Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Улиците са прави линии, сякаш са разчертани с гребла, табелите са изписани с готическа кирилица, къщите са масивни, изградени от тухли, и имат покриви с четири ската и димящи комини, а на централния площад се издига старинна лютеранска църква. Град Маркс, в северната част на Саратовска област, е основан през 1765 г. от германски преселници, които пристигат в далечна Русия по покана на императрица Екатерина II. През годините той се е наричал Екатериненщат, Баронск, Марксщат в чест на Карл Маркс, а след това просто Маркс. През 1918 г. болшевиките променят буржоазните имена със съветски и Екатериненщат става Марксщат. Само че през 1942-а, година след нападението на хитлеристка Германия срещу СССР и след депортирането на волжките германци в Сибир и Казахстан, градът е наречен просто Маркс.
Преди депортирането почти 90% от местните жители са били германци, а останалите - руснаци. Днес положението е точно обратното при население на Маркс от 30 000 души. Макар че волжките германци отдавна получават правото да се върнат на своите територии, на практика малцина правят това. Някои остават в Сибир (днес там има дори два германски национални района), някои пък предпочитат да заминат за Германия. При все това сред техните потомци има такива, които не само са се върнали в родината, но и полагат усилия да възродят и да запазят специфичното културно и историческо наследство на някогашните населени места.
Елена Кондративна Грейт
Анна Сорокина"Моите баба и дядо са родом от Мариентал (Mariental, а от 1942-а село Советское). Те винаги са си спомняло с топлота за Волга и много искаха да се върнат там", разказва Елена Кондративна Грейт, която почти две десетилетия оглавява обществената организация на руските германци в Марксовия район. През съветските години цялото ѝ голямо семейство живее в Казахстан, но традициите на волжките германци не са ги напускали и там. "Аз съм католичка от детството си, макар че в съветското си юношество съм била секретар на комсомолската организация. Но у дома извършвахме католически обреди, отбелязвахме своите празници, защото църквите бяха под забрана". Елена е една от малкото хора, които владеят стария диалект на волжките германци. Е, наистина вече няма кой знае с кого да поговори на него.
"В средата на 1980-те ние се върнахме на Волга. След това родителите ми, а освен това сестрите и братята заминаха за Германия, а ние със съпруга ми останахме", казва Елена. През 1972 г. в СССР всички преместени германци отново получават правото да се придвижват свободно и да се върнат в родината си, но не в същия населен пункт, където са живели по-рано (очевидно, за да се избегнат претенции за собственост). Към 80-а, в условията на късния социализъм и по-либералното отношение към гражданите, започва процесът на връщане на германците в Поволжието. Само че там местното население не им се радва особено и много волжки германци се възползват от закона, приет във ФРГ през 1953-а за репатриантите, а също и от обявената в СССР "перестройка" и заминават за Германия. "Онези, които заминаха, знаеха прекрасно езика и се интегрираха в германската среда. А аз обикнах силно Поволжието и особено Маркс, така че останах", казва Елена.
Когато в далечните времена германците се заселват по тези пустинни земи, колониите ясно са се делели на лютерански и католически. Маркс е единственият град, където живеят представители и на лютеранското, и на католическото вероизповедание. И в града винаги е имало и лютеранска църква, и католически храм. Е, наистина съветските години коригират леко историческия облик: сега срещу църквата има паметник на Владимир Ленин, а в близост е сградата на местната администрация. Зад тях вече в наше време е издигнат паметник на Екатерина II, който изглежда като предреволюционен.
Най-добре тук се е запазила кулинарията: местните жители, и руснаците, и германците, продължават до ден-днешен да приготвят мекици, които наричат пончики крепли (kräppel), свинско месо със зеле "крауд унд прай", и разбира се главното действащо лице на трапезата - пирога ривел кухен (rivel kuchen) с поръска от брашно със захар и масло.
"В началото на 2000-те ние бяхме затворено общество – учехме езика, пеехме песни, а съвременните младежи дори не познаваха германската история на Маркс и мислеха, че всички тези здания са построили германски военнопленници… Тогава започнахме да работим с краеведи, историци, да печелим грантове и да издаваме книги", разказва Елена. Така постепенно местните жители осъзнават, че волжките германци на практика са коренен етнос в многонационална Русия, възприели тяхното трудолюбие и култура.
"Имаме курсове по немски, които води учител от Германия, както и германски ансамбли.
Сътрудничим си с всички германски културни центрове в Саратовска област, а те са 22. И тези социални проекти не са само за германците, а за всички жители на града".
"За волжките германци знаех от детството си разбира се, майка ми живееше в село Нидермонжу (Niedermonjou, сега Бобровка) в Марксовския район", казва Александър Шпак от Волгоградска област. "Само че никъде не бе упоменато за Републиката на германците в Поволжието [в ранните съветски години и преди депортирането това е автономна република в състава на СССР - Автономна Социалистическа Съветска република на германците от Поволжието. Тя е заемала част от сегашните Волгоградска и Саратовска област край Волга]. Така че търсех информация троха по троха". През 2009 г. той решава да направи обиколка из бившите германски кантони (така са се наричали германските райони в ранните съветски години) и прави интерактивна карта със старите и нови имена, появили се още по времето на Руската империя. Базел (Basel) става Василиевка, Щрасбург (Strassburg) - село Ромашки, Манхайм (Mannheim) - село Мариновка.
Бившите германски селища са се простирали край Волга на стотици километри. Сега обаче тук има и пътища, и бензиностанции, и кафенета. А преди 250 години е било като в руската песен "само степ и степ наоколо".
Десетки стари лютерански и католически църкви са пръснати из бившите колонии, повечето от които днес са изоставени, а тази тъжна съдба ги е сполетяла не по време на борбата на болшевиките с религията през 30-те години, а на фона на кризата след разпадането на СССР. Лютеранската църква на Исус Христос в село Зоркино (близо до Маркс), което мнозина все още наричат Цюрих, е имала най-голям късмет. Днес тя не само е реставрирана, но и се е превърнала в едно от основните напомняния за германските корени на тези места.
Това прави през 2015 г. Карл Лоор, предприемач от Стари Оскол в Белгородска област. Неговите предци са от местния Цюрих и той решава да помогне на родното село.
Сега интериорът на църквата е от истинско дърво, в неделя и през празничните дни се изнасят служби, организират се и концерти за орган. А близо до църквата Лоор е построил неголям дом за гости.
Това обаче е само една възстановена църква, а колко такива са останали още в района на германското Поволжие. Например в село Липовка, бившата колония Шефер (Schäfer), която е на два часа с кола от Цюрих, местни активисти се опитват да предотвратят разрушаването на старинна църква, изградена през 1877 година. Те се надяват, че ще се намери още един Лоор.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си