От оръдия до ракетни комплекси: из историята на Обуховския завод

През втората половина на XIX век страната едва навлиза в стадий на модернизация. Количеството големи заводи се равнява на единици и всички те са държавна собственост. Правителството не може да подсигури нужните темпове на ръст на промишленото производство, от които зависят перспективите на руската икономика и боеспособността на армията. Затова, когато през 1863 г. двама металурзи – Николай Путилов и Павел Обухов, предлагат на служителите в морското министерство да създадат завод в околията на Петербург, който да се заеме с доставки на артилерийски оръдия за флота, държавниците с ентусиазъм се съгласяват. Путилов влага капитала си в общото дело, а Обухов – патента за уникална лята стомана, която е изобретил по време на работата си в Златоустовския оръжеен завод.

Инициаторите на проекта поставят пред себе си сериозни задачи: за пет години на празното място те трябва да създадат пълноценно производство и да доставят на държавата оръдия на стойност милион рубли. Строителството започва на практика моментално. Възнамеряват в блатата да построят един от най-големите заводи в страната. Отрано започват да мислят и за кадрите, които да назначат. Селяните от съседните села минават обучение за производството на стомана. Само след година предприятието, станало скоро известно като Обуховски завод, пуска първата си продукция. Въпреки това разходите се оказват повече от всички очаквания и частните инвеститори трябва да прибегнат към помощта на държавата. Получавайки мощна подкрепа, Обуховският завод още в началото на 1870-те години става един от най-големите световни производители на артилерийски оръдия.

Работници в Обиховския завод, 1860-те години

РИА "Новости"

Именно тук за първи път в Русия топенето на стомана е поставено на сериозна научна основа. За сътрудничеството с администрацията предприятието привлича един от най-големите металурзи за времето си – Д. К. Чернов. Под негово ръководство процесът на леене на стомана е обвързан с прецизен алгоритъм. Благодарение на това стават възможни и редица иновации. В Обуховския завод за първи път в Русия са установени отворените пещи. Още през 1872 г. тук са създадени първите в Русия огромни 305-мм корабни оръдия, монополът върху които притежава немският концерн "Круп". През 1880-те години заводът усвоява производството на ново за времето си оръжие – торпедото. А освен него – и на двигатели за първите в света самолети, създадени по проект на инж. А. Ф. Можайски, бронирани покрития за военните кораби, артилерийски снаряди, прицели, бинокли и голямо разнообразие от гражданска продукция.

Държавата нееднократно оценява високо заслугите на колектива на Обуховския завод. Той се оказва сред малкото предприятия в страната, получили правото да слагат на изделията си двуглавия орел – официалният герб на Руската империя. През 1908 г. по желание на царя заводът получава собствен флаг. На световните изложения в Париж, Филаделфия и Виена продукцията му неизменно получава най-високи оценки. Влиза и в жестока конкурентна борба със световните оръжейни гиганти като френския "Крезо", немския "Круп" и британския "Армстронг". Въпреки това на руския пазар Обуховският завод няма равен. През 1913 г. над половината от оръдията на флота са негово производство. Предприятието става стратегическо, а още през 1886 г. е национализирано от държавата.

Н. Максимов/РИА "Новости"

В съветско време заводът получава ново име и нов профил. Петроградското предприятие "Болшевик" се заема с производството на трактори, авиационни двигатели, вагони, коленни валове за строежа на съветските ВЕЦ. От 1920-те години заводът постепенно усвоява производството на оръжията на новото време – танковете. Първият съветски танк Т-18 е създаден именно тук. Инженерите, които са недостижими майстори в производството на оръдия, са обединени в отделно конструкторско бюро. Обуховските оръдия значително подсилват мощта на съветската армия в навечерието на Втората световна война. През 1941-45 г. заводът, намиращ се в обсадения от германците Ленинград, нито за ден не спира производство. От конвейрите му излизат хиляди снаряди в минута. Работниците на предприятието построяват 30 артилерийски батареи на железопътни платформи.

След войната заводът претърпява разцвет. Към средата на 1987 г. щатът на служителите му достига над 17 000 души, които се занимават с разработката и производството на широка продукция за военноморския флот, ракетно-ядрените сили и космическите войски. Разпадът на СССР и кризата от 1990-те години нанасят мощен удар по производството. Продукцията пада почти 30 пъти. Всичко се променя в началото на XXI век, след като през 2002 г. с указ на президента Владимир Путин заводът става част от концерн "Алмаз-Антей". Основната продукция на Обуховския завод днес са зенитно-ракетните системи, включително С-300, най-новите комплекси С-400 и перспективните С-500. Аналози на последните в света няма и до днес.

А знаете ли нещо за историята на друг руски гигант - "Уралвагонзавод": ковачницата на руските танкове?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.