години в Петербург живее и Ото фон Бисмарк, който в онзи момент е дипломат, както и ученият Хенрих Шлиман, който намира Троя, и пътешественикът Александър фон Хумболт, издал трудове за Урал и Сибир за чужденци. Според преброяването от 1897 г. в милионния Петербург са регистрирани над 50 000 немци – това е най-многочисленият народ след руснаците. Те заемат високи държавни и научни длъжности и имат висок статут в столицата.

Немците започват да напускат Русия в началото на XX в. – за това способстват и световната война, и революцията. Днес броят им в петмилионния Петербург не превишава 3000 души заедно с експатите.

Църквата Петрикирхе и нейните околности

В Петербург в миналото има квартали-селища, където живеят хора от една и съща професия (например грънчари, ковачи, моряци) или народи. Тук има гръцки, татарски, френски квартал. Немският квартал заема голяма част от центъра – от Лятната градина до Зимния дворец с главната му улица "Милионна" (през 1738-1783 г. тя се нарича "Немска"). Местните жители съхранявали своите традиции, език, вяра.

Сърцето на немския квартал е лютеранската църква "Петрикирхе" (събор „"Петър и Павел") от средата на XIX в., която днес се оглавява от пастор Михаел Шварцкопф, родом от Тюрингия. "Нашата църква е много малка, но е самостоятелна и това е нашата гордост", казва Михаел.

Съвременната общност действително не е голяма – църквата се посещава редовно от 500 души, споделя членът на общността, който отговаря за връзките с обществеността, Герхард Ройтер. Герхард води всички желаещи на обиколка из църквата, в катакомбите и на камбанарията – в съветско време тук има басейн и възстановената интериорна част е впечатляваща.

"Петрикирхе" привлича и любителите на музиката, изпълнявана на орган: музикалният директор на църквата Сергей Силаевски кани известни артисти и сам често сяда зад инструмента (и дори свири старинна европейска музика в дует с балалайка). "Нашият орган е 'Willi Peter' от 1970-те, който получихме през 2017 г. от Немската общност в чужбина (Deutsche Gemeinde im Ausland), само че от Швеция", казва Сергей.

Точно зад "Петрикирхе" се намира "Петришуле" – първото училище в Петербург. Сред известните му възпитаници са създателят на операта "Борис Годунов" Модест Мусоргски, архитектът на Петерхоф Николай Бенуа и съветският поет Йосиф Бродски.

Освен "Петришуле", свои училища имат и "Анекирхе" (днес това е енория на финландците, а "Анешуле" е физико-математически лицей),

Немската реформаторска църква (в съветските години тя е превърната в Дом на културата в стил конструктивизъм) и "Катерининкирхе" на Василевския остров. Тук, на Василевски, може да се види и най-значителната част от немското архитектурно наследство.

Линии вместо улици

Василевският остров първоначално се обитава от френската общност, но мястото се радва на невероятна популярност сред петербургските немци. Самото планиране на острова е решено не с улици, а с т.нар. "линии" – на острова е планирано да се прокарат канали, като в Амстердам, но каналите стават прекалено тесни и се налага да ги засипят с пръст. "Линиите", обаче, са се запазили. Между другото, вторият в Русия град, където вместо улици има линии, е гр. Маркс в Саратовска област, бившата столица на Немското Поволжие.

На Линия 1, в къща №28, от 1850 до 1860 г. живее немският археолог Хенрих Шлиман, почетен гражданин на Петербург, открил Троя. На Линия 8 се намира фабриката за на Якоб Бекер (след разпадането на СССР производството им е възобновено в Германия).

На Василевския остров е запазено най-старото медицинско заведение в Петербург. Като цяло, сред немците има толкова много лекари, че в един момент тези думи са на практика синоними. На Василевски Петър I открива музея "Кунсткамера", където са събрани различни медицински аномалии. През 1797 г. на острова е открит Акушерски институт със школа, който по-късно получава името на руския немец Дмитрий Отто.

Тук има и действаща аптека-музей на доктор Александър Пел, първата в града. За Пел се носят слухове, че държи грифони в кулата на аптеката и се занимава с алхимия. Дали е така не е ясно и до днес – може би именно вие ще разбуните загадката на неговата аптека.