Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Санкт Петербург, основан през 1703 г., е замислен не само като нова столица, но и като "прозорец към Европа", ключово пристанище за Руската империя. Разбира се, той трябва да се защити от евентуални нежелателни нахлувания от една страна, и да бъде осигурен удобен проход за търговските съдове от друга. За тази цел на остров Котлин, на около 30 км северно от града, където тогава минава границата между Русия и Швеция, започва изграждането на цяла система от укрепителни съоръжения. Така се издига град-крепост, обкръжен от укрепления, които са наречени "Кронщат" – "Коронният град".
Кронщат е малък град на остров (днес тук живеят около 45 000 души), в чийто център се намира морска крепост. Основите ѝ са положени през 1723 г. и е преустройвана чак до началото на XX век. Генералният план на града е утвърден лично от Петър I и много инженерни решения се приписват именно на него.
В крепостта могат да се видят комплекс от минохвъргачни батареи, отбранителни казарми и земен ров. Обърнете внимание на настилката на главния площад, където се намира Морският Николски събор. Тя е от чугун – нещо, което не съществува на никое друго място по света!
Самата цитадела защитава Кронщат от запад, север и изток. А на южния бряг на острова са оформени пет изкуствени пристанища, предназначени не само за военните, но и за търговските съдове. Те са построени така, че да пазят големите кораби от силните балтийски ветрове.
Вятърът и наводненията редовно сполитат Кронщат, и то с такава сила, че през 1824 г. се налага крепостта да бъде изградена отново. Оттогава градът на практика не се е променял.
Днес от тези пристанища може да се тръгне на морска разходка из фортовете на Кронщат.
В съветските години Кронщат е затворен град, достъпен единствено за военните. Днес всеки, който иска, може да го посети: островът е свързан със Санкт Петербург с автомобилен път.
Градът е обграден от 17 форта, построени на насипни острови. Погледнати отгоре, те сякаш са построени във верига, която прегражда пътя до Кронщат и Петербург. Първи се появява форт Кроншлот в южната част на Котлин – още през 1704 г., преди да бъде построена главната крепост. От тази стана Финският залив е по-дълбок и заплахата от нахлуване на военни кораби е по-голяма.
Представете си – фортът е открит през май, а още през юли той отразява първата атака на шведите. Остров Котлин е предмет на териториални спорове и руските военни укрепления не се харесват на шведите. При втория опит за щурм шведска ескадра с 2000 души се пробва да нахлуе година по-късно – и отново не успява. На руските военни им трябват само два дни, за да отбият атаката, и тогава шведите решават да форсират Котлин от северната страна, мислейки си, че там дъното е плитко. Сметките им, обаче, излизат грешни. Те губят около 1000 бойци във водите на залива, а оцелелите са принудени да се върнат при своите. А руснаците продължават да строят фортове.
На южния фарватер, освен Кроншлот, се намират и фортовете "Петър I", "Александър I" ("Чумният", където се разработват ваксини срещу чума), "Петър I" и трите Южни форта с номера 1, 2 и 3.
На север Кронщат е обграден от фортовете "Обручев", "Тотлебен", Северните фортове с номера от 1 до 7. Има и фортове, построени в покрайнините на самия остров Котлин: "Велик княз Константин" на юг и фортовете "Щанец" и "Риф" на север.
Днес голяма част от фортовете са в полуразрушено състояние, а някои се реставрират (като "Чумния", например), а форт "Константин" е отворен за посетители. Освен казарми и военни съоръжения, тук има и много забележителни музеи на фаровата служба.
Заливът около Кронщат е плитък. За да могат корабите да преминат през него, дъното е издълбано изкуствено. Кронщатският форватер е широк от 80 до 150 м и е дълбок от 11 до 14 м. Той дори е включен в списъка на културните обекти на световното наследство на ЮНЕСКО.
Да се движат точно по фарватера на корабите помагат шест маяка в акваторията на Кронщат и още дузина навигационни знаци. Те светят в определен режим: част са разположени по-високо, а друга част – по-ниско, показвайки пътя на корабите. Тук и до днес работи най-старият маяк в Русия – Толбухин, издигнат на изкуствен остров още през 1719 година. Неговата светлина се вижда от разстояние 19 морски мили.
В русия всички действащи маяци са военни обекти и в тях е забранено да се допускат туристи. Но в музея на маячната служба могат да се видят огромните лещи, използвани на руските фарове в миналите векове.
Заедно с основаването на Кронщат в Русия започва и меренето на нивото на морето – тези показания и до ден днешен са важни за съставянето на карти, за да могат корабите да не заседнат в дъното. За измерването се използва футщокът на Синия мост – той изглежда като чугунена рейка с деления, на които се показва нивото. А до този мост може да се види най-старият действащ автоматичен футщок – мареограф. Той прилича на малък жълт павилион с шпилка и уютни дантелени завески. От 1898 г. мареографът автоматично фиксира нивото на водата, като отбелязва приливите и отливите.
Именно от нулата на кронщатския футщок се измерва височината "над морското равнище" в СССР (днес в Русия за изчисляването ѝ се използва системата на "нормалната височина", която е базирана на специални формули, докато в балтийските държави продължава да се използва предишната система).
Друго удивително съоръжение на Кронщат е Петровският док (там се строят и ремонтират кораби). Строителството по чертежи на Петър I продължава 30 години и завършва през 1752 г., цели 27 години след смъртта му. Казват, че императорът заимствал идеята за дока от холандците и англичаните, но очевидно силно я е променил.
На първо място, докът е огромен: той побира цели 10 кораба наведнъж. На второ място, той има просто невероятна скорост на изхвърляне на водата (водата в доковете се изхвърля, когато е необходимо да се получи достъп до подводната част на корабите за ремонт), каквато в Европа до онзи момент не е виждана. Тогава пресушаването на доковете отнема поне една седмица, а често и месец, докато на Петровски са е нужно само едно денонощие, тъй като водата първоначално отива в преливен басейн, разположен под нивото на дока, а оттам – в морето. Това съкращава няколкократно времето на престой на корабите.
Друг любопитен детайл на Петровския док е забелязан от туристи и блогъри неотдавна. Вероято се чували за полигоналната зидария в Мачу Пикчу в Перу. Оказва се, че подобна технология използват и руските каменари при строителството на стените на дока и в на самата крепостна стена. Това е много трудоемка работа, и изпълнението ѝ в отдалечените ъгли на басейна се среща много рядко. Според вас защо е нужно това?
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си