Къде се намират руските Атина, Чикаго и Детройт?

Russia Beyond (Егор Алеев/ТАСС, Reinier Snijders/EyeEm/Getty Images)
Жителите на много руски градове с гордост ги наричат… с чуждестранните им имена. И за всеки един от случаите има причина за това. 

Венеция

"Северната Венеция" в Русия винаги наричат Санкт Петербург – заради изобилието на реки и канали в пределите на града. Не знаем дали така е наричал своята рожба самият Петър Велики (абсолютно сигурно е, че той го нарича "своя рай"). Когато през 1839-а французинът Теофил Готие, писател и пътешественик, се озовава в Санкт Петербург, той пише: "Многобройни канали разделят града на много острови сякаш това е Венеция".

По същата причина "руската Венеция" (или "тверская Венеция") наричат Вишний Волочок – града, в който се намира Вишневолоцката водна система – най-старата изкуствена система от канали в Русия, създадена в началото на XVIII век, за да се облекчи връзката по вода между Санкт Петербург и Волга. Заради това в центъра на града има канали, някои плавателни, но, разбира се, не толкова много, колкото в Санкт Петербург.

Ница

В края на XIX – началото на XX в. Ялта е наричана "руската Ница", а целият южен бряг на Крим – руската Ривиера. По онова време Крим е любимо място за отдих на руската бохема, на дворянския елит, на художници и писатели. Горки, Цветаева, Булгаков, Куприн често посещават и живеят по тези места, а Чехов и Волошин имат вили в Крим. Интересно е да отбележим, че Ница и Ялта официално са градове побратими. Споразумението за това е подписано през 1960 година.

Манчестър

Иваново, като един от най-големите текстилни центрове в Русия, е наричан "Руския Манчестър". Първите текстилни манифактури се появяват в Иваново още през XVII век. А в ранните съветски години градът става известен като "Червения Манчестър". Тогава Иваново се счита за третата пролетарска столица на Русия – тук през 1905 г. по време на революцията е създаден първият съвет на депутатите работници. Тогава работниците на Иваново първи в страната учредяват организация за представителство и защита на своите права. 

Иваново не е единственият град в света, който има такова прозвище. Тампере например е финландският Манчестър, а Лодз – полският. В други страни в Европа също има текстилни центрове, които са наречени "Манчестър" по примера на английския град.

Атина

"Известният град Череповец или по-просто Северната Атина... Хората са изпращани тук да учат от различни места на Новгородска и съседните провинции", пише руският икономист Андрей Суботин през 1894 година. Наистина така наричат Череповец по времето, когато кметът му е търговецът и корабособственик Иван Андреевич Милютин.

Търговски гений от дребнобуржоазен произход, който издейства за себе си и своето семейство потомствено дворянство (рядък случай за онези времена!), Милютин не получава никакво образование и цял живот учи сам. Може би затова смята образованието за първостепенна необходимост. По негово време в Череповец са открити седем женски и мъжки учебни заведения, врати отварят обществена библиотека, музей, книжарница, печатница... Тогава Череповец е наричан не само "Северната Атина", но и "Руския Оксфорд".

Рим

"Москва е третият Рим" – руснаците помнят тази фраза още от училище. Именно така Филотей, старейшината на Псковския Спасо-Елеазаров манастир, в писмата си до великия княз на Москва Василий III обосновава приемствеността на Москва по отношение на Рим и Константинопол предишните два световни центъра на християнството. По-точен цитат от Филотей гласи: "Два Рима паднаха, третият устоява, а четвърти няма да има". Тази концепция става през XVI в. една от идеологическите основи на властта на московските князе, а след това и на царете, които се смятат за приемници на римските и византийските императори и застъпници за православната вяра.

Чикаго

Започват да наричат Самара "Руското Чикаго" през втората половина на XIX в. заради бурното индустриално развитие, което се ускорява от 1877-а, когато през града е прокарана Оренбургската железница.

Самара се намира на кръстопътя на сухопътни, водни и железопътни пътища от Азия към Европа, градът прави мащабна търговия с хляб, в района са открити петролни залежи, самарските яхтени пристанища приемат и изпращат огромни обеми товари. Всичко това привлича търговци в Самара, както и всякакви престъпници, така че има очевидни паралели с Чикаго в това отношение.

А в Самара винаги е необичайно ветровито поради местоположението на града на завой на Волга и градът прилича и на Чикаго, който наричат "града на ветровете", и по това сьщо.

Детройт

"Руският Детройт" е много по-близък до "Руското Чикаго", отколкото реалните им прототипи: от Самара до Толиати има по-малко от 100 километра с кола. Толиати естествено получава този прякор заради автомобилния завод тук се намира "АвтоВАЗ". Самият град Толиати, основан от Василий Татишчев през 1737 г. като Ставропол, се сдобива с "италианското" си име през 1964 г. в чест на италианския комунист Палмиро Толиати, който умира през август 1964-а по време на почивка в Крим.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"