Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Къде: ул. "Каланчевская", 21/40
Години на строителство: 1949-1953
Какво има вътре: хотел "Ленинградски"
Първата символична копка на хотел "Ленинградски" е направена в един и същи ден заедно с останалите сталински небостъргачи - през в 1947-а, в деня на 800-годишнината на Москва. Активната фаза на строителството започва след две години.
Архитектите и авторите на проекта, Леонид Поляков и Александър Борецки, дълго време решават проблемите на строителството върху нестабилните московски почви: две подземни реки, Рибинка и Чечера, буквално текат под "Ленинградски". Те намират решение: поставят небостъргача върху десетметрови чугунени пилони. Но, тъй като че хотелът е можело да "потъне" надолу, те се опитали да го направят не толкова "тежък". Та по тази причина небостъргачът е и най-ниският от всички - само 139 метра заедно с шпила.
Леонид Михайлович Поляков и Александър Борисович Борецки
Свободни източнициИмето на хотела се дължи на близостта до жп гара "Ленинградска" и отваря врати за гости през 1953 година.
Сталин много обича готиката и класическата архитектура, затова иска съветските архитекти и интериорни дизайнери да съчетаят съветския монументализъм с елегантността на готическите сгради и лукса на барока. Тази архитектурна смесица по-късно е наречена "сталински ампир" и именно в този стил са построени всички сталински небостъргачи, известни като "висотки".
Хотел "Ленинградски" обаче е малко по-различен от останалите небостъргачи. Интериорът му е силно повлиян от средновековната руска архитектура. Асансьорната зала е направена във формата на олтарна ниша, главният вход на небостъргача е в стила на преддверие на терем, а рисунките в бяло, червено и златисто по стените също са препратка към древната руска архитектура.
Специално внимание е отделено на полилеите. Те са във формата на паникадило (централния полилей в православните храмове) с много свещи и кандила, каквито са украсявали православните църкви още преди царуването на Петър I. Между другото един от бронзовите полилеи на дясното предно стълбище достига височина 15,5 метра и заема цялото пространство между втория и седмия етаж на хотела. Когато го инсталират, той е бил най-дългият в света и затова е увековечен в Книгата на рекордите на Гинес.
Първоначално в "Ленинградски" има 349 стаи, но след реконструкцията през 2008 г. броят им е намален до 273. Самата сграда има централна климатична инсталация (което е рядкост за каквито и да било сгради по онова време), както и бомбоубежище, което, като и всички останали, не се налага да бъде използвано. По-късно бомбоубежището е превърнато в салон за красота и спа център с голям басейн.
Към този момент хотелът е собственост на веригата Hilton. След като градските власти придобиват акциите на хотел "Ленинградски", през 2008 г. те извършват огромна работа по възстановяването на цялата сграда: от външното ѝ оформление до вътрешните помещения и инженерните комуникации.
Никита Хрушчов, който сменя Сталин на поста държавен глава, не харесва нито един от небостъргачите на предшественика си, смятайки ги за образец на разточителството и помпозността. Той е привърженик на нискоетажните сгради: в Русия има много земя, няма смисъл тя да се икономисва, може да се строи просто и евтино. Известните "хрушчовки" - евтини тесни панелни жилищни сгради – стават въплъщение на функционализма през 1960-те години.
В случая с хотел "Ленинградски" обаче нещата изглеждат още по-лошо в очите на Хрушчов. Сградата излиза твърде скъпа, но решават да обвинят за това не Сталин и желанието му на всяка цена да се строят небостъргачи, та било то и в блата, и над подземни реки. Критиката се стоварва непосредствено върху архитектите.
За да не се допусне сградата да се срути заради подземните реки, за укрепването ѝ се полагат специални усилия. В резултат на това разходът на стомана на 1 кубичен метър от сградата достигна 39 кг, което е с една трета повече, отколкото в другите сталински небостъргачи. За този "преразход" на дефицитен метал Хрушчов лишава и двамата архитекти от сталински премии, а Леонид Поляков направо е уволнен от Моспроект, след което той боледува дълго и тежко.
Хотелът е критикуват още дълго - през всичките 1960-те години. И едва след много години, през 1978-а, небостъргачът е признат за обект на културно наследство.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си