Москва свива присъствието си в Сирия. Защо? Защо сега?

Рамил Ситдиков / РИА „Новости“
Изводите от дебата за истинските причини, накарали Владимир Путин като главнокомандващ на руската армия, да издаде заповед да се редуцира и да се промени фокусът на военната операция в Сирия, вероятно ще останат за бъдещите историци. Изглежда това е загадка, забулена в един геополитически пъзел.

На пръв поглед всичко изглежда достатъчно убедително. Руският президент обяви изтеглянето на основния контингент поради факта, че военните „до голяма степен са постигнали целите си“, а дипломатите са задвижили процеса на междусирийския диалог, целящ да сложи край на гражданската война.

Москва прокара идеята всички участници да бъдат въвлечени в националната драма – включително сирийските кюрди, които получиха възможност да са част от преговорите за бъдещето на страната. „Ясно е защо те [преговорите] трябва да включват целия спектър на сирийските политически сили, иначе не би имало основание да се твърди, че те са представителен форум“, каза Лавров.

Сирийските кюрди, също като алевитите и сунитите, лоялни на Асад, трябва да са особено благодарни на Москва, че обърна войната в тяхна полза. Това може би е ключовото обяснение за внезапния рязък обрат по средата на една недовършена война.
 
Консолидиране на ползите и фиксиране на печалбата

Какви могат да са скритите мотиви на Москва, ако има такива? Дали не става въпрос за боязън от близки срещи с турски и саудитски сухопътни сили, ако предупрежденията им се сбъднат?

Или пък си имаме работа с един внимателно калкулиран ход, целящ да подсигури най-вероятните ползи от военната и дипломатическа намеса в сирийската гражданска война?

Логиката може да върви по следната права: да контролираме, заедно със съавтора на сегашното прекратяване на огъня САЩ, разделянето на Сирия, която е на път да се превърне във „федерация“ с един не непременно недружелюбен нов режим в Дамаск и повече или по-малко благоразположен към стратегическите интереси на Москва Сирийски Кюрдистан?

Потърсихме Григорий Косач, експерт по политиките на арабския свят и професор в Руския държавен хуманитарен университет, с молба да избере едно от двете предположения:

„Виждам повече реална стойност във втората опция. Москва може да разчита, че ще запази влиянието си върху властите, които контролират две големи територии. Едната, простираща се от Дамаск до Алепо по брега на Средиземно море; и другата, обхващаща северните райони, населени основно от кюрди. Това би бил „наградният фонд“ и вероятно той би бил достатъчен“.

Как е свързано това с първоначалната цел да се нанесе смъртоносен удар на „Ислясмка държава“ (ИД) и останалите терористични групировки? „Може да се каже, че руската военна намеса попречи на джихадистите да завземат значителна част от Сирия“, смята професор Косач.

Москва сигурно е постигнала целите си, ако те се заключават в завръщането ѝ в ролята на мирен посредник и потушител на конфликтите в един много специфичен регион на света. Москва доказа думите, които често повтаря: в случай на регионални конфликти в сравнителна близост до руските граници тя разполага с необходимите лостове за влияние върху враждуващите страни и може да подготви почвата за помирение.
 
Отдръпване или оттегляне?
 
За скептиците свиването на руската военна намеса по средата на все още върлуващата враждебност между страните в гражданската война в Сирия може да се интерпретира като мълчаливо признание за провал. По същество в техните очи това е отдръпване.

За лоялистите това е доказателство, че двулентовата стратегия (да се подсили военната мощ на режима на Асад от една страна и да се ангажират умерените му противници чрез дипломация от друга) е дала резултат.

За тях става дума за оттегляне. Тази дума пасва добре на традиционната разлика между нея и „отдръпване“ в смисъл на страхливо, принудително бягане. Оттеглянето – точно напротив – е предварително обмислен ход с дългосрочна цел. Както се казва често: „Не се отдръпвам, това е … стратегическо оттегляне“.

Що се отнася до момента, в който се случва всичко това, той наподобява една хитра, макар и рутинна, тактика, която брокерите прилагат често: купувай акции, когато падат, и ги продавай, когато тръгнат нагоре.

"Российская газета". Всички права запазени.