Как изглежда дружбата. 4 факта за отношенията между Москва и Пхенян

1. Провокационната политика на КНДР дразни Кремъл

Няколко дена преди на 7 февруари КНДР да изстреля ракета-носител с изкуствен спътник на борда, Министерството на външните работи на Русия изрази „загриженост“ от плановете на Северна Корея да проведе подобни изпитания. В сравнение с изявленията на Япония, че ще свали ракетата-носител, или на Южна Корея, чиито министър на отбраната даде заповед на войските да реагират „активно“ на изстрелването, руската реакция изглежда сдържана.

Константин Асмолов, старши научен сътрудник в Центъра за корейски изследвания в Института за Далечния Изток при Руската академия на науките смята, че „липсата на твърда реакция от страна на Русия и Китай на съобщенията за предстоящото изстрелване би могла да е интерпретирана от Пхенян като знак, че и бъдещите действия могат да минат с лека ръка“.

Очакванията не се оправдаха: веднага след изстрелването Москва осъди остро тази стъпка и посъветва Пхенян да се замисли над това, отговаря ли на интересите на страната политиката на противопоставяне на международната общност. Но експертите не мислят, че това ще има по-сериозни последствия.

„Аз не смятам, че Русия ще се съгласи, във връзка с изстрелването, санкциите да бъдат усилени, осезаемо да се увеличат натискът и изолацията на КНДР“, смята Георгий Толорая, директор изследователски програми в Центъра за изучаване на съвременна Корея към Института по световна икономика и международни отношения при РАН.

2. Русия няма реални лостове за въздействие върху КНДР

Анкетираните от „Руски дневник“ специалисти по кореистика са на мнение, че Москва не притежава сериозни инструменти за влияние върху Северна Корея, такива, които ще накарат режима на Ким Чен Ун да прекрати развитието на ракетно-ядрената си програма.

„Русия съвсем не е единствената страна в това положение – смята Андрей Ланков, професор от сеулския университет „Кукмин“. – Събитията от последните десетилетия показват, че сериозно да се въздейства върху Пхенян е почти невъзможно. Такива възможности теоретично притежава единствено може би само Китай“.

Ланков е на мнение, че останалите държави могат само да се „пазарят“ с КНДР, предлагайки им някакви „премии“ – икономически или политически преференции в качеството им на награда за такова поведение на Пхенян, каквото устройва определени държави. При това, смята Ланков, няма гаранции, че КНДР ще прояви интерес към приемането на такива „премии“.

Четири варианта за развитие на Далечния Изток

3. Като си сътрудничи с Москва, Пхенян си осигурява независимост от Китай

Георгий Толорая е сигурен, че севернокорейските власти разглеждат Москва като алтернатива на основния партньор на Пхенян – Пекин: „Ким Чен Ун не желае да е зависим от Китай, а за това е необходима алтернатива. Именно тук се разиграва руската карта“.

В момента КНР си остава ключовият търговски партньор на КНДР (контролирайки до една трета от външнотърговския оборот на тази страна), основен източник на хуманитарна помощ и на инвестиции. Но като цяло, има какво да се желае за подобряване на отношенията между двете източноазиатски страни.

Експертите казват, че агресивната риторика и ядрените опити на Пхенян дразнят и Пекин, но КНДР няма намерение да се отказва от своята политика. „Има стремеж [у Китай] „да скъси каишката“ и да направи Севера по-послушен –уточнява Константин Асмолов. – До голяма степен именно затова Пхенян се опитва да не зависи напълно от Китай и укрепва отношенията си с Русия“.

4. Дружбата между Русия и Северна Корея до голяма степен носи символичен характер

От времето на първото посещение на президента на Русия Путин в КНДР (2000 г.), политическите контакти между двете страни се активизираха, бяха подписани някои договори за сътрудничество. Периодично Русия оказва на Северна Корея хуманитарна помощ и, независимо от това, че осъжда нейната ракетно-ядрена програма, се изказва против затягането на режима на международните санкции.

„В КНДР отношението към Русия е по-добро, отколкото към Китай. От нея се страхуват по-малко, готови са с нея да развиват отношения – разказва Георгий Толорая. – Голяма роля за това изигра опрощаването на дълговете (през май 2014 г. Русия опрости на КНДР 90% от външния дълг – „Руски дневник“), които и без това не можеха да бъдат изискани по никакъв начин“.

В същото време, липсват икономически основи на двустранните отношения. „На практика между КНДР и РФ липсват търговия и икономическо сътрудничество“, констатира Андрей Ланков. Експертът обяснява това с организацията на икономиката в двете страни: „Това, което КНДР продава на световния пазар – Русия просто няма нужда от него (с изключение може би на евтината работна ръка). Вярно, КНДР няма нищо против да купува някои руски стоки. Но севернокорейците нямат пари, за да платят за тях справедлива цена“.

"Российская газета". Всички права запазени.