Заливът Сосновка
С.Шитиков/Баргузински резерватБаргузинският природен резерват е първият в Русия. Той е създаден на 11 януари 1917 г. в Бурятия и включва североизточния бряг на езерото Байкал. От 1986 г. е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО. На 11 януари Русия отбеляза Деня на природните резервати и национални паркове.
Полева база Давша
Б. Холхоев/Баргузински резерватТози резерват е създаден, за да защитава и възстановява популацията на баргузинския самур, един от най-красивите (затова и най-ценен за ловците) видове белка в страната. Първоначално резерватът се нарича Баргузински резерват на самура.
В продължение на векове кожата е една от най-изнасяните стоки от Руската империя, а баргузинският самур се смята за най-скъпия вид белка. Зимите в Байкал са много студени, но са сухи и слънчеви, затова кожата на самура е невероятно дебела и издръжлива. Особена черта на баргузинския самур са неговият "бял" пух и малките му размери: възрастните екземпляри приличат на котета.
В резултат, в началото на XX в. някога многочисленият хищник на тайгата вече на практика е изчезнал. По онова време в тукашните гори има по-малко от 40 самура, но днес броят им е нараснал до 800-1200.
В село Давша на брега на езерото Байкал има музей на име "Къщата на самура". "Тук хората са гости на самура, а не обратното", пише на табелите на музея.
Въпреки че през 1930-те популацията на баргузинския самур вече е възстановена, ловът му все още е забранен. Обикновено самурите избягват хората, като всички останали диви животни. Но в Баргузинския природен резерват инспекторите често се натъкват на кордони от самури: те идват в хижите им, вземат храна и дори понякога се покатерват на ръцете им. Още по-изненадващо е, че в дивата природа самурите си поделят територията (не повече от 4 животни на 1 кв.км), но в кордоните често един до друг едновременно се нареждат по няколко самура, без да възниква конфликт между тях.
"От друга страна, човек не бива да се намесва в природните процеси, затова са създадени природните резервати, но самурите не идват при хората случайно. Има моменти на глад", пише фотографът на дива природа Артур Мурзаханов.
Така, през 2012 г. в Давша живеят около 7 самура и служителите на резервата ги хранят. Но през пролетта самурите тихо се връщат в териториите си.
Освен самура, в Баргузинския природен резерват се срещат още над 40 вида животни, включително лосът, най-редкият мускусен елен, зайци и, разбира се, мечки. Във водите на байкал има и много омул, бяла риба и щука. Но няма да срещнете влечуги. Само два вида жаби и гущери, въпреки че е възможно и учените още да не са проучили "ихтио" света на резервата.
В Баргузинския природен резерват попадат около 3 км от бреговата линия на езерото Байкал, най-дълбокото в света. Но освен него, тук има и още над 500 големи и малки езера.
Най-популярни сред посетителите са планинските езера в долината на р. Шумилиха. Това е най-южната река на резервата с дължина само 12 км, но в коритото ѝ има много "стъпала" и разклонения, които оформят водопади и езера. Много от тях са заобиколени от големи камъни, оформени в причудливи стъпала и форми.
В студеното подножие на резервата има различни горещи извори. Температурата им варира от 40 °C до 65 °C.
Най-известният (и оборудван за туристите) термален извор се намира в устието на р. Давша. Водата тук съдържа флуорид и силициева киселина, а температурата ѝ е 41-43°C. Има и две обществени бани. Разбира се, като при всеки друг термален извор, дългото стоене във водата е непрепоръчително.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си