Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Инженерът Владимир Шухов патентова своите хиперболоидни мрежести конструкции по време на царския период и ги демонстрира на общоруски изложби. Първата кула е построена през 1896 година. Най-известната от тях – 160-метровата кула на Шухов на улица Шаболовка – е построена през 1919-1922 година. Тя е издигната за инсталиране на радиопредаватели, а след това и за телевизионно излъчване. Проектът е одобрен лично от Владимир Ленин.
Първият дървен мавзолей е издигнат до стените на Московския Кремъл през 1924 г., веднага след смъртта на Владимир Ленин. След това е обявен конкурс за проектиране на постоянна гробница за водача на революцията. От повече от сто кандидатури, печели скицата на известния архитект Алексей Шчусев. Гранитният му мавзолей е завършен през 1930 година. Стъпаловидният паметник, според автора, символизирал, че делото на Ленин продължава да живее. Сега мавзолеят със сигурност е една от основните забележителности на Червения площад и главната трибуна на Русия.
Съветската власт дава тласък на новата авангардна архитектура, която провъзгласява отказ от украшения и курс към функционализъм. Отличителна черта на стила конструктивизъм например са конструкциите от стъкло и бетон, панорамното остъкление, което понякога се простира по целия периметър на сградата. Един от най-ярките паметници от онова време е жилищният дом за служителите на Народния комисариат (Министерството) на финансите на СССР на булевард "Новински", построен през 1928-30 година. Проектът на съветските архитекти Моисей Гинзбург, Игнатий Милинис и Сергей Прохоров предвижда утопична идея за обединяване на бита, общи коридори и килийни апартаменти. Проектът обаче не е пуснат в ход.
Първият планетариум в страната (и все още един от най-големите в света) се появява в Москва в края на 1920-те години. Съветските власти се отнасят сериозно към новите открития и постижения. И въпреки че полетът на Гагарин все още е на няколко десетилетия разстояние, страстта към астрономията е широко разпространена и много хора искат да наблюдават звездите. Сградата е проектирана от архитектите Михаил Баршч и Михаил Синявски. В планетариума има мощен телескоп, а под свода на купола с диаметър 27 метра се намира аудитория – своеобразен научен оптичен театър.
По съветско време е построен цял подземен град с уникална архитектура и декор. Първата линия с 13 станции е открита през 1935 година. Много от станциите приличат на луксозни дворци, проектирани от най-добрите архитекти на своето време – с корнизи, скулптури, мозайки и оригинални осветителни тела. Наземните входни павилиони в целия град също са паметници на архитектурата.
Например входът на станция "Арбатская" наподобява звезда, павилионът на станция "Комсомолская" с колонада е увенчан с купол с шпил, а входът на метростанция "Динамо" е украсен със статуи на спортисти.
Преди построяването на новата сграда главната библиотека на страната се помещава в имение – безлюдната Пашкова къща точно срещу Кремъл. През 1928 г. започва мащабно строителство, проектирано от Владимир Гелфрайх и Владимир Шчуко. Главното книгохранилище е завършено до края на 1930-те години, а целият библиотечен комплекс, с прекъсване по време на войната, се изгражда до края на 1950-те. Сградата е в стила на постконструктивизма – съветската версия на ар деко. Декорът се отличава с елементи, характерни за сталинистката архитектура – колони, пиластри, декорации под формата на гербове, барелефи и скулптури.
Театърът на Червената армия е създаден в началото на 1930 година. Трупата поставя драматични пиеси на патриотична и военна тематика, организира концерти с песни и танци и гастролира във военните части. През 1940 г. за театъра е построена внушителна сграда във формата на петолъчна звезда. Проектът на Каро Алабян и Василий Симбирцев притежава типични черти на сталинистката архитектура, гравитиращи към класиката: например колоните в античен стил по периметъра и на върха на сградата, както и огромните мозайки на тавана вътре.
Непосредствено след революцията болшевиките окупират Кремъл и го превръщат в официална резиденция на съветското правителство. Новите власти безцеремонно доминират над древната крепост и разрушават няколко архитектурни паметника и църкви. Новата сграда в Кремъл е построена специално за общите партийни конгреси и е открита през 1961 г. от XXII конгрес на КПСС, на който е провъзгласен курсът за борба с култа към личността на Сталин.
Сградата на Двореца на конгресите е паметник на съветския модернизъм и на размразяването. Никита Хрушчов инициира строителството, като провъзгласява отхвърлянето на "излишествата" в декорацията и дизайна на сградите, прехода към строгост, брутализъм на формите. Главният архитект на Москва Михаил Посохин ръководи строителството. За да се впише повече или по-малко хармонично сградата в ансамбъла на Кремъл, се налага приземният етаж и фоайето да бъдат вкарани под земята.
След смъртта на Сталин основната задача на съветското ръководство е да се справи с жилищния проблем – тогава започва масовото строителство на типовите жилищни блокове на Хрушчов. А през 1970-те години, когато страната разполага с повече пари и възможности, властите искат отново да покажат мощта на съветската държава. Така се появяват монолитни сгради от бетон без никакви декорации, които впечатляват с колосалните си размери и нестандартни форми. Например тази 13-етажна сграда, проектирана от архитект Андрей Меерсон, е построена през 1978 година. Тя е планирана, за да посрещне чуждестранните гости на Олимпийските игри-80 и да ги впечатли. Но в крайна сметка се оказва жилищна сграда за работниците от авиационния завод.
Наричат я "Къщата на крака". Приземният етаж е издигнат до нивото на четвърти етаж. Освен практическия смисъл – защита от студ и влага, има и символичен – блокът сякаш се носи над земята, а 40-те крака приличат на опорите на космически кораб.
След войната съветската архитектура се характеризира с триумфален стил. Страната, която побеждава фашизма, строи сгради в стил, наричан днес "сталински ампир". Лично Сталин планира да построи небостъргачи в Москва и всички те са заложени в годината на честването на 800-годишнината на столицата през 1947 година. Те са завършени по различно време, някои от тях след смъртта на лидера. В тези сгради се помещават Московският университет, Министерството на външните работи, хотели и жилища. Всички те са проектирани от различни архитекти, но имат сходен външен вид, характеризиращ се с насочени нагоре кули и изпъкнала централна част. Днес "висотките" са една от основните забележителности на Москва.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си