Този германец пътува из Русия с Транссибирската железница! (СНИМКИ)

Крис Сън е успешен в кариерата си на бизнес мениджър, но чувства, че нещо липсва в живота му. Тогава той се осмелява да тръгне на дълго пътуване до Русия, което в крайна сметка продължава повече от пет месеца и променя живота му завинаги.

Да оставиш всичко зад гърба си

Роден в Източен Берлин през 1987 г., Крис винаги е чувствал някаква връзка с Русия. Родителите му са живели през по-голямата част от живота си в Източна Германия (ГДР), а дядо му веднъж дори е посетил СССР заедно със съпругата си по време на групова екскурзия до Москва и обиколка по река Волга. Той разказвал на Крис за приличащите на дворци метростанции в Москва, за необятността на река Волга и за дружелюбността и гостоприемството на съветските хора.

Крис отива в Русия за първи път през 2013 г. и след това отново през 2015-та. И двата пъти той посещава по-скоро туристически места и е воден от свои приятели. Едва през 2017 г. му хрумва да се отправи на огромно пътуване, за да открие истинската Русия: "През 2017 г., когато реших да направя тази стъпка, бях на върха на кариерата си. Животът ми беше удобен, но нещо сякаш липсваше и чувствах, че трябва да има повече в живота от социална гледна точка. Бях на 30 години. Това беше моментът – "сега или никога". И така, реших да пътувам с Транссибирската железница!"

Върху този конкретен избор оказва влияние покойният му дядо, който мечтаел да пътува по Транссибирската железница. Затова Крис си взема отпуск и напуска Германия за две години, от които прекарва повече от пет месеца в Русия.

Fan ID като виза

През 2018 г., когато Русия е успешен домакин на Световната купа по футбол, всички притежатели на Fan ID имат право да го използват като многократна виза до края на годината. Това е много удобно, тъй като Крис се нуждае от много време за пътуване, но може да получи туристическа виза само за 30 дни. Той влиза в Русия през лятото и отива направо във Владивосток. Оттам започва пътуването му.

"Имах обща представа за възможните спирки по пътя. Но нищо не беше резервирано или конкретно планирано. Просто тръгнах натам, накъдето ме отнесе вятърът. Допреди няколко години все още мислех, че Транссибирската железница е специален, скъп влак. Повечето резултати от онлайн търсенето биха го подсказали. Тогава от двама студенти на обмен научих, че Транссибирската железница всъщност е мрежа от редовни пътнически влакове. И така, пристигнах във Владивосток, защото имах приятел [който живееше] там, а и ако нещо се обърка, е по-добре, ако вече се движа в посока Европа, така че намалявам дистанцията на риска", разказва Крис.

Хостел на релси

Крис избира най-евтиния вариант – "плацкарт" – за своето пътуване и не съжалява. Според него в затворено купе няма как да откриеш нещо истинско, докато с класа "плацкарт" се срещаш с много хора и започваш да разбираш истинския живот на страната.

"Спомням си, че за първи път видях езерото Байкал през прозореца, а до мен имаше възрастен човек, който си играеше с двете си внучета. И ми хрумна колко голям късмет имам, че мога да пътувам из страната и наистина да общувам с хората! Класът "плацкарт" е като хостел на релси. След като прекара две нощи там, човек познава всички, защото в един момент всички се пресичат, докато отиват до тоалетната или играят заедно на карти "дурак", или си доливат чай от самовара. Това винаги съм искал да постигна, когато пътувам – да бъда част от страната, вместо да я наблюдавам от балон. Започнах да научавам какво мислят и чувстват хората и това беше ценно."

Той също така има много полезно общуване с една възрастна дама, с която се съгласява да размени мястото си. Когато дамата разбира, че Крис говори малко руски и ѝ разказва малко от историята си, тя започва да разговаря с него, за да го научи на някои нови руски думи. На слизане от влака тя му дава листче с адреса си, за да станат "приятели по перо".

Същото се случва и когато Крис наближава Кавказ, отклонявайки се малко от маршрута на Транссибирската железница. На една спирка към него се приближава спортист от Дагестан. "Той ме покани да отседна в дома на родителите му, а той изглеждаше почти като дворец! На сутринта ми показа Хасавюрт и ме запозна с местния имам, защото говореше малко немски."

"Русия има всичко"

По пътя си Крис отсяда в много градове. "Винаги, когато срещах хора по време на пътуването си, те ме питаха коя е най-хубавата страна, която съм посещавал. А аз винаги казвах, че трябва да извадим Русия от този конкурс, защото в Русия има всичко. Няма начин да не ви хареса, защото ако обичате планини – Русия ги има, ако обичате архитектура – Русия я има, ако обичате топли места, студени места, природа, красиви градове, море – Русия има всичко това. Така че всеки град, който съм посещавал, има свой собствен чар. Сред всички тях за мен се открояват Иркутск и Байкалск, благодарение на езерото Байкал и защото дядо ми винаги е искал да види тези места."

Той има и най-сърдечното преживяване с каучсърфинг в Комсомолск на Амур. Страницата на домакина подсказвала, че тя говори английски, но това се оказало невярно. Въпреки това домакинята му Наталия си взема три дни отпуск от работа и показва на Крис града. Той също така се запознава с племенницата и племенника на своята учителка по руски език в Красноярск, нейния роден град.

На Златния пръстен обаче Крис все пак вижда мястото, което го очарова най-много, – Переславъл Залески. "Има едно езеро, Плешчеево, и църквата на четиридесетте мъченици буквално стои върху него. Това е много спокойно място със спокойна енергия и най-красивите залези. Помислих си, че ще бъда най-щастливият човек, ако се сдобия с дача там!"

Недружелюбни контакти и разпит в ФСБ

Лъжа ще е да кажем, че Крис не е срещнал съмнителни хора по време на пътуването си. Веднъж миньорите във влака се опитват да го напият и са изгонени от полицията. Друг път, в Улан-Уде, докато вечеря с холандска двойка, до него сяда пиян мъж, който подпалва дивана, след като рита наргиле, след което плаши сервитьора с потенциален конфликт. "Аз просто останах много спокоен и отговорих на въпросите му на руски – и ми се получи. Вярвам, че разпознаването на човешкото същество във всеки човек премахва по-голямата част от напрежението".

Запишете си, защото този подход проработи дори когато Крис е разпитван от ФСБ (Федералната служба за сигурност). Когато пътувал към езерото Елтон до Владикавказ, той случайно се опитва да влезе в затворена зона. "Охраната ме помоли за документите ми. Показах личната си карта на фен (Fan ID), паспорта си и ми казаха, че това не е достатъчно и ми трябва специално разрешение. Разбира се, нямах го и затова прекарах около шест часа в разпит. Дотогава подходът ми беше такъв: добре, направих нещо нередно, но не съм го направил нарочно. Така че, добре, нека създам човешка връзка. Започнах да разговарям с офицера, да му разказвам за себе си и за това как съм се оказал там – и всичко мина гладко. На следващия ден офицерът, който ме разпитваше, дори ме закара до езерото, зареди раницата ми в местен магазин и ме закара до гарата!"

Вътрешен мир и нов проект

166-те дни в Русия променят дълбоко Крис. "Това, което открих в Русия, беше връзката ми с хората. Руснаците изглеждат много по-заинтересовани да общуват и да поддържат връзка с хората. И дори когато дискусиите (за политика) се разгорещяват, винаги има един човек, който казва: "Добре, но това няма нищо общо с нас. Ние сме хора, нека просто да се насладим на вечерта". След това пътуване имам най-добри отношения с родителите си и давам приоритет на семейството и приятелите. Сега винаги ще намирам време за другите хора, независимо дали става въпрос за пряка помощ или просто за приятен разговор."

След пътуването Крис иска да сподели опита си с други хора, но не знае как да го направи. В крайна сметка идва моментът – той решава да създаде настолна игра. По време на пандемията от Ковид-19 той играел настолни игри с майка си и идеята му се сторила доста работеща, за разлика от създаването на компютърна игра. Играта се нарича "Великият Сибир", в която играчите могат да изследват Русия и да повторят пътуването му с помощта на игрови пътеводител. Идеята зад нея е да накара хората да усетят Русия такава, каквато е – с хубавите и не толкова хубави неща.

 "Дядо ми вече не е сред нас. Но в един от последните ни разговори го попитах какво би искал да види отново в нашето общество. И той каза, че би искал да види повече състрадание, разбиране и подкрепа между хората. И точно това се опитвам да предам с моята игра. Да се съсредоточим върху това, което ни свързва, вместо върху това, което ни разделя, и да оставим предразсъдъците настрана."

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви