Най-тайнственото езеро на Чукотка – Елгигитгин (СНИМКИ)

"Ако наказваха с отчаянието на неизвестността и самотата, то човек, прекарал целия си живот в града и заслужил такова наказание, би следвало да бъде изпратен на брега на Елгигитгин", пише за това езеро руският геолог Василий Бели.

Езерото с почти непроизносимо име Елгигитгин се намира отвъд Полярния кръг, в самия център на Чукотка, и това действително е едно от най-недостъпните места в региона – идеално, за да останете насаме със себе си. От най-близкия град Певек го делят 200 километра.

Най-удобният вариант за стигане до Елгигитгин е да си вземете екскурзия и да полетите на вертолет от Анадир, тъй като до езерото дори няма път. Други варианти са с високопроходими автомобили от Певек или с плаване по реките Ендмиваам-Анадир.

Това е най-дълбокото езеро на Чукотка – при диаметър от 12 км дълбочината му е 175 метра. Ако го гледате отгоре с вертолет, то по форма то е почти идеален кръг и напомня на синьо-черно око. Но не изглежда винаги така.

В превод от чукотски Елгигитгин означава "бяло езеро" или "езерото на неразтопимия лед". Голяма част от годината повърхността му е покрита с лед, а през някои години ледът не успява да се разтопи дори през лятото.

Бреговете на езерото представляват вечна замръзналост и ниски хълмове. Зимата на Чукотка продължава 10 месеца в годината, през това време температурата пада до минус 15 – минус 39 °C. Лятото въздухът може да се нагрее до 34 °С, но дори тогава по повърхността може да се образува ледена пелена. Температурата на водата на Елгигитгин не превишава +3 °C.

Някои се възхущават от езерото насред пустинята от тундра: "Не знам с какво да го сравня. Ако излееш флакон много гъсто мастило на ослепителен лист хартия – ще е точно такова", пише геологът Олег Куваев.

Но и плаши мнозина. Местните го наричат "странно, плашещо място", затънало в легенди. Според една от тях на дъното на езерото живее древното чудовище Калилгу, което прилича на гигантски рептил с голяма уста. Нещо като шотландския Неси от езерото Лохнес. Някога Калилгу излиза от дълбочините на повърхността с много шум и разплискване на вода – и отново се връща обратно в дълбокото.

Силно разплискване на водите в действителност може да се види. Вероятно местните ги възприемат за Калилгу. Според друга версия това може би е изпускане на метан от земната кора.

Така или иначе, това дълбоко езеро има всички основания да бъде обект на митотворчество: то е на повече от 3,5 милиона години. Това, което го прави уникално, е преди всичко неговият произход.

Дълго време се е смятало, че езерото Елгигитгин най-вероятно се е образувало в кратер на вулкан. Това се потвърждава от анализа на скалите, който показва техния вулканичен произход. Но през 2009 г. международен екип от учени пробива дупка на 225 метра дълбочина в седиментите на Елгигитгин. Там те откриват скала, която се образува само в кратери от сблъсък на Земята с метеорит. Това слага край на споровете за произхода му – езерото се е появило в резултат на удар от метеорит.

Второ, смята се, че езерото Елгигитгин никога не е замръзвало напълно. Докато преди милиони години Европа и Америка са били покрити с лед, на територията на съвременна Чукотка не е имало ледници. Затова езерото е запазило уникална екосистема, а дъното му е източник на данни за живота в Чукотка през последните 3,5 милиона години. По значението си за научните изследвания Елгигитгин е сравняван с Байкал и ледниците на Гренландия.

Водите на езерото буквално гъмжат от риба, така че то привлича любителите на сложните маршрути и уникалния риболов. Езерото е дом и на ендемити – представители на флората и фауната, които се срещат само в Елгигитгин и никъде другаде.

По-специално удивителната риба, наречена дългоопашата палия: тези риби са се приспособили да живеят в много студена тъмна вода и обитават езерото още от времето на мамутите. Реликтовите риби живеят близо до дъното, в кръвта им има следи от много древни физиологични адаптации и са способни да издържат на много дълги периоди на кислороден глад. Учените смятат, че рибата притежава тази способност още от ледниковия период: видът е оцелял под леда в продължение на десетки хиляди години на практика без кислород.

Местността край езерото е дом на лисици, вълци и мечки. Затова пътешествениците обикновено вземат със себе си огнестрелно оръжие за случаи на внезапни срещи с хищници.

Казват също, че пътуването до Елгигитгин е не само за силните духом (наричат го "мястото на силата" и "окото на Земята"), но и за хората с добро здраве. Времето в района е нестабилно: през лятото температурата и атмосферното налягане могат да се променят няколко пъти в рамките на един ден.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви