Седемте най-необичайни пустини в Русия

В Русия съвсем не са малко пустините! Вече сме ви разказвали за арктическите такива, но обикновените също не са голяма рядкост. И далеч не се намират само в горещите региони, но и в Сибир.

1. Чарските пясъци

Природата е намерила доста необичайно място за тази пустиня – в северната част на Забайкалския край – в Сибир. Представете си гъсти гори, обкръжени от заснежените хълмове на Кодарския хребет, а в средата – истинска пустиня с дюни с размери 5 на 10 километра. Изглежда като от фантастичен филм!

Специалистите смятат, че тези пясъци са дънни отлагания от древен водоем от Ледниковия период. Височината на някои бархани достига 80 метра.

Чарските пясъци са една от най-северните пустини в света, която лятото става особено гореща, а обкръжаващите я езера остават прохладни.

2. Рънските пясъци

Тази пустиня си е съвсем истинска! Намира се в южната част на Русия, на границата с Астраханска област и Казахстан, и има обща дължина от 160 км. Барханите достигат 13 м и тук има истински пясъчни бури. В самите пясъци нерядко попадат и рапанчета (преди 70 000 години тук е имало голямо езеро). През XII в. по тези земи е бил центърът на Златната орда.

Рънските пясъци са популярно място за каране на джипове. Но трябва да имате предвид, че Астраханска област е един от най-горещите региони на Русия и лятото температурите държат порядъка на 30+.

3. Черните земи

Единствената пустиня в Европа, която се е появила в резултат на човешка дейност. "Черните земи" в Калмикия първоначално се отнасят към полупустините, но след разораването на пясъчните почви и нерегулираното пасене на добитък в средата на миналия век териториите започват стремително да се превръщат в пустини. Всяка година над 40 хектара земи от Калмикия се превръщат в пустиня. Едва през 1990-те с помощта на фитомелиорация успяват да забавят този процес.

Към днешна дата Черните земи заемат малко по-малко от половината територия на Калмикия. На части от пустинните земи е установен и едноименният резерват, където живеят едни от най-необичайните животни в света – сайгаците.  

4. Арчединско-донските пясъци

Обичате да гледате гонки? Тогава това място ще ви се стори познато. Няколко години по Арчединско-донските пясъци минаваше трасето на ралито "Пътят на коприната".

Пустинният релеф в покрайнините на р. Дон е доста необичайна гледка! Тези пясъчни склонове заемат около 2000 кв. км. във Волгоградска област, а височината на барханите достига 7 метра. Е,  тук се среща и известна растителност. Пясъците, по всичко личи, са остатъци от речно дъно. В древността руслото на р. Дон е било далеч по-голямо от днес.

В съветски години опитват да озеленят тези места. И до днес местните еколози поддържат езерата, които предпазват от превръщането на територията в пустинна.

5. Хълмове от пясъчни дюни

Местните жители наричат този пустинен участък край Воронеж "Донската Сахара". Той се намира в покрайнините на р. Дон, но малко по-северно от Арчединските пясъци. Този участък е сравнително малък – с размери по-малки от 5 км на дължина. Но удивителното е съседството му с поляни, гори и езера. Още в началото на ХХ в. "Сахара" се разраства, като причинява немалко неудобства на хората със своите пясъчни бури. Днес ръстът ѝ се сдържа с комплексно озеленяване.

6. Саамис-Кумага

В Якутия, на най-студения (и най-голям) руски регион, има много екзотика. Представете си само ледниците, които не се топят в горещините! Тук обаче можете да видите и истинска пустиня насред тайгата, за чието обозначаване се използва думата "тукулан" – или пясъци на якутски език. Можете да ги видите в резервата Ленски хълмове край река Лена, една от най-големите в Сибир. Вероятно това също са древни речни отлагания.

Тукулан се простира на 5 км, а височината на склоновете ѝ достига 50 метра.

7. Сари-кум

Името на този бархан означава буквално "жълт пясък". Намира се в централната част на Дагестан, Южна Русия. Именно тук снимат съветския "истърн" (в отговорите на холивудските "уестърни") "Бялото слънце на пустинята". И се получава доста реалистично!

Дължината на бархана е едва 3 км, затова пък дюните му се издигат на над 200 м (някога пясъците достигат до 260 м). Тук никога не е студено, а лятото е ужасна жега.

Произхода му изследват още в края на XIX в. и стигат до извода, че се е появил в следствие разрушаването на песъчливи местни планини.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви