Отношенията Русия – ЕС: 4 нерешени въпроса

Външните министри на ЕС, които на 14 март обсъждаха отношенията между блока и Русия, се споразумяха да прилагат „избирателен подход“ във взаимодействието си с Русия по редица проблеми и по-специално по въпросите на миграцията и борбата срещу тероризма.

Какво обаче пречи на двете страни да преминат от „избирателно“ взаимодействие към пълноценно взаимодействие? Според експертите, анкетирани от „Руски дневник“, има поне четири сериозни причини, които пречат на това.

1. Санкциите

Санкциите, въведени от ЕС след САЩ против Русия на фона на украинската криза, сериозно помрачават отношенията между Русия и ЕС, отбелязват експерти. Това, между другото, важи и за контрасанкциите, които Русия въведе спрямо редица стоки от ЕС и САЩ.

След няколко месеца ЕС ще трябва да решава въпроса за съдбата на икономическите санкции спрямо Русия. Анализатори предполагат, че по-вероятно е ЕС да удължи режима на санкциите. 

В същото време, според мнението на Дмитрий Орлов, ръководител на Агенцията за политически и икономически комуникации, сега е трудно да се намерят адекватни обосновки за санкциите, отчитайки, че „Русия ефективно съдейства за стабилизирането на ситуацията в югоизточната част на Украйна и прилагането на Минските споразумения“.

2. Минските споразумения

Минските споразумения, „пътната карта“ към мира в Донбас, съгласувана преди година в беларуската столица от лидерите на Русия, Франция, Германия и Украйна, е възлов момент за каквито и да било дискусии за отношенията между Русия и Запада. Ръководителката на дипломацията на ЕС Федерика Могерини заяви след срещата на външните министри на европейските страни, че „цялостното прилагане на Минските споразумение е ключов елемент за каквато и да била значителна  промяна в отношения с Русия“.

Три сценария за украинската криза: възможен ли е донбаски блицкриг?

Русия и ЕС разбират Минските споразумения по различен начин, отбелязва Орлов. Според Москва основната отговорност за неизпълнението на „Минск“ носи Киев, а европейските столици са склонни да обвиняват за това Москва.

При това самият украински конфликт в определена степен е проява на съществуващите противоречия между Руската федерация и ЕС. В интервю за „Руски дневник“ заместник-деканът на факултета по световна икономика и политика на Висшата школа по икономика (ВШЭ) Андрей Суздалцев посочва, че смяната на властта в Киев премина под лозунга за движение към Европа и необходимостта да бъде подписано споразумение за асоцииране на Украйна към ЕС. Такъв курс на съседна страна не можеше да допадне на Москва.

Засега необходимите, според Минските споразумения, поправки в Конституцията на Украйна по статута на метежния Донбас буксуват в Радата за неопределено време. Затова не е ясно каква ще бъде по-нататъшната съдба на миналогодишните договорености на лидерите на четирите страни.

3. Сирия

Още един фактор, предизвикващ разногласия между Брюксел и Москва, е сирийската криза.

До момента, според мнение на Орлов, външните играчи – Западът и Русия – нямаха достатъчно разбиране как действат една спрямо друга съперничещите си коалиции, оглавявани от Москва и Вашингтон. Това бавеше изработването на много решения, засягащи както политиката на ЕС и Руската федерация спрямо Сирия, така и по други проблеми, например миграционната криза. В ЕС се чуваха гласове, че на Москва ѝ е изгодна ситуацията с наплива на бежанци от Сирия, и я свързваха с действията на руската авиация в тази страна.

Решението на президента на Русия Владимир Путин за изтегляне на основната част на групировките на страната от Сирия намалява остротата на противоречията по Сирия между Руската федерация и ЕС.

Хорст Зеехофер: Русия е нужна за решаването на глобалните кризи

4. Разрив на ценностите

В Европа не веднъж са заявявали, че има и още един проблем, който разделя Русия и ЕС, и това е разривът на ценностите. Има мнение, че в основата на всички разногласия между страните стоят различията в мирогледа и идеологията.

„Сегашните европейци разглеждат външната и вътрешната политика на другите страни, включително и на Русия, като следствие от особеностите на политическия им режим“, подчертава Максим Братерски от Центъра за европейски изследвания на Висшата школа по икономика (ВШЭ). Експертът твърди, че за ЕС „приятел, надежден съюзник и безопасна за него страна може да бъде само тази, която се крепи на либерално-демократичните ценности“. Братерски не вижда никакъв изход от тази ситуация, отбелязвайки спецификата за необходимост от висока степен на централизация на властта в Русия.

В същото време не всички определят този проблем като толкова сериозен. Според Орлов ценностният разрив все пак не е толкова значителен, че да попречи на пълноценния диалог.

"Российская газета". Всички права запазени.