Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Самото понятие "руски Север" се появява в края на XIX в. в записите на губернатора на Архангелск, който назовава общата култура на хората в Северозападна Русия. В по-голямата си част създателите на тази цивилизация са потомци на поморските рибари, живели по тези сурови места преди няколко века.
Жителите на руския Север пазят традициите си, имат сходен език, сходна кухня и уникални занаяти.
Територията на руския Север условно се ограничава от бреговете на Баренцово и Бяло море и бреговете на Северната Двина, Онега, Шексна и Печора. На съвременната карта това са цялата Вологодска област, почти цялата Архангелска област, Мурманска област, Карелия, Коми и Ненецки автономен окръг (в Руската империя тези области са били част от Архангелска губерния), отчасти Кировска област. Някои изследователи включват и част от Пермския край. Тук са представени основните градове, които са запазили атмосферата на руския Север.
Пътешествието из руския Север започва с Вологда - неговата душа и негласна "столица". Градът е споменат за първи път през 1147 г., също като Москва. В исторически план Вологда има важно транспортно значение за търговията с Англия.
Градът е известен с белокаменния си Кремъл от XVI в., дървените къщи с резбовани плочи, иконописта и, разбира се, дантелата. Във Вологда дори има паметник на буквата "о" с "дантела", изработен от метал. Знаете ли защо е "о"? Защото в северния разговор това се нарича точно "окание".
Във Вологодска област има голям брой старинни градове и села, всяко от които заслужава да бъде посетено. Сред тях се откроява Велики Устюг, който е на същата възраст като Вологда и чиито панаири по времето на Иван Грозни са съперничели на Москва. И всичко това се дължи на благоприятното му положение: тук се сливат две реки - Сухона и Юг ("Уст-Юг" буквално означава "устието на река Юг"), по които бързо може да се стигне до Северна Двина и по-нататък до Бяло море.
Освен това Велики Устюг е прочут със своите занаятчии: той е родното място на "мороз по жести", шемогодски резби върху брезова кора, северно рисуване върху сребро и много други занаяти, които не могат да се намерят никъде другаде.
А днес Велики Устюг е и едно от най-популярните места в Русия за зимен туризъм, защото тук е официалната резиденция на Дядо Мраз.
Преди построяването на Санкт Петербург, Архангелск е бил търговският и културен "прозорец към Европа" на Русия. През пристанището на този град са минавали основните товари от Запада към Сибир и Централна Русия и обратно. Официалната дата на основаването на Архангелск е 1584 г., въпреки че тук е имало селища още по-рано, предимно поморийски, и поради това градът се смята за столица на Поморието.
По централните улици са запазени старите дървени търговски къщи. Днес те са предимно музеи и магазини за сувенири. Има и модерни ресторанти, в които традиционните поморийски ястия се приготвят в модерен прочит. Най-популярното място за местните жители е набережната на река Двина, откъдето започва историята на града.
Поморски дървени къщи и колосални мелници, високи няколко човешки боя, можете да видите в музея "Мали Корели", който се намира на няколко километра от Архангелск.
Този малък провинциален град в южната част на Архангелска област е бил заселен още през XII век. Разположен е на брега на една от главните северни реки - Онега, която води директно към Бяло море. Каргопол е известен не само с каноничните си дървени къщи, но и с рисуваните си глинени играчки. От местната червена глина майстори изработват съдове и фигури на хора и животни с необичайни шарки.
Кандалакша е едно от най-старите поморски селища на Бяло море, основано още през 1526 г., и един от най-големите градове в Русия над Полярния кръг (67°09’) . Днес той е индустриален град с алуминиев завод, дъскорезница и морско пристанище. В центъра на Кандалакша има съветски и модерни сгради, но си струва да се разходите по беломорския бряг, за да видите истинското Поморие. От есента до пролетта в Кандалакша можете да наблюдавате Северното сияние.
В околността има и древни каменни лабиринти, чието предназначение остава загадка.
По съвременните стандарти Тотма, основан през 1137 г., е истински забутан град. Пътуването до Вологда отнема 4 часа! И представете си, че тук можете да видите огромни храмове в стил "тотемски барок", украсени с орнаменти от каменни дантели.
Тотма е родното място на търговеца Иван Кусков, който още през 1808 г. предприема морско пътешествие до бреговете на Америка и основава Форт Рос в Калифорния. Ето защо в града съществува традиция: през лятото тук се отбелязва Денят на Руската Америка.
Днес солта е най-достъпният продукт за нас. Преди няколко века тя се е ценяла колкото златото, не само като подправка, но и като естествен консервант. Един от такива центрове на солодобив е бил град Солвичегодск в Архангелска област. Той се намирал на удобно място, по пътя от Велики Устюг за Архангелск, и доста бързо започнал да процъфтява. Освен със солта, градът бил и център на изкуствата - известен с иконописта и финифта.
Белозерск е един от най-древните градове на нашата страна, който е известен още от средата на IX век. Разположен е на брега на Бялото езеро, а по времето на Древна Рус през тези места е минавал търговският път "от варягите до гърците", т.е. до Византия. Археолозите смятат, че първоначално Белозерск се е намирал на 17 км на запад, при извора на река Шексна (мястото на село Крохино, залято при строителството на язовира). Въпреки това градът съществува на сегашното си място поне от XIV в., като тук са запазени старинни църкви и северни дървени къщи.
На около 40 км от Белозерск се намира друг старинен северен град - Кирилов, известен с Кирило-Белозерския манастир.
Един от главните центрове на поморийската култура в Карелия, град Кем е основан в средата на XV век. Самият град е малък, можете да го обиколите за няколко часа. На жп гарата градът може да изглежда сив и тъжен, по-скоро транзитен, отколкото с историческа стойност.
Основната красота е в покрайнините. Това е едно от малкото места, където можете да влезете в действаща дървена катедрала от 1710 г. и да видите предреволюционни дървени къщи, заобиколени от суровата карелска природа. Както и през предишните векове, Кем остава спирка по пътя към Соловки, както и към малките поморски села по Бяло море (тук е едно от тях, където хората все още се занимават с традиционен риболов).
В Ленинградска област, където има предимно градове с "европейска" архитектура (Санкт Петербург, Гатчина, Виборг), се намира малко парче от истинския руски Север. Тихвин е основан през 1383 г. на кръстопътя на водните търговски пътища от Волга до Балтийско море. И днес през него минава железопътната линия за Архангелск и Вологда.
Основната забележителност на града е Успенският манастир от 1560 г., където се съхранява чудотворната икона на Тихвинската Божия майка.
До XVI в. Велики Новгород притежава обширни земи до Бяло море и се конкурира с Москва. Първите жители на руския Север са новгородците. Въпреки че днес самият Велики Новгород не принадлежи към земите на руския Север (поради наличието на по-късни културни особености), в този древен град (а той е известен още от X в.) могат да се видят паметници на монументалната архитектура на северните земи. Те са събрани в музея в бившето село Витославлици.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си