Садон: зловещо градче-призрак в планините на Северен Кавказ (СНИМКИ)

Пътешествия
АННА СОРОКИНА
Някога процъфтяващото миньорско градче, построено от европейски архитекти, днес прилича на декор от постапокалиптичен филм. Защо?

Европейска архитектура с малки изящни сгради и спретнати улички - тази гледка е изключително нетипична за обгърнатото от буйна растителност планинско дефиле насред Кавказките планини, където най-често се срещат обикновени и здрави селски къщи. Градчето Садон в Северна Осетия е построено от белгийци през XIX в., но днес е напълно изоставено.

Важно находище на олово

Още през 1760-те години в Алигарското дефиле са открити големи залежи на олово, цинк и сребро. Цветните метали са нужни за развитието на военната промишленост и на медицината. Садонското находище е първото в Руската империя и остава и най-голямото до 1980-те.

Глобалното усвояване на този рудник започва в средата на XIX в., когато тук е построен Военно-осетинският път и маршрути за достъп до мястото за добив. Садонското находище се намира в планините и за строителството на самото предприятие в сложните условия на Руската империя са поканени най-добрите специалисти от чужбина.

"Много от мините първоначално са строени от гърците, тъй като те са добри каменари, - разказва местният екскурзовод Руслан Бимбасов. - Впоследствие тези участъци са взети под аренда за 60 години от белгийско дружество".

През 1886 г. белгийците започват да строят жилища за семействата на миньорите и инфраструктура: така се появяват училище, болница, пътища. Белгийското дружество "Алагир", освен Садонския рудник, развива и фабрика за обогатяване в съседното населено място Мизур, където се преработва оловната шлака.

Олово за фронта

След революцията през 1917 г. предприятието е национализирано. Белгийците си тръгват, а Садонският оловно-цинков комбинат започва да се развива с колосални темпове. Да работиш тук става много престижно. Докато в началото на XX в. в Садон живеят около 300 души, през 1939 г. броят им вече надхвърля 4000.

Според различни източници по време на Великата отечествена война едва ли не всеки трети, ако не и всеки втори куршум, е излят от олово, добито в Садон, казва Руслан. Днес, естествено, е трудно да се провери достоверността на тези твърдения, но добивът на руди е бил колосален. В началото на XX в. той е около 25 000 тона годишно, а през 1970 г., когато предприятието достига пиковата си мощност, той достига 745 000 тона годишно. 

След войната съветските геолози започват да разработват нови оловни и цинкови находища из страната. В Садонския рудник се използват остарели технологии, които носят много загуби при работата. И запасите от полезни изкопаеми тук много бързо се изчерпват. В средата на 1980-те години добивът на руда тук фактически е преустановен, а след разпадането на СССР заводът едва се държи на повърхността. А след това идва и нова беда.

Град-призрак

През 2002 г. Садонският оловно-цинков комбинат и самото населено място са унищожени от силно наводнение, причинено от придошлите води на планинската река Садонка. Тя само изглежда малка, но нивото ѝ може да достига 7 метра. Първите етажи на много къщи са затрупани от наносите и стават негодни за живеене. Селото вече не може да се възстанови. Живеещите тук 500 души се местят в населените места Алагир и Мизур на няколко километра от Садон.

Макар че в Садон има регистрирани 87 жители, на практика тук вече не живее никой, казва Руслан. Идват само някои бивши местни жители, за да нагледат старите си къщи. Садонският комбинат е закрит официално през 2009 г. заради изчерпване на запасите от полезни изкопаеми. Садон престава да съществува през 2013 г. - административно е приобщен към Мизур. 

От някога разкошната архитектура не е останала и следа. Всичко се руши и се разпада. По останките от населеното място бродят гладни котки, които идват да се нахранят от съседните села, и туристи-любители на изоставените места.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: