Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
За дата на основаване на руската държавност се смята 862 година. Според летописите именно през тази година славянските племена призовават варяжкия княз Рюрик да ги управлява. Рюрик поема управлението в Новгород, а братята му Синей и Трувор – в Белозерск и Изборск.
Векове наред точно този момент се смята за начало на руската държавност, а и на цялата руска история като цяло. Днес обаче историците се отнасят скептично към тази летописна версия за основаването на Русия и тя се смята по-скоро за легенда.
Но през 1850 г. властите започват да се подготвят за честването на важна дата – хилядолетието на Русия. Министърът на вътрешните работи Сергей Лански предлага в Новгород да бъде поставен паметник на Рюрик като първия руски владетел. След консултации Комитетът на министрите решава, че "призоваването на Рюрик несъмнено е една от най-важните епохи на нашата държава". Така е решено, че през 1862 г. е необходимо да се увековечи не "подвигът на Рюрик", а да се издигне "народен паметник "Хилядолетието на Русия".
През април 1859 г. обявява конкурс за проект на паметника. Условието е да се отразят основните епохи в историята на Русия: от основаването на държавата до освобождението от татаро-монголско иго и превръщането на Русия в империя.
От 52 проекта, представени за конкурса, специална комисия избира трите най-подходящи за кандидатурата. В крайна сметка, въз основа на критериите за символичност и разбираемост за хората, е избран проектът на художника Михаил Микешин.
Проектът е одобрен лично от Александър II. По-късно императорът съгласува и най-малките промени и детайли, включително точната височина – и историческите фигури, изваяни за паметника.
Императорът наблюдава и междинните етапи на работата и посещава работилницата, която е специално обособена в Петербургската художествена академия за подготовка и изработване на модели. Заради скулптурата на паметника дори са преустановени работите по изписването на строящия се тогава в Москва храм "Христос Спасител".
Композиционната основа на паметника е топка с кръст, символизираща "кълбото" – една от основните държавни регалии и символ на царската власт. Върху паметника има общо 128 скулптури на исторически личности.
На горния "етаж" е изобразен ангел, който благославя жена в руска традиционна носия, която е коленичила. Тя държи щит с герба на Русия – двуглавия орел и надпис 1862. Тази жена символизира самата Русия. Цялата сцена отразява една от основите на руската държава – православието.
На средното ниво в подножието на кълбото са изобразени шест сцени – най-важните етапи от руската история. Всяка сцена се състои от няколко фигури, като в центъра са владетелите – главните герои на тези епохи:
На долния етаж около пиедестала на паметника са изобразени фигури на най-важните за историята и културата на страната личности – просветители, държавници, военни герои, писатели и художници.
Тук се намират великият учен Михаил Ломоносов, създателят на руския театър Фьодор Волков, композиторът Михаил Глинка, както и такива известни писатели като Александър Пушкин, Николай Гогол, Михаил Лермонтов, Иван Крилов, Александър Грибоедов и други.
Строителни работи през 1862 г.
Свободни източнициПървоначалният списък на фигурите е съставен от самия художник Микешин. Той дълго време не може да се реши за избора и ангажира историците. Окончателният списък е одобрен от императора.
За правото да се увековечат определени личности на паметника се води цяла борба. В първоначалния списък не са включени например Лермонтов и Гогол. Дълго време отнема решението дали да бъде включен "малоруският" поет Тарас Шевченко (лично Микешин настоява за това, но той не е включен в окончателния списък).
На по-късен етап са включени и някои църковни личности, включително патриарх Филарет, бащата на Михаил Романов. На паметника той дава на сина си шапката на Мономах, символ на царската власт. За малко да забравят за Николай I. Император Александър II, неговият син, нито веднъж не споменава за необходимостта от включването му – баща му не е бил много популярен владетел, смятан е за "войник". Но когато го включват, той не отказва.
Някои фигури са изключени. Сред тях са князе на древна Русия, представители на духовенството и хора на културата.
Властите искат паметникът да бъде популярен. Затова, според съветските историци, непопулярни и жестоки личности не са поставени на него.
Например на паметника отсъства Иван Грозни, който е екзекутирал много хора. На паметника не попадат и Екатерина II Велика, управлявала 34 години, Александър I, който освобождава Русия и Европа от Наполеон, и други владетели от XVIII и XIX век.
1883
Свободни източнициПострояването на паметника съвпада с реформите на Александър II – крепостното право е премахнато през 1861 година. Това е трудно време за самодържавието. В края на 50-те години на XIX в. страната е разтърсена от вълна народни въстания, раждат се много нелегални организации с революционна насоченост. Вълната от революции вече е обхванала цяла Европа, а в Русия все повече образовани млади хора били недоволни от старото крепостничество. Към това се прибавя и провалът на руската армия в Кримската война от средата на 50-те години на XIX в., когато Русия е принудена да подпише мир при неизгодни условия и дори да губи част от териториите си.
В съветско време се настоява, че паметникът е издигнат не за да се отбележи хилядолетието на държавата, а за да се "пропагандира неприкосновеността на самодържавието в Русия", за да се "укрепи" с този паметник разклатеният трон на руските царе, както пише историкът Андрей Захаренко през 1957 година.
През 1928 г. в научната работа на местния Новгородски музей той е наречен паметник на "хилядолетието на самодържавното потисничество".
Александър II на церемонията по откриването на паметника
Свободни източнициОбявено е набиране на средства за изграждането на паметника. Хората даряват от буквално половин копейка до доста големи суми от 30 рубли в сребро, което в епохата на Александър II се равнява на около 300 000 съвременни рубли. Властите обявяват, че за построяването е необходима сумата от 500 000 рубли, което е около 5 милиарда съвременни рубли.
Събрана е обаче само около една трета от необходимата сума, а останалите средства идват от хазната. Крайната стойност на строителството се увеличава с около 50 000.
Портрет на Михаил Микешин от Иля Репин, 1888
Третяковска галерияКогато Михаил Микешин започва да работи по паметника, той е само на 24 години, малко известен начинаещ художник, въпреки че една от картините му вече е закупена от император Николай I. Но той никога не е работил със скулптура, особено в такъв мащаб. Ето защо ангажира известния скулптор и свой учител Иван Шрьодер за създаването на паметника.
Проектът се превръща в щастлив билет за Микешин. Веднага след откриването на паметника в Новгород той е награден с орден "Свети Владимир" IV степен, а също така му е отпусната значителна пожизнена пенсия.
Паметник на Екатерина Велика
Alex 'Florstein' Fedorov (CC BY-SA 4.0)Още на 34-годишна възраст е удостоен със званието академик на Академията на изкуствата, а поръчките за паметници на най-високопоставени личности буквално го заливат. В резултат на това той изпълнява паметник на Екатерина II в Санкт Петербург, паметник на Александър II в Ростов на Дон и паметник на Богдан Хмелницки в Киев.
Паметникът на "самодържавието" по чудо оцелява през революционните години, но е заплашен от изчезване по време на Втората световна война. През лятото на 1941 г. нацистите обсаждат Новгород и решават да изнесат бронзовия паметник в Германия. Демонтажът отнема доста време и е изнесена само бронзовата решетка. Когато съветските войски влизат в града през 1944 г., те установяват, че повечето от скулптурите са разпръснати наоколо, а на постамента е останала само половината от него. Съветските власти решават да възстановят паметника и за рекордно кратко време – по-малко от година – всички скулптури се връщат на местата си. Повече от 1500 части от паметника, които са изчезнали безследно, са изработени наново.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си