"В Русия е много по-лесно. Ужасно просто е. Винаги засичам колко време чакам и за изминатите разстояния и брой на колите, които съм сменял, не съм чакал много в сравнение с други държави. Като цяло, първият спира". Така швейцарецът Етиен Щайнеман описва пътуването си на автостоп в земята на царете. За своите 25 години той има солиден опит в тази практика из цял свят – от Испания до Австралия и Нова Зеландия.
Русия го интригува отдавна, но едва през 2022 г., докато учи в Руския икономически университет "Плеханов", той успява да я разгледа за първи път. След като част от лекциите му минават онлайн, в средата на май бъдещият специалист по международно управление тръгва на незабравимо пътешествие към руския бряг на Тихия океан.
Въоръжен само с една раница, Етиен се отправя на това приключение от Алтай абсолютно спонтанно. Въпреки че вече е мислил да пропътува разстоянието от Москва до Владивосток на стоп, досега не е имал възможност да сбъдне този свой план. Но когато отива на гости на приятел в Рубцовск близо до границата с Казахстан, усеща, че моментът е дошъл.
"Когато бях там, си казах: "Сега заминавам за Владивосток", казва той простичко, все едно става въпрос за пътуване до съседното село. Но от дестинацията му го делят цели 3850 км – разстояние, което ще се удвои заради маршрута, избран от младия мъж.
По време на пътуването си той сменя 60 превозни средства, като следва приблизително маршрута на Транссибирската железница с няколко отклонения, включително за да посети републиките Хакасия и Тува.
По пътя от Чита към Благовешченск
Личен архив"Имаше всичко – кратки пътувания за по 10-20 минути и най-дългото от 26 часа. В камион, от Чита до Благовешченск. Беше много специално – дълго време в камион с човек, когото не познаваш. Спряхме веднъж да хапнем и веднъж да поспим", казва Етиен, като допълва, че шофьорът му е отстъпил леглото си, докато е шофирал.
По пътя от Чита към Благовешченск
Личен архивБез предварителна програма той се радва на голяма свобода на движението и прекосява Сибир и руския Далечен изток според настроенията и желанията си. "В Красноярск исках да остана само 3-4 дни, но в крайна сметка останах две седмици. В Абакан прекарах една седмица.
По пътя за Абакан
Личен архивВсеки път си казвах: "Ех, всъщност тук ми е доста добре" – и понеже нямах резервиран билет за влак или самолет, правех каквото искам. Когато някъде ми беше добре, оставах", разказва студентът.
Красноярск
Личен архивЗа настаняването Етиен разчита на гостоприемството на руснаците.
"Винаги нощувах в домовете на хората. Използвах услугата "Каучсърфинг", а понякога не намирах нищо, но шофьорите ме канеха в домовете си. Понякога хората, при които отсядах, ми казваха: "Чакай, ще бъдеш в този град, познавам един човек, ще ти дам контактите му, можеш да останеш при него. Веднъж дори един човек ми плати хотела".
Байкал
Личен архивТази близост с местните е причината това епично пътуване да е незабравимо. Етиен споделя ежедневието на най-различни хора. Например в Иркутск среща швейцарски сънародник, който живее там и участва в строителството на Големия байкалски път – проект за създаването на пешеходен маршрут около "Перлата на Сибир". В Рубцовск пък отсяда у многодетно семейство.
Рубцовск
Личен архив"Чувствах се като част от семейството. Руският ми е много базов, но горе-долу се разбирахме. Беше хубаво. Там посетих и училище, където говорих с учениците и им обясних какво правя в града им. Бяха изненадани да видят турист", спомня си Етиен.
Рубцовск
Личен архивВ Новосибирск швейцарецът отсяда при млад мъж, който споделя страстта му към пътуването на автостоп и го запознава с приятелите му, с които поддържа контакти и до днес.
"Забавно е, защото много бързо се почувствах като част от цялата група и това беше впечатляващо, защото в Швейцария не съм сигурен, че един чужденец би бил приет в дадена общност толкова бързо", казва пътешественикът.
В Чита и в Саяногорск
Личен архивНеизбежно Етиен забелязва интереса, който предизвиква у околните.
"Повечето пъти бяха много изненадани да видят чужденец, особено в този период. Всеки път ми задаваха един и същи въпрос: "Защо си в Русия?". Винаги усещах интереса на хората, те искаха да разберат какво правя в страната им, защото за тях тя не е нищо специално".
Любопитството достига своя връх в Хакасия, когато Етиен решава да посети известния язовир Саяно-Шушенск и с него тръгва цялото село на колелета.
Саяно-Шушенската ВЕЦ
Личен архив"В Европа си мислим, че руснаците са много затворени, много студени и не много гостоприемни хора, но това не е така! Виждаха ме на пътя и ме качваха на стоп. Искаха да ми дадат най-различни неща. Даваха ми много храна, сувенири, бяха много щедри и готови да ми помогнат с всичко", твърди Етиен.
Хабаровск
Личен архивПътуването е свързано с откриването на нова околна среда – във визуален и в социален план. От обширната тайга до бреговете на езерото Байкал, през безкрайните степи на южен Сибир, нашият стопаджия неминуемо забелязва разнообразието на пейзажите по пътя.
"Изумително е колко много различни гледки виждаш и колко бързо се сменят. Понякога за 10-15 минути целият пейзаж се променя напълно и е много впечатляващо. Много ми харесва и искам да се върна и пак да направя това пътуване", възкликва той.
Градовете по маршрута също оставят своя отпечатък – независимо дали става въпрос за Благовешченск, където с изненада вижда Китай от другата страна на реката
Река Амур между Русия и Китай
Личен архивИли Чита, столицата на Задбайкалието, която, въпреки предупрежденията, които получава, се оказва много очарователно място.
Чита
Личен архивЧита
Личен архивТова разнообразие важи и за културите в Русия – страна с близо 190 коренни народа.
"Обърнах внимание на различните култури, особено в Кизил и Улан Уде, които са будистки градове.
Кизил
Личен архивУлан Уде
Личен архивВ Абакан пък пътувах с жена, при която отседнах. Тя ми разказа малко за шаманските им ритуали и се включих, беше интересно. Имаше менхири, сложихме хляб за жертвоприношение и жената обикаляше около камъка и говореше нещо", описва Етиен.
Владивосток
Личен архивВладивосток
Личен архивСлед тази незабравима експедиция швейцарецът не иска да спира. Той се готви да прекоси на стоп Арабския полуостров през февруари 2023 г., а след това има намерение да се върне в Русия да повтори подвига си, този път до Магадан на брега на Охотско море.
"А после защо да не поживея за известно време в Русия? Би било хубаво, по-скоро в град някъде в Сибир или около Черно море, близо до Сочи", казва той.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си