Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Практически цялата тривековна история на Санкт Петербург в известен смисъл е битка между човека и водната стихия. Градът е построен върху заблатени земи, но уникалното му географско местоположение му позволява в миналото да контролира бреговете на Финския залив и делтата на р. Нева, както и нейните ръкави и протоци. Неведнъж реката взема реванш и градът преживява страшни наводнения. За да отведат речното русло и да отводнят териториите през XVIII в. в Петербург са прокопани нови протоци и канали. Така в началото на XIX в. в града вече са се появили 101 острова. След това част от каналите са засипани, а малките острови са обединени в по-големи.
В съвременния Санкт Петербург, според данни от регистъра на географските имена, има 33 острова, като в този брой не влизат обектите от Кронщадския архипелаг – там има още няколко форта. Излиза, че островите на практика са над 40.
Онези от тях, които са разположени в центъра на града, в общи линии не се възприемат като острови благодарение на развитата система от мостове през реките и каналите. Например, Синият мост в самия център на Санкт Петербург достига 97,2 м на ширина и се смята за част от Исакиевския площад.
Историческото ядро на град е остров Заячий. Именно тук на 27 май 1703 г. е положен първият камък на Петропавловската крепост, а това се смята за основаването на града. Тук са разположени ключови обекти от императорската епоха, като например Монетният двор, великокняжевската гробница на Романови, казематите на Трубецкия бастион (главният политически затвор на Русия).
Най-прославен, според мнозина, е остров Василевски – на него са посветени безброй литературни произведения. Той фигурира с името "Василев" още в Новгородската писарска книга от 1500 г., а днес местните жители ласкаво го наричат "Васка". Историческият център на Петербург граничи на изток със Стрелка, която лесно се познава по Ростралните колони. На големи празници те възвръщат историческата си функция на фар.
Най-големият остров в делтата на р. Нева заема 16,2 кв.км и по ирония на съдбата се нарича Безименен. Той е свързан с останалите острови и континенталната част на града с цели 47 моста и се е образувал с появата на Обходния канал, който започва да се прокава през 1769-1780 година. Това е най-големият канал в Петербург: ширината му достига 42 км, а дължината надхвърля 8 км.
Площадът на най-малкия остров – Серни, е с площ едва 0,03 кв.км, а към него води само един мост. Островът получава името си през XIX в. заради предназначението си: тук има складове за сяра.
За това звание в класацията ни могат да се борят цели два острова – Летний сад (Лятна градина) и Елагин.
Летний сад е разположен в историческата част на града и цялата му територия (0,12 кв.км) е покрита с разкошен градински парков ансамбъл с павилиони, фонтани, зелени лабиринти и копия на скулптури на италиански майстори от края на XVII и началото на XVIII век. Градината е създадена за лятна царска резиденция на Петър: през 1710-1714 г. тук е издигнат дворец, където царят живее всяко лято чак до края на живота си.
Остров Елагин сериозно превъзхожда Летний сад по площ, но също е бивша императорска резиденция. Първият ѝ господар е овдовялата императрица Мария Фьодоровна (съпруга на Павел I – внук на Петър Велики). Над пространствените и ландшафни решения в Елагин работи италианският архитект Карл Роси, който тогава е слабо известен в Петербург: преустроеният дворец на Елагин става първата му мащабна работа в руската столица.
През 1932 г. на острова е открит Централен парк за култура и отдих. Тук се появяват спортни и игрови площадки, атракциони, скулптурни композиции на тема спорт. По време на Втората световна война Елагин е сериозно повреден. На практика пресъздаването на историческия му вид продължава почти половин век, но се активизира особено много на границата между XX и XXI век. Така че днес той е максимално близо до замисъла на Роси.
Остров Нова Холандия органично съчетава в себе си романтиката на индустриалната архитектура и съвременно градско пространство (ако трябва да сме точни, това са два острова, които представляват една общ композиция). "Холандското" име напомня, че цар Петър I създава на бреговете на Нева Северния флот и с тази цел кани в столицата нидерландски корабостроители. Островите, разположени близо до корабостроителниците, се ползват от адмиралтейството – тук в миналото има складове за съхранение на корабен дървен материал. В средата на XIX в. на Нова Холандия е построена сграда за морски затвор, наречена "Бутилката", именно оттук идва изразът "не влизай в бутилката".
През второто десетилетие на XXI в. паметникът на индустриалната архитектура става модерно публично пространство с ресторанти, лекционни павилиони, сцени и ландшафтни паркове.
Традиционно тази титла се пада на остров Крестовски. Тук се намира най-големият футболен стадион в Петербург (и още няколко по-малки стадиона), спортен комплекс, велоалея, лекоатлетически манеж и гребен клуб. Голяма част от острова се заема от Приморския парк на Победата – популярно място сред любителите на ролерите, велосипедите и джогинга, където работи и голям парк с атракциони.
Спортната история на острова започва в средата на XIX век. През 1859 г. тук се появява Невският яхт-клуб, през 1889 г. – Санкт Петербургското гребно общество, а през 1894 г. – клуб по тенис на трева.
На Крестовски си струва да отидете, за да видите стадиона на ФК "Зенит" – "Газпром арена" с неговия раздвижен покрив, който е дело на японския архитект Кишо Курокава (проектът носи името "Космически кораб"). На "Газпром арена" се играха мачове от Европейския шампионат по футбол през 2020 г. и Световното по футбол през 2018 г., заради което около стадиона беше открита станция на метрото, която днес носи името "Зенит". Стадионът побира почти 65 000 зрители на спортни събития и до 80 000 на театрални представления и концерти. Арената е построена на мястото на друго грандиозно спортно съоръжение от XX в. – стадиона "Киров", който се смята за един от най-големите в света: до първата му реконструкция през 1950-1978 г. той побира 100 000 зрители.
Отделен от островите по делтата на р. Нева стои остров Котлин, където е разположен градът-крепост Кронщад. Котлин е свързан с континента чрез комплекс от съоръжения, които пазят Петербург от наводнения. Това са 11 язовира с обща дължина 23,4 км, които са строени повече от 30 години – чак до 2011 година. В същото време по протежение на язовирите е открита и пътна връзка.
Около Котлин има много фортове, като най-голяма е концентрацията им във вътрешната акватория. Тези съоръжения в миналото пазят града от нападения по море. Една от крепостите – Александър I – е изключена от състава на отбранителните съоръжения в края на XIX век. Там е създадена бактериологична лаборатория, където се се произвежда противочумен серум.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си