Какво ще правят заедно Русия и САЩ?

Алексей Иорш
Затоплянето в отношенията между САЩ и Русия няма да доведе до край на противопоставянето между Русия и Запада. При все това Вашингтон и Москва имат положителен и важен за двете страни средносрочен план, в чиито рамки ще бъдат принудени да си сътрудничат. В перспектива именно такова прагматично взаимодействие може да стане основа за принципно нов модел на отношения.

Преговорите на държавния секретар на САЩ Джон Кери в Москва демонстрираха нов „дух“ на руско-американските отношения. Русия и САЩ успяха, поне в Сирия, в борбата срещу „Ислямска държава“, да оставят настрани стратегическите разногласия и да намерят напълно ефективен тактически вектор на взаимодействие. Стана възможно не само да бъде предотвратено стълкновение между Русия и САЩ и техните съюзници в Сирия и Ирак, но и да се създаде работещ модел за унищожаване на „антидържавата „Ислямска държава“, заплашваща стабилността в целия Близък и Среден Изток.

Можем ли обаче да развиваме руско-американското сътрудничество, опирайки се само на някакви договорености, постигнати в крачка, когато взаимодействието в ключови международни институти, като Съвета за сигурност на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа  (ОССЕ), Съвета Русия – НАТО е почти блокирано? Възможно ли е в такива условия да се започне обсъждане на такъв ключов въпрос за глобалната стабилност като съвместната борба с международния тероризъм?

Инерцията няма да позволи

Да се започне обсъждането на този въпрос е възможно, но да се разчита на положителен резултат в създалите се условия би било наивно. Инерцията от сътрудничеството между Москва и Вашингтон в борбата с ислямския радикализъм още известно време ще оказва положително въздействие на ситуацията. Само че друга, по-силна инерция на двете изминали години може лесно да пречупи тези плахи положителни тенденции. Прекалено високо е равнището на политизацията, твърде далече стигна взаимното недоверие, което не може да се скрие зад бляскавите шеги. Не може и да не се отчита предизборното нажежаване в САЩ, където отношенията с Русия за първи път от много години станаха тема на предизборната борба.

Освен това на практика във всички актуални конфликти в сегашния свят ние лесно ще открием интереси на тези, за които намирането на „общ език“ между Вашингтон и Москва ще бъде равносилно на поражение. Става дума най-вече за уреждането на украинската криза, въпроса за нов глобален режим на търговията с въглеводороди, както и проблематиката на военната стабилност в Европа, темата за ядрената и ракетната програма на КНДР. Да си спомним например какво противодействие срещнаха опитите на Москва и Вашингтон да създадат общ списък с терористичните организации в Сирия. И можем само да се досещаме какво кълбо от интереси активизира дори началното обсъждане на въпроса за следвоенното възстановяване на Сирия.

Разширяване на границите

При това положение още по-важно става разширяването на „дневния ред“ на руско-американските отношения и придаването му на някаква, ако не „стратегичност“, то поне средносрочност. Ясно е, че сега не е време за „нова Ялта“ или дори за „ново Хелзинки“. Имаме ли обаче шанс за разширяване на „границите на взаимодействието“? Кои сфери на взаимодействие биха могли да станат негова основа?

Преди всичко това е сътрудничеството в организацията на нова глобална логистична система (напоследък започна процес на задълбоченото ѝ преустройство). САЩ губят способност да регулират логистиката едностранно. Само че опитът САЩ да бъдат заменени в качеството им на „логистична свръхдържава“ на континенталните комуникации, който в момента прави Китай, лансирайки проекта „Великия път на коприната“ въз основа на изключително национални стандарти, се оценява нееднозначно и може да има съществени последици, които ще засегнат всички. Та тук става дума за най-важния компонент на международната търговия.

Русия и САЩ като страни, които имат голям логистичен потенциал, биха могли да станат инициатори на диалога в тази сфера и с общи усилия да изработят нови стандарти на глобалната логистика, регулиращи юридическото, застрахователното, финансовото и технологичното осигуряване на наново изградените транспортни коридори. Тези принципи трябва да гарантират недискриминационен достъп и взаимна изгода, както на страните потребителки, така и на държавите, предоставящи територия за транспортните коридори.

След Киото и защитата на мирния атом

Още една актуална област за съвместни руско-американски усилия е изработването на нови механизми за глобално екологично регулиране. Русия, която дълго време гледаше на глобалните екологични въпроси като на „играчката на златния милиард“ (златният милиард, според теория от 90-те години, е населението на САЩ, Канада, Западна Европа, Израел и Япония – бел. ред.), коригира виждането си, за което свидетелстват неотдавна произнесените думи на ръководителя на администрацията на президента на Русия Сергей Иванов. Русия политически започва да узрява и разбира необходимостта да поеме своя дял от глобалното бреме на екологичната отговорност, започвайки естествено от себе си.

Важно е, че само Русия, САЩ и в известна степен Китай имат потенциал да действат за намаляването на глобалното разрушително въздействие на екологичните процеси в развиващите се страни. Именно тези страни трябва да станат инициатори на създаването на система след споразумението от Киото за глобално екологично регулиране.

Освен това, въпреки че бъдещето на ядрената енергетика продължава да бъде в „мъглата на неизвестността“, сигурността на вече създадената гражданска ядрена инфраструктура, преди всичко на инфраструктурата на атомната енергетика за мирни цели, стои остро в „дневния ред“. Събитията в Белгия потвърдиха актуалността на този въпрос и то от всички гледни точки: както от гледна точка на гарантирането на физическата сигурност, така и от гледна точка да не се допусне пореден цикъл на неконтролируема истерия около ядрената енергетика, която може да доведе до тежки социални и икономически последици. И само Русия и САЩ заедно могат да се нагърбят с формулирането на нови стандарти в тази област.

Виждаме, че голяма част от перспективните направления на средносрочното сътрудничество между Москва и Вашингтон са неполитически. Разбира се, в тях има забележим политически компонент, но той не е толкова силен, че да не позволи да има конструктивно обсъждане. В деполитизираното пространство „инфраструктурата“ на сътрудничеството в по-слаба степен ще бъде подложена на въздействието на текущата политическа конюнктура. В перспектива това може да създаде онази основа на доверие, на която ще могат да се обсъждат по-значими политически и остри въпроси.

*Авторът е анализатор и професор във Висшата школа по икономика

"Российская газета". Всички права запазени.