Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Най-старите оцелели сгради в Москва са прочутият храм "Св. Василий Блажени", катедралите на Московския кремъл и катедралата от XV в. на Андрониковския манастир, където са запазени фрагменти от стенописите на известния Андрей Рубльов. От дотогавашна Русия са останали и няколко дворцови сгради (включително болярските на Романови от XVI-XVII в. и Старият Английски двор от XV-XVII в.).
С възкачването на трона на Петър Велики в Русия прониква силно западно влияние, включително и в архитектурата. Европейският бароков стил се съчетава с руски шарки, в резултат на което се появява уникалният стил московски барок, който може да се види и днес в много църкви в Москва и нейните покрайнини, където благородническите семейства са си построили храмове.
Църквата "Животоначална" в Троице-Ликов (1698-1703)
Уморени от барока с неговите прекомерни декоративни елементи, архитектите започват да експериментират с готиката. Арките и насочените нагоре кули първоначално са чужди на руския поглед, но в крайна сметка стават модерни и навлизат дори в църковната архитектура.
След години на европейско влияние, при император Александър III в края на XIX в. става модерно обръщането към руските корени. Един от най-ярките примери за руски стил е църквата "Възкресение Христово" в Санкт Петербург, която наподобява московската катедрала "Василий Блажени". Императорът лично одобрява проекта на този храм. В Москва се появяват много частни къщи, приличащи повече на тереми, а новата стилизирана сграда на Историческия музей е построена точно на Червения площад в ансамбъла от старинни сгради.
Асиметрични композиции, флорални орнаменти, мозаечни пана и призив към руското минало - всичко това е характерно за развитието на руския модерн, един от най-необичайните архитектурни стилове от края на XIX-XX в. Имения в стил модерн се стремят да построят за себе си богати хора и любители на изкуството, а един от основните архитекти е Фьодор Шехтел, който построява известното имение на Рябушински, както и сградата на Ярославската железопътна гара.
Съветският режим дава тласък на авангардната архитектура и Москва е залята от експериментални сгради с минимална декорация, но със сложна практична конструкция и често големи прозорци. Водещото направление на съветския авангард в архитектурата е стилът конструктивизъм, а негови архитекти са Константин Мелников, Алексей Шчусев и братя Веснинови.
След конструктивистките експерименти с формите съветските архитекти отново се обръщат към класиката, която е по-скоро по вкуса на Йосиф Сталин. Постконструктивизмът е съветският вариант на стила ар деко, в който са построени например небостъргачите в Ню Йорк. Този стил се характеризира с монументализъм, колони, декорации под формата на гербове, барелефи и скулптури, както и със строгост на формите и съчетаване на бетон и метал.
С течение на времето съветската архитектура се трансформира в стил, който историците на изкуството наричат сталински ампир. Това е особено забележимо в следвоенния период. Това вече не е просто класически, а помпозен и триумфален стил на страната-победителка. Този стил се характеризира с колони, порти, съвършена симетрия, извивки, мазилка, скулптури, балкони, еркери и оформени корнизи, петолъчни звезди и емблеми на СССР. По този начин са построени жилищни и церемониални сгради като речната гара. Апогеят на стила са сталинските висотки с издигащи се нагоре кули.
След Сталин е обявена борба с архитектурните излишества и в продължение на почти две десетилетия по времето на Хрушчов в страната масово се строят стандартни жилищни блокове. А през 1970-те години, когато страната разполага с повече пари и възможности, властите искат отново да покажат мощта на съветската държава. Така се появяват монолитни сгради от масивни бетонни основи без никаква украса, те впечатляваха с колосалните си размери и нестандартни форми. Например това е "легнал небостъргач" или къща-кораб, построена за работниците от ядрената промишленост (самата тя е проектирана така, че да прилича на ядрен реактор). Или пък зловещата сграда на онкологичния център. Дори приличащата на ракета телевизионна кула "Останкино", която стои върху масивна бетонна основа, спада към този стил.
1990-те години са труден период за страната - наричат се "диви", защото когато СССР се разпада, това е времето на новата пазарна икономика, "новите руснаци" и престъпността. Но има и много свобода. Бившите съветски граждани преоткриват всичко западно и просто се опитват да намерят усещане за стил и вкус. Това е предшествано от период на неуспешни експерименти. По времето на кмета (а всъщност "господаря" на Москва) Юрий Лужков в столицата се появяват много сгради, които днес често са включвани в класациите за най-безвкусни. Това е опит да се създаде някакъв нов стил с използването на стъкло, метални конструкции и високи технологии, като същевременно се разчита на архитектурните тенденции от миналото - модерн, ар деко и друга еклектика.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си