Шпицберген принадлежи на Норвегия, но островът има специален политически статут. Съгласно Договора за Шпицберген от 1920 г. всяка държава – страна по договора (а те са повече от 40), има право да извършва икономическа дейност на архипелага наравно с норвежците и да живее там. Сега обаче само Русия се ползва от това право.
СССР притежава три селища на Шпицберген, но днес две от тях са изоставени, а само едно – Баренцбург – остава "живо". Тук живеят около 400 души, почти всички от които работят във въгледобива или в сферата на услугите, а животът им тук е изпълнен с неочаквани правила.
Факт е, че болницата на архипелага е само една и тя не разполага с необходимото оборудване за раждане. Ето защо на бременните жени се препоръчва да напуснат острова няколко месеца преди появата на бебето – за тяхна собствена безопасност. След това могат да се върнат обратно.
Ситуацията със смъртта е малко по-различна. На територията на архипелага съществува закон, който забранява погребването в земята. Заради вечната замръзналост телата се мумифицират, а не се разлагат. Това е опасно, тъй като привлича хищници.
През 1992 г. архипелагът приема закон, който забранява на жителите да притежават котки. Това защитава местната популация на птици, някои от които се срещат само тук.
Въпреки забраната обаче Шпицберген става е дом на четири котки на име Кеша, Рижия, Мила и Нюра. Котката Кеша се откроявала в компанията: бори се с лисици, ловува гризачи, но за сметка на това не докосва птици. За съжаление Кеша умира през 2021 г. на 12-годишна възраст.
Официално този паметник е най-северната статуя на лидера на болшевишката революция. Той се намира в изоставеното съветско селище Пирамида, някога най-голямото руско селище на Шпицберген. След като то е изоставено, инфраструктурата остава. Сега само туристи идват да видят селището-призрак и най-северния Ленин, няма друга дейност – освен в хотела, нощувката в който струва 187 евро.
През 1920 г. е подписан договор, според който Норвегия има пълен суверенитет над Шпицберген, но с редица уговорки и условия. Островите са безвизова зона и не са част от Шенгенското споразумение, така че жителите на повече от 40 държави, подписали договора, могат да ги посещават. Виза не е необходима за руснаците и за тези, които искат да посетят "малката норвежка Русия".
Разбира се, не навсякъде. Например в селата откритото носене на оръжие е забранено, но ако някой излезе извън населеното място, трябва да носи пушка. Подобни мерки за сигурност помагат да се намали броят на смъртните случаи от нападения на диви животни, особено на бели мечки. Освен това се препоръчва всеки да носи сигнални ракети, за да покаже местоположението си, в случай че се изгуби, и да плаши хищниците при нужда.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си