Градът е основан на река Волга през 1135 година. Той е с 12 години по-стар от Москва и дори се е борил да стане столица на Древна Рус. Днес е сравнително голям областен център с население от 414 000 души.
Тези, които пътуват между двете столици, винаги отсядат в Твер. Императрица Екатерина II дори специално построява в Твер попътен дворец за отдих. Днес в него се помещава Тверската регионална картинна галерия. Тя включва колекции от предмети на изкуството на тверските губернатори от национализираните след революцията благороднически имения на Тверска губерния. Тук са представени творби на Алексей Венецианов, Константин Коровин, Аркадий Пластов, Валентин Серов, Михаил Врубел и други известни художници.
Град Ржев е разположен на 120 км от Твер. От октомври 1941 г. до март 1943 г. тук се провеждат едни от най-кървавите сражения през Втората световна война, включително битката при Ржев (повече за нея можете да прочетете ТУК). Съветските войски губят тук над 1,3 млн. души, които са убити, ранени, изчезнали и пленени.
През юни 2020 г. в Ржев откриват мемориал на войниците, паднали в тази битка. Композиционният му център е 25-метрова бронзова статуя на съветски войник, чийто плащ се "превръща" в ято жерави. Това е препратка към една от най-популярните и прочувствени военни песни "Жерави" (стихове на Расул Гамзатов, по музика на Ян Френкел).
Любителите на отдиха на открито определено трябва да посетят брега на Селигер поне веднъж в живота си. Това е огромно (260 км²) езеро с ледников произход, в което има около 30 вида риби. Ето защо рибарите идват тук по всяко време на годината и ловят риба от лодки, от брега, а през зимата и от дупки.
По извиващите се брегове на езерото има огромен брой различни хотели, къмпинги (и глемпинг), така че всеки турист може да си почине тук както му харесва. А от банята можете да скочите директно в езерото!
Една от забележителностите на Селигер е град Осташков, най-големият на езерото и много красив. Сред неговите "особености" е съветският музей на краезнанието, който се намира непосредственно в храм.
А тук можете да се повозите и на ретро влакче по маршрута Селигер – Осташков – Бологое.
Една от главните забележителности на Тверска област е Ниловата пустиня, основана през XVI век. Този действащ мъжки манастир също е разположен на живописния бряг на езерото Селигер. По съветско време там е имало колония за малолетни престъпници, лагер за военнопленници, болница и туристическа база.
Според легендата монахът отшелник Нил, известен с усърдната си молитва, се заселил на остров Столобни в езерото. Казват, че никакви катаклизми и разбойници не могли да го прогонят от острова. След смъртта му на мястото на килията му започват да идват други монаси, които в крайна сметка основават манастира. Преди революцията той е един от най-почитаните манастири: хиляди поклонници идват да се поклонят на мощите на свети Нил.
"Обяд в свободното време
В ресторанта на Пожарски в Торжок,
Опитайте пържените кюфтета
И си заминете спокойно", пише Александър Пушкин, който често пътува от Санкт Петербург до Москва, за да посети приятеля си Соболевски. С леката ръка на главния руски поет "пържените пилешки кюфтета", панирани в бяла галета, се превръщат в основен специалитет на града. И те все още си остават негова визитна картичка.
Градът обаче е известен не само с гастрономията си. Някога основен търговски пункт, днес той се е превърнал в приятен провинциален град с живописна природа на брега на река Тверца, дом на Борисоглебския манастир, който е почти най-старият в Русия (предполага се, че е основан през 1038 г.), както и на уникалната дървена Старовознесенска църква от XVII век.
Една от най-известните забележителности в региона е наводнената камбанария в Калязин. 74-метровата кула стърчи непосредствено от водата недалеч от брега. Понякога туристите, които я снимат, дори не осъзнават, че под водата са скрити руините на някога процъфтяващ манастир.
По-голямата част от Троицкия Макариевски манастир е разрушена през 1940 г. и попада в зоната на наводненията по време на строителството на Угличката ВЕЦ на Волга и Угличкия язовир. Сега за манастира напомня само камбанарията, която наскоро е реставрирана и избелена, както и стенописите, които по чудо са спасени от манастира. Повече за тях можете да прочетете ТУК.
Трудно е да си представим, че този извор и ручей на Валдайските хълмове е мястото, откъдето води началото си една от най-големите реки в света (и най-голямата в Европа). Край извора има параклис и мост с паметна плоча, където можете да си направите незабравимо селфи.
Река Волга в Русия винаги се е радвала на специално отношение – наричали са я Майка, на нея са построени много градове, тя храни и пои голям брой руски региони. Ето защо от няколко века на мястото на нейното начало се правят поклоннически пътувания. Още през XVII в. тук е имало манастир, но той изгорял и не е възстановен. А през 1912 г. е построен нов – Олгинският женски манастир.
Това място на брега на езерото Вселуг (сега част от река Волга) се нарича "Тверски Кижи". Подобно на известния Кижи на Онежкото езеро, Ширков погост е интересен с дървената многоетажна църква "Йоан Кръстител" – шедьовър на руската дървена архитектура. Тя е издигната през 1697 година.
Според една от легендите Погостът е наречен в чест на братята Ширкови – търговци, които са построили църквата. Те пренесли две икони на Йоан Кръстител от Новгород в Москва. На това място поставили иконите и решили да си починат, но не могли да ги вдигнат отново – и решили да построят църква тук – при това без нито един пирон!
Името на града идва от думата "волок", т.е. тук са влачили кораби по сухоземната ивица между водните басейни. Всъщност Вишний Волочок се е намирал на вододела на Балтийския басейн (река Цна) и Каспийския басейн (приток на Волга, река Тверца). По времето на Петър Велики между тези реки е построен първият изкуствен канал в Русия.
Вишний Волочок винаги е бил важен пункт за товаро-разтоварване по пътя от Москва (и Централна Русия) към Санкт Петербург. Поради удобното си местоположение тук е имало много фабрики и производства – от манифактури за дрехи до фабрики за стъкло и дървообработка. А Волочок е известен и с производството на валенки, като дори има музей, посветен на тези обувки и ръчното плъстене.
В града са запазени много стари фабрични сгради и къщи на богати търговци в различни стилове. Тук е бил построен и императорският попътен дворец (до наши дни той е оцелял в силно преустроен вид и днес в него се помещава училище).
До 1929 г. селото се нарича Кузнецово, а след това е преименувано в чест на Порфирий Конаков, участник в руската революция от 1905 година. Мястото е известно със своя порцелан. Фаянсовата фабрика в Конаково е основана през 1809 г. и е една от най-старите в Русия. Днес тя вече не функционира, но въз основа на нейната художествена лаборатория местни майстори сега пресъздават този занаят. Нейните изделия могат да бъдат закупени като сувенир от Тверска област.
Но за съвременния турист това място е по-известно като модна ривиера. Конаково и близкото Завидово сега се славят като места за отдих и водни спортове. Тук се карат яхти, уейк-сърфове и уейкбордове, а за отдих има много хотели и глемпинг локации. А близостта до магистрала М-11 прави това място още по-привлекателно (особено за московчани, които могат да стигнат до тук за малко повече от час).
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си