Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Адрес: площад "Кудрински", 1
Години на построяване: 1948-1954
Какво има вътре: жилищен комплекс
Подобно на другите "сталински небостъргачи", този на Кудринския площад е започнат през 1947 г., за отпразнуването на 800-ата годишнина на Москва.
Сталин лично се интересува от този грандиозен проект и иска чрез такъв мащабен строеж да демонстрира величието на Съветския съюз. Дори му се приписват следните думи: "Ходят в Америка, после идват и ахват – ах, какви огромни домове! Нека сега да отидат в Москва, да видят какви домове имаме, да ахнат."
До 1950-те години Кудринският площад се смята за предградие. Сталин иска да възстанови страната възможно най-скоро след Великата отечествена война, така че много бързо взема решенията за застрояване на районите с казармите.
Местоположението на бъдещия небостъргач е избрано във връзка с най-амбициозния (и нереализиран) архитектурен проект на СССР – Двореца на Съветите. Гигантската сграда, висока почти 500 метра, трябвало да бъде обрамчена от не по-малко величествени небостъргачи с различни предназначения.
Първоначално архитектите М.В. Посохин и А.А. Мндоянц планират не само да построят сграда, но и радикално да променят района около нея. Ето защо отначало територията около строежа е "почистена" от жилищните сгради на "старата" Москва, които се намират в съседство, а отстрани на главната фасада се появява голям площад.
На мястото на тези разрушени къщи те искат да построят нов архитектурен комплекс – така че да "опасва" благоприятно небостъргача. Въпреки това през 1953 г. Сталин умира и този проект никога не е завършен докрай. Съвременниците по-късно отбелязват, че на такъв огромен небостъргач му е тясно сред тесните алеи и дървените къщи.
След като Никита Хрушчов идва на власт, правителството не подкрепя по-нататъшните огромни разходи за строителство "в името на небостъргач" и осъжда прекомерната украса, която неговият предшественик толкова обича. Така в крайна сметка небостъргачът остава без архитектурна "подкрепа".
Сградата, висока 156 м (заедно с известния шпил), се оказа малко по-ниска от останалите "сталински небостъргачи". Въпреки това, все пак се откроява на фона на постепенно застроените покрайнини на Москва и в същото време прилича на Вавилонската кула, небостъргачите в Ню Йорк и готическа катедрала.
През 1954 г. сградата е вкарана в експлоатация. Интериорът на вътрешните помещения е много по-луксозен от този на другите "сестри": мраморни колони във фоайето, витражи, а в апартаментите на пода има дъбов паркет.
Освен красива украса, небостъргачът има и много модерно (по стандартите на 1950-те години) техническо оборудване. В сградата има 14 асансьора, двуетажен подземен паркинг, а в огромен стилобат се помещава най-големият хранителен магазин в страната – "Гастроном № 15".
Той е и един от малкото, където дефицитните стоки се продават свободно. Гастрономът, както и основните помещения на дома, са украсени с колони, витражи и тежки многоетажни полилеи.
Небостъргачът има общо 452 апартамента. Въпреки че, очевидно, може да побере повече: по-късно, когато експертите анализират практическата стойност на сградата, стигат до извода, че стените и техническите помещения заемат много по-голяма площ от самите апартаменти.
Между другото, небостъргачът на Кудринския площад има друго негласно име – "Къщата на авиаторите": в него често се заселват авиоконструктори, пилоти и високопоставени служители на авиационни предприятия.
През 1950-те години Сталин се подготвя за друга голяма война и затова Кудринският небостъргач става единствената от "сестрите", която има собствено бомбоубежище. Въпреки че не е дълбоко, то се простира под земята далеч отвъд видимата част на сградата.
Убежището не би могло да защити обитателите на зданието от ядрен взрив, но би могло да осигури още три месеца живот в случай на природно бедствие.
Свикнали сме да мислим, че бомбоубежищата са огромни бетонни зали, където хората седят плътно един до друг и се опитват да оцелеят. Тук обаче всичко е коренно различно от тези представи: почти всеки обитател има отделна стая, направена със същите скъпи материали като самата сграда отвътре.
Бомбоубежището никога не е използвано по предназначение. Постепенно започват да забравят за него и около 1990-те години напълно го премахват.
Поради липсата на поддръжка, помещенията постепенно се наводняват с подпочвени води. Този проблем не е решен и до днес.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
