Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Норилск завинаги е в сърцето ми и в белите ми дробове", така казват местните. Животът на много хора тук е свързан с Норилския минно-металургичен комбинат (част от компанията "Норилски никел"), в който работят около половината от 175-хилядното население. Сред тях има миньори, които добиват руда, инженери в заводите, специалисти по логистика и много други. Посетихме Медодобивния завод, запознахме се с човек, който след 10 години работа в рудника е станал парфюмерист, и разбрахме какъв е вкусът на кафето с еленско месо.
Медодобивният завод е открит през 1949 година. Първото нещо, което усещаш, когато си близо до завода, е миризмата на сяра и дори нейният вкус. Серният диоксид е страничен продукт от работата на топилните пещи и колкото си по-близо до цеха, толкова по-силно се усеща.
В "Норникел" ни разказват, че компанията е разработила "Сярна програма": към края на 2023 г. сярата ще бъде улавяна и неутрализирана с варовик, а така пък ще се получава гипс, който може да се използва за направата на строителни смеси. В бъдеще емисиите ще бъдат намалени с 90%.
Заради наличието на вредни вещества някои работници в топилния цех носят не респиратори, а направо противогази. На фона на преобразувателите, където медният концентрат се плави с епични искри, това изглежда като сцена от антиутопичен филм.
С голяма кофа разтопената мед се транспортира до пещта за производство на анодна мед без примеси. Точката на топене на медта е над 1000°C, затова въпреки мощната вентилация в цеховете е много горещо. Анодите се изливат във форми и с вагонетки се изпращат в цеха за електролиза. Там те се къпят във вани със сярна киселина в продължение на три седмици. В края на производствената линия на завода излизат листове от чиста мед.
По-голямата част от норилската руда се добива на дълбочина 700-900 метра (на някои места до 2 километра!). Но в Норилск, близо до мина "Заполярни", има и кариера, наречена "Медвежий ручей" ("Мечешки ручей"). Днес това е единственото място, където норилската руда се добива по открит метод.
"Нашата руда разбира се е уникална", казва главният инженер на мината Артьом Мелков. "Съдържа 15 полезни изкопаеми, от които ние извличаме 9. Това са цветни метали: мед, кобалт, никел, платина, злато и други". В околностите на Норилск, според съвременните оценки, има около 40% от световните запаси на метали от платиновата група, 35% от никел, 15% от кобалт, 10% от мед.
Рудата се намира вътре в планината и, за да стигнете до нея, тази планина трябва "да се оголи" с помощта на експлозиви. След това рудата се откарва с камиони "Белаз", а те са огромни самосвали, чиито колела са по-високи от ръста на човек. После тя се изпраща в преработвателни предприятия, където от нея отделят концентрати.
Медният концентрат отива в Медодобивния комбинат, а никеловият и пиротиновият - в Надеждинския металургичен завод.
Работата в производството е много сериозна, изисква постоянна концентрация, тук халтура не може да има. В предприятията в Норилск работниците се допускат само след проба на дрегер на входа (а между другото и на изхода). Но хората пристигат от цялата страна и за определен период, и на постоянен договор. Заплатите на служителите са поне един път и половина по-високи, отколкото на "континента". Например в топилния цех започват от 100 000 руб. на месец (980 евро). Най-високи заплати днес получават миньорите, които работят под земята.
Разходите за живот в Норилск обаче също са доста високи поради факта, че всичко е вносно. Но това не означава, че тук изобщо няма местно производство. В ресторантите освен традиционните северни ястия като еленско месо и строганина, можете да опитате местна бира. Тя се произвежда от 1944 година. В началото на 2000-те съветският завод в града спира работа поради икономическата криза, а през 2009 г. отворя врати съвременен, но с предишния технолог. Произвежданите напитки не се предлагат никъде другаде поради краткия им срок на годност.
Любителите на кафе в Норилск ще намерят може би най-необичайния вид кафе - с настъргано еленско месо (юкола, както го наричат местните). "Сушеното еленско месо е близко по плътност до черния шоколад", обяснява създателят на тази напитка Сергей Сербин.
А и има варианти: към напитката, наречена "Тундра" се добавят диви къпини и червени боровинки. В "Северно сияние" - мента и евкалипт. "Можете да усетите дъха на Арктика", казва Сергей.
Ако към кафето има нужда от десерт, как може тук да се мине без сладолед? В Норилск той също е с еленско месо, въпреки че на пръв поглед изглежда като сладолед с парченца шоколад. Измислен е от жителката на Норилск Нина Федотова, голям фен на северната кухня.
А бившият миньор Александър Шаповалов решава, че жителите на Норилск изпитват сериозен недостиг на пресни зеленчуци. В оранжериите му растат краставици и свежи подправки.
Друг бивш миньор Алексей Болтачев става най-северният парфюмерист. Той влиза в тази професия след 10 години в мините на Норилск. Алексей пристига в Норилск от Удмуртия (Централна Русия) през 2010 г. "заради голямата любов". Оттук е жена му. "Казах ѝ, че с нея съм готов да отида чак на край света. И ето и че се оказах на край на света", казва той.
Преди няколко години започва да се интересува от създаването на аромати. "Парфюмите са фантазия и емоции във флакон, а това често ни липсва в ежедневието", казва той. "Много съм вдъхновен от природата на Таймир: кратко лято, сурови зими и ярките цветове на северното сияние".
Учи се онлайн. Учителят му изпраща съставките, той ги изучава, описва и експериментира, създавайки първите формули за своите аромати. През 2020 г. регистрира марката си Mr. Bollex Woodmurt и разработва цяла линия, наречена "Ароматите на Таймир", които стават популярен сувенир сред гостите на града. В тази линия има и "Тундра" с аромат на диви горски плодове, и "Северно сияние" със студени меки нотки. "Имах идеята да предам зелени нюанси в студа", казва Алексей. Най-лекият парфюм е кръстен на сибирската река Енисей, "свеж и прозрачен като водата". А най-необичайният е посветен на разходка до Червените камъни, природна забележителност на Норилск. Червеният цвят е изразен с шипка и червено френско грозде.
Фактът, че околностите на Норилск са богати на медна руда, е известен още преди много векове. Но истинското развитие започва едва през миналия век, когато Съветският съюз поема курс на индустриализация и тук започват да се строят заводи. Градът е основан през 1935 г. от затворници на Норилаг (Норилски трудово-изправителен лагер), а след затварянето му през 1956 г. тук започват да идват млади специалисти от целия Съюз.
Преди разпадането на СССР Норилск е затворен град, в който не може да се влезе без специален пропуск. Днес само на чужденците им е необходимо разрешение, а всеки руски гражданин може да дойде в Норилск, за да види със собствените си очи живота на индустриалния град отвъд Полярния кръг. И това е истинско изпитание за издръжливост.
Много жители на Норилск са споделяли пред нас, че просто биха искали да спечелят допълнителни пари, а след това да отидат на "континента". На хората, които искат да напуснат града, администрацията на Норилск и "Норилски никел" помагат с преместването, въпреки че трябва да са работили най-малко 10 години. Има и такива, които напускат след няколко седмици, защото не издържат на студените зими и полярната нощ. Но са много повече тези, които са смятали, че ще дойдат за няколко години, а остават за цял живот.
Юрий, шофьор на автобус, казва, че е дошъл в Норилск от вътрешността на Сибир още по съветско време след армията. "По комсомолска заръка", както са казвали тогава, на ударния строеж в Заполярието. На младини имал сили хем да работи в мината, хем да "фестивали", сиреч да се забавлява. През последните години работи като шофьор, но здравето му вече не е същото.
По време на един от отпуските той и съпругата му посещават Волгоград и градът им хареса толкова много, че решават да се преместят да живеят там. Вече са купили терен, остава само да дочакат пенсия.
Олга и Михаил Парсови са известни художници в целия Красноярски край. Те рисуват картини, изработват предмети на изкуството и сувенири на северняшка тематика и често организират творчески вечери. Те са едни от жителите на Норилск, които успяват да уловят северния дзен. Олга казва, че дъщеря им израснала и заминала, а пък те двамата със съпруга се вдъхновяват от Норилск. И не планират да се местят.
Животът в Норилск би бил невъзможен без пристанището в Дудинка, което се намира на 90 км от града, на брега на голямата сибирска река Енисей. Тук от "континента" доставят необходимите стоки и продукти и пак от тук изнасят продукцията на комбината. Навигацията тук е целогодишна, но има нюанс: това е единственото пристанище в света, което се наводнява всяка година по време на пълноводие. За това ще разкажем в следващата статия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си