Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Кристалът винаги е бил мечтата на всяко съветско семейство: той е много скъп и се смята за нещо луксозно. И все още се цени от много семейства. Най-желан в Русия е кристалът от гр. Гус Хрустални (в момента населението му е около 60 000 души) – там се произвеждат интересни чаши, гарафи и вази от над 250 години! Да видим как градът развива своя "кристален туризъм".
През 1756 г. индустриалният предприемач Аким Малцов построява завод за стъкло на брега на р. Гус. Пясъкът, водата и дървото, които са нужни за производството, са в изобилие, а мястото край градовете от Златния пръстен е много подходящо. Наследниците му продължават бизнеса след него.
Кристалът от Гус става световно известен в средата на XIX в., но това се случва след трагично събитие. През 1828 г. собственикът на завода Иван Малцов (внук на Аким Малцов) служи в руската дипломатическа мисия в Персия, която се оглавява от Александър Грибоедов. Той е единственият оцелял след нападението срещу дипломатите. Шахът на Персия за извинение дава на Малцов право да търгува безмитно с кристал и скоро сервизите от Гус се разпространяват из други страни и трупат международна слава.
В годините на СССР заводът в Гус Хрустални е национализиран, но си остава основното предприятие в града, където производството на стъкло и кристал тече денонощно. Всеки може да дойде тук и да види сам как се случва това.
Днес в завода за кристал работят около 100 души, включително дизайнери, майстори и специалисти, които полират кристала. Работата им е изключително тежка физически.
Всички тези вази и гарафи се духат с метална тръба на температура 1250 градуса по Целзий. Просто си представете колко е горещо в пещите! И докато кристалът още е гъвкав, майсторите използват инструментите си, за да му придадат желаната форма.
Някои предмети – сувенирни фигури на коне или цветя – се "пекат" в специални отливки. След това се изпращат за обгаряне и полиране.
Идва ред на майсторите, които оформят фасетите, бъдещите рисунки и финалните детайли.
"Тук подготвяме майсторите на работното място, но няма текучество – те дори не искат да се пенсионират", казва екскурзоводът на завода.
"За да се получи цветен предмет, се добавят различни химични елементи, които служат за бои. Синьото е кобалт, виолетовото – манган, червеното е селен, а люляковото е неодим. Най-скъпи са розовите предмети, защото съдържат редкия елемент ербий.
Заводът произвежда както серийни предмети, така и предмети по поръчка. Най-оригиналните творби са изложени в местния музей: сред тях са свиня-майка с 12 прасенца, крава, облечена в сукман, кокошници и много други любопитни експонати. Разбира се, всичко това не може да се побере в една малка стая. Затова по-голямата част от кристала от Гус от различните епохи е изложен, забележете, в близката църква.
Първо, трудно може да се повярва, че тази величествена тухлена сграда всъщност е православна църква. Къде са куполите? Къде е камбанарията? Допреди век църквата разполага с всички тези атрибути. През 1890-те собственикът на завода Юрий Нечаев-Малцов решава да построи православна църква до храма, която да по форма да прилича не европейска базилика, но в руски стил. Проектът е разработен от архитекта Леон Беноа и художника Виктор Васнецов.
Катедралата "Св. Георги" е с интериор като на базилика, традиционна руска камбанария и неоруска архитектура. В средата на 1920-те болшевиките превръщат катедралата в кино, а камбанарията, куполите, олтарът и останалите религиозни атрибути са премахнати. През 1983 г. е взето решение там да бъде поместен музей, тъй като заводът вече не може да побере всички експонати. Така православната катедрала се превръща в храм на кристала. Въпреки това там все още се пазят мозайка на олтара, рисунка от Васнецов, озаглавена "Последната присъда" и един от 12-те кристални полилея, направени там.
Георгиевски събор
vladmuseum.ru/Свободни източнициДнес тук се пазят над 2000 уникални предмета от стъкло и кристал. Това са вази, изпратени някога от Гус Хрустални в Персия, кристал с ахат и болшевишки девизи, както и художествени произведения на съвременни майстори.
Паметник на Аким Малцов
Анна СорокинаРаботата в завода е много тежка, но Малцеви предлагат, както бихме казали в наши дни, впечатляващ пакет от допълнителни стимули. Най-важният от тях е цял апартамент в нова дървена къща с всички удобства. Подобни предложения и битови условия са почти немислими за обикновените работници по онова време. Общо през втората половина на XIX в. са построени 425 подобни къщи, но само 247 от тях са оцелели до наши дни. Всички те са обекти на културното наследство и забележителности на града.
Всяка къща е разделена на няколко апартамента и притежателите разполагат и с малък двор. "Например, в нашата къща има само 7 апартамента и всеки е с отделна система за отопление", разказва местна жена. Преустройството на тези къщи е забранено: собствениците са длъжни да следят състоянието на тези паметници на архитектурата. Апартаментите много рядко се продават и, ако това се случи, се купуват незабавно. Това е така, защото много хора искат да живеят в тях.
Трудно е да си представим стар руски град без търговски аркади. Центърът на Гус Хрустални е пълен с типичните сгради от средата на XIX в. с елегантни колони и балкони. Там се намира и официалният магазин на завода за кристал. Цената на обикновена чаша започва от 2000 рубли (около 35 евро). Две чаши струват пет пъти повече. "Можете да различите нашите продукти от фалшификатите по следния начин", казва продавачът. "Първо, заводът произвежда само класически кристал – не стъклен, и второ, кристалът е много скъп, защото е ръчно изработен".
Но ако душата ви копнее за кристал, а бюджетът ви е ограничен, има и друг вариант. В града работят около 10 завода за стъкло. Те произвеждат полилеи, чинии, сувенири и техническо индустриално стъкло. Всичко това и още много може да се види на най-големия завод за стъкло, където, освен местна храна, можете да се насладите на стъкло и кристал от цяла Русия и от други страни.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си