Хмелита: възкресеното имение, свързано с брилянтен, но трагичен руски драматург

Един от големите успехи на Русия в архитектурното и културното опазване през последните няколко десетилетия е възстановяването на имението Хмелита. То е свързано с живота на един от най-обичаните руски драматурзи. Не, драматургът не е Антон Чехов, а Александър Грибоедов (1795-1829), автор на една-единствена пиеса - "От ума си тегли", която за руснаците е може би най-известната и обичана от всички.

Хмелита се намира на около 35 км северозападно от град Вязма, който пионерът в руската цветна фотография Сергей Прокудин-Горски посещава през лятото на 1912 г. като част от проект за документиране на места, свързани със стогодишнината от Наполеоновото нашествие в Русия. Макар Прокудин-Горски да не запечатва с апарата си Хмелита, той се изкачва на камбанария във Вязма и снима вълнистите полета, водещи на север към имението. Лично аз съм посещавал Хмелнита между 1992 и 2014 година.

Имение на вдъхновението

Руското провинциално имение отдавна се свързва с руската литературна класика. Малко са писателите от XIX век, които не са имали някаква тясна връзка с тази среда, от любимата Ясна поляна на Лев Толстой до скромното Даровое на семейство Достоевски. Сред тези писатели трябва да се причисли и Александър Грибоедов (1795-1829), близък на Александър Пушкин и автор на сатиричната комедия "От ума си тегли", една от безсмъртните класики на руската литература.

Истината е, че провинциалното имение (усадба) изиграва голяма роля в руската история и култура като цяло. С катаклизмите на XX в. много от именията, големи и малки, изчезват, независимо дали са напълно унищожени, дали са станали обект на вандализъм или са били изоставени. А загубите продължават и до днес.

И все пак, има примери, когато постоянството и отдадеността, уменията и късметът са довели до възкресяването на изоставен имот. Такъв е случаят с фамилното имение на Грибоедови в Хмелита близо до Вязма в Смоленска област. Този великолепен имот се отличава с архитектурата си, но е известен и с връзката си с Александър Грибоедов.

Историята на имението

Притежавано от княжеското семейство Буйносов-Ростовски през XVI век, имението е придобито в края на XVII в. от Семьон Грибоедов, военен командир през 1680-те. През 1747 г. Хмелита минава в ръцете на Фьодор Грибоедов, също военен офицер, който започва основна реконструкция на имението през 1753 година.

​Голямото имение е сред шепата образци на бароковия стил, който преобладава по време на управлението на императрица Елисавета (1709-1761), с измазани тухлени фасади, боядисани в пастелни цветове и с бял кант. На фасадите има сдвоени колони, извити фронтони, кръгли и овални прозорци. Основният етаж от интериора е от анфилади от парадни стаи, с двуетажна зала в центъра.

От централната тераса изящно извито стълбище се спуска към парка. Освен имението, обширният ансамбъл включва четири пристроени сервизни крила, както и църква, посветена на Казанската икона на Богородица (1759 г.).    

В началото на XIX в. Хмелита е собственост на Алексей Фьодорович Грибоедов, чиято сестра Анастасия се омъжва за Сергей Грибоедов, офицер в оставка с ниски доходи. Анастасия Грибоедова вярва много в авторитета на богатия си брат Алексей, който очевидно е приемен баща на сина ѝ Александър, роден през януари 1795 година.   

"От ума си тегли"

Младият Александър Грибоедов е чест гост в Хмелита, особено през лятото. Благодарение на позицията на чичо си в московското общество Грибоедов има възможност да наблюдава маниерите и нравите на руското дворянство. Грибоедов прилага наученото, за да постигне въздействащия сатиричен ефект на неговата пиеса в стихове "От ума си тегли", завършена през 1824 година. От нея обаче са публикувани само кратки фрагменти, докато той е жив, заради цензурата. Въпреки неодобрението на цензурата ръкописът се разпространява масово сред руския литературен елит и е одобрен от Пушкин.

Публикувана за първи път с големи съкращения от цензурата през 1833 година, пиесата се появява в своята пълна, оригинална версия едва през 1861 година. Написан в римувани ямбични стихове, този шедьовър мигновено се превръща в класика. Остро описаните човешките слабости са представени на привидно лесен език и с остроумни фрази, които са известни на всеки образован руснак.

В съдбата на Грибоедов обаче настъпва трагичен обрат. След военна служба по време на войната срещу Наполеон Грибоедов се мести в Санкт Петербург през 1815 година, а през лятото на 1817 г. влиза в дипломатическия корпус. С лесен достъп до висшето общество, той е приет в оживената литературна среда и се запознава с влиятелни писатели като Александър Пушкин. 

Изпитания и несгоди

В разгара на този социален вихър през 1818 г. на Грибоедов му е предложена дипломатическа служба в Съединените щати. Вместо това, той приема позиция в мисията в Персия, чиито напрегнати отношения с Русия в крайна сметка ще доведат до война. През следващите няколко години службата му се редува между Персия, която той посещава за първи път през 1819 година, и Тифлис (Тбилиси), столица на неотдавна придобитата Грузия.

В началото на 1823 г. Грибоедов се оттегля от дипломатическа служба и се премества в Московска област, където продължава работата върху своя последен шедьовър "От ума си тегли". Когато се връща на служба през лятото на 1825 година, той тръгва на продължително пътуване обратно до Кавказ. 

При пристигането си в Тифлис през януари 1826 г. той е арестуван по подозрение в съучастие във въстанието на декабристите, което избухва през предходния месец. Макар Грибоедов да познава участниците в заговора, той в крайна сметка е освободен поради липса на доказателства за пряко участие.

Възстановен на дипломатическа служба в Тифлис, Грибоедов играе важна роля в дипломатическите преговори по време на Руско-персийската война (1826-28), която завършва с Туркманчайския договор от 1828 година. След като се връща от Санкт Петербург след представянето на договора, той пристига в Тифлис през лятото на 1828 г. и в края на август се жени за 15-годишната принцеса Нина Чачавадзе, дъщеря на грузинския поет Александър Чачавадзе. Тези няколко идилични седмици са единственото време, което той прекарва с любимата си.

Трагичната съдба на Грибоедов

През януари 1829 г. Грибоедов се завръща в Персия като ръководител на руската мисия. Грибоедов оставя бременната си съпруга в руската резиденция в Тебриз, а самият той придружава основната дипломатическа група до столицата Техеран, където страстите все още са нажежени от условията на Туркманчайския договор. На 30 януари руската мисия е щурмувана от разярена тълпа, която подозира, че руснаците укриват бегълци от местен харем.

От 38-те руснаци всички загиват с изключение на един, който оцелява, след като успява да се укрие. Грибоедов е убит по време на сблъсъка и е хвърлен от прозорец. Първо обезглавен, трупът му е подложен на продължително осакатяване и тялото става неузнаваемо. По изключително съвпадение Пушкин вижда останките в каруца по кавказкия път обратно към Грузия. Единственият разпознаваем белег е пръст, който е деформиран от нараняване при дуел през 1818 година.     

Останките на Грибоедов са погребани в църквата "Свети Давид" в планината Мтацминда в Тбилиси. Нина, която благополучно се завръща в Тифлис, научава за смъртта му въпреки опитите да бъде скрита. Шокът от ужасяващата новина води до преждевременно раждане и загуба на детето. Нина Грибоедова живее до 1857 г. и остава предана на паметта на съпруга си.    

Такава е двойно трагичната съдба на един блестящ руски писател, който в младостта си се радва на толкова много приятни посещения в Хмелита. През втората половина на XIX в. грандиозното имение Хмелита навлиза в период на упадък до 1894 г., когато е закупено от граф Пьотр Гейден, виден благородник с либерални политически убеждения. Той не само внимателно реставрира имението и неговото обзавеждане, но и добавя обширна колекция от европейски картини.

Неволите през XX век

След революцията имението е национализирано и покъщнината и предметите в него са пръснати. Забележително е, че архитектурният ансамбъл оцелява не само през бурните години на революционния конфликт (когато толкова много други са унищожени), но и през ужасните битки в района на Вязма между есента на 1941 г. и пролетта на 1943 година. През по-голямата част от това време имението служи като щаб на германците през месеците на окупация.        

След войната поредица от погрешни действия на местния колхоз водят до голям пожар и заплаха от пълно разрушение, каквато е съдбата на толкова много други имоти. За щастие, известният специалист по реставрация Пьотр Барановски (1892-1984) спира пълното унищожение в края на 60-те години на миналия век.        

Дългият процес на възстановяване обаче започва, едва когато в него се включва Виктор Кулаков - бивш механик, който случайно се запознава с Барановски и проекта Хмелита. С непрестанни усилия през 90-те години на миналия век, под ръководството на Кулаков, става факт възраждането на имението и комплекса.

Имение за бъдещо вдъхновение

Имението сега е превъзходно реставрирано и работи като музей, посветен на Александър Грибоедов. Където е възможно, оригиналните декоративни детайли са запазени в интериора, а стаите на основния етаж са елегантно обновени в стила от началото на XIX век. От фасадата на имението отново се открива достъп до привлекателен ландшафтен парк. При реконструкцията са обновени и сервизните сгради на комплекса, както и църквата на Казанската икона на Богородица.          

Една от сервизните сгради е превърната в музей, посветен на адмирал Павел Нахимов (1802-55), известен преди всичко с героичните си усилия при защитата на Севастопол по време на Кримската война. Нахимов е роден в съседното имение Городок, което, също като повечето провинциални имения, не преживява бурите на XX век. Поради това още повече можем да оценим възраждането на Хмелита като действащ музей, красиво разположен и достъпен за всички посетители, интересуващи се от богатата културна история на руското провинциално имение.

В началото на XX в. руският фотограф Сергей Прокудин-Горски разработва сложен процес за правене на цветни снимки. Между 1903 и 1916 г. той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии с помощта на този процес, който включва три излагания на стъклена плака. През август 1918 г. той напуска Русия и се установява във Франция, където се намира голяма част от колекцията му от стъклени негативи и 13 албума с контактни принтове. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. Библиотеката дигитализира Колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно достъпна за световната публика. Няколко руски сайта вече също имат версии на тази колекция. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на снимките на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. В началото на 1970 г. Брумфийлд работи в Русия и снима повечето места, посетени от Прокудин-Горски. Тази поредица от статии съпоставя творбите на Прокудин-Горски със снимките, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви