Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Къде се намира: Зимния дворец, 2-ри етаж, зала 198
Залата е създадена през 1787-1795 г. по проект на Джакомо Куаренги и е осветена на 23 ноември 1795 г. – деня на свети Георги Победоносец. Първоначалната украса на залата е унищожена от пожар през 1837 г., тя е възстановена от архитект Василий Стасов в началото на 1840-те години.
Това е вероятно най-тържествената зала на Ермитажа. Именно тук са се провеждали официалните церемонии и приеми. В интериора са използвани карарски мрамор и позлатен бронз, а паркетът е изработен от 16 вида дървесина. Големият императорски трон е изработен по поръчка на императрица Анна Йоановна в Лондон. Над него има барелеф на Георги Победоносец, който поразява дракон с копието си – едно от най-известните изображения на православната хералдика.
Къде се намира: Зимния дворец, 2-ри етаж, зала 194
Създадена през 1833 г. от Огюст Монферан, залата изгаря при пожара през 1837 година. Тя е възстановена от Василий Стасов.
Залата е посветена на паметта на Петър Велики. В интериора могат да се видят монограмът на първия руски император (две латински букви Р), двуглави орли и корони, както и картина на Джакопо Амигони "Петър Велики с алегоричната фигура на Славата" и платна, изобразяващи Петър Велики на фронтовете на Северната война, дело на Пиетро Скоти и Барнаба-Джовани Медичи. Тронът, сребърните бродирани пана и сребърните прибори са изработени в Санкт Петербург в края на XVIII век.
Къде се намира: Зимен дворец, 2-ри етаж, зала 195
Една от най-големите церемониални зали на Зимния дворец: площта ѝ е 1000 квадратни метра. Залата е проектирана и украсена от Василий Стасов през 1839 г. по молба на император Николай I. Декорацията се основава на идеята да се прослави могъществото на Руската империя.
Входовете на тази златна зала са украсени със староруски воини със знамена, с щитове с гербовете на руските провинции. Изображения на гербовете на провинциите са запазени върху полилеите. В центъра на залата се намира купа, изработена от авантюрин.
Къде се намира: Зимния дворец, 2-ри етаж, зала 197 (в съседство с Гербовата зала)
Идеята за създаване на грандиозна галерия в чест на победата на Русия в Отечествената война от 1812 г. е на Александър I. През 1818-1819 г. той пътува до Аахен за конгреса на Свещения съюз, където се запознава с английския портретист Джордж Доу, пристигнал в свитата на херцог Едуард Кентски.
Царят поръчва на Доу да нарисува серия портрети на руски генерали, участвали в кампаниите през 1812, 1813 и 1814 години. През първата година от работата си художникът изпълнява около 80 портрета, след което взема за помощници Александър Поляков и Василий Голике. Те се занимават основно с копия на портрети, изпратени от генерали, които не могат да позират лично.
Галерията, проектирана от Карл0 Роси, е открита през 1826 г., една година след смъртта на Александър I. Тя е украсена с 332 портрета. През 1837 г. пожар унищожава украсата на залата, но всички картини са спасени навреме. Василий Стасов възстановява декорацията.
Къде се намира: Зимния дворец, 2-ри етаж, зала 304
За сватбата на бъдещия император Александър II между 1838 и 1841 г. архитектът Александър Брюллов проектира този салон, който наподобява златен сандък. Проектът е одобрен от Николай I, който взема за модел тронната зала на курфюрстката резиденция в Мюнхен.
Таванът на салона е украсен с позлатени орнаменти от мазилка. Завесите, корнизите и тапицерията първоначално са били в малинов цвят; през 1960-те години по време на реставрацията текстилът е заменен със син.
Къде се намира: Зимния дворец, 2-ри етаж, зала 189
Първоначално залата се е наричала Ясписова гостна: през 1830 г. тя е проектирана от архитекта Огюст Монферан за съпругата на Николай I Александра Фьодоровна. Оригиналният интериор е изгубен при пожар през 1837 година. Запазени са голяма малахитена ваза и мебели, изработени по чертежите на Монферан. Александър Брюллов възстановява салона през 1838-1839 г. като Малахитен салон.
От юни до октомври 1917 г. в Малахитения салон се провеждат заседанията на Временното правителство.
Къде се намира: Малък Ермитаж, 2-ри етаж, зала 204
Една от онези зали, в които не знаеш накъде да гледаш: към тавана, полилеите, аркадите, фонтаните или часовника "Паун".
Архитектът Андрей Щакеншнайдер украсява залата през 1855-1858 г. в стила на еклектиката, като съчетава в интериора мотиви от античността, Ренесанса и ориентализма. Изобилието от колони и полилеи, светлият мрамор и позлатата, кристалът и мозаечните пана по пода по подобие на древноримските създават усещане за ефирен, ажурен, тържествен интериор. Залата е украсена с един от най-известните експонати на Ермитажа – часовника "Паун", изработен през 70-те години на XIX в. от английския майстор Джеймс Кокс и придобит от Екатерина II през 1781 година. Това е единственият голям автоматичен часовник от XVIII в. в света, който е оцелял до наши дни непроменен и в работещо състояние.
Къде се намира: Големият (Старият) Ермитаж, 2-ри етаж, зала 214
Тук са изложени само две платна, но какви: "Мадона Беноа" и "Мадона Лита" на Леонардо да Винчи (1452-1519). Най-ценните картини са преместени в тази зала в средата на ХХ век.
Интериорът е създаден през 1850-те години от Андрей Щакеншнайдер в духа на стила на Луи XIV. Някога се е наричала Малката фелдмаршалска зала в чест на руските генерали Пьотр Румянцев, Григорий Потьомкин, Василий Долгоруков, Александър Суворов, Михаил Кутузов и Иван Паскевич: техните релефни изображения украсяват пространството над вратите.
А в средата на 1890-те години тук се съхраняват подаръците, донесени от бъдещия император Николай II от Изтока.
Къде се намира: Новия Ермитаж, 2-ри етаж, зала 227
Прототип на залата е галерията на Апостолическия дворец във Ватикана, изрисувана по скици на ренесансовия художник Рафаело Санти.
Лоджиите са проектирани в периода 1783-1792 г. от архитект Джакомо Куаренги по поръчка на Екатерина II. На сводовете на ермитажната галерия могат да се видят копия на Библията на Рафаело – цикъл от картини на библейски теми, представени в Апостолическия дворец.
Къде се намира: Новия Ермитаж, 1-ви етаж, зала 130
Според архитекта Леополд фон Кленце залата за изложба на антични вази е била замислена така, че да се слее с експозицията. Тя запазва предназначението си и днес.
Колоните разделят пространството на три галерии, като по този начин повтарят разположението на древните храмове. Подът е покрит с мозайка от малки квадратчета от бял, жълт, сив, черен и тъмночервен камък. Касетираният таван е украсен с орнаментални рисунки. В залата са изложени вази от Етрурия и регионите на Южна Италия от края на IX до II в. пр.н.е.
Къде се намира: Зимен дворец, 1-ви етаж, зала 2
Друг обект, който със сигурност няма да пропуснете в Ермитажа, е грандиозното Йорданско стълбище, проектирано от архитект Бартоломео Растрели през 1758-1761 г. в бароков стил и възстановено след пожар през 1837 г. от Василий Стасов почти в оригиналния си вид. С Йорданка са наричали павилион за освещаване на вода над ледената дупка, издълбана в леда на река Нева по време на празника Богоявление. Именно от това стълбище процесията се спускала към реката.
От Йордаското стълбище започват две анфилади: Невското стълбище, водещо към личните императорски покои, и Голямото стълбище, водещо към Голямата тронна (Гергиевска) зала и Голямата църква. Таванът на стълбището е украсен с картината на таванния плафон "Олимп" на Гаспаро Дициани. Това е най-голямата по площ картина в колекцията на Ермитажа.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
