От какви замразени конфликти е заобиколена Русия?

Каро Саакиян / РИА „Новости“
Изострянето на конфликта между Азербайджан и Армения в Нагорни Карабах привлече вниманието към други замразени конфликти в постсъветското пространство. Каква е ситуацията в момента в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия? Какви са отношенията между Москва и непризнатите формирования?

Нагорни Карабах

Последната вълна от бойни действия в Нагорни Карабах отне живота на около 60 души. Това е най-сериозното изостряне от горещата фаза на конфликта през 1994 г. насам.

Преди това в продължение на 2 години страните водеха бойни действия за контрола над територията, която през годините на СССР бе част от Азербайджан, но е населена предимно с етнически арменци. Тогава жертви на ожесточените сблъсъци станаха над 15 000 души; роди се непризнатата Нагорно-карабахска република, подкрепяна от Армения.

Конфликтът в Карабах, както подчертават експерти, всъщност никога не е бил истински замразен. „Няма нито месец, в който някой да не е убит, в който да е нямало престрелки“, отбелязва Сергей Михеев, началник на Центъра за политическа конюнктура. През последната една година обаче нивото на насилие в зоната на карабахския конфликт нараснало сериозно.

Според руски експерти от сегашното изостряне интерес има Азербайджан, който загуби войната преди 20 години. Освен стремежа за реванш, анализаторите споменават и желанието на Баку да отвлече вниманието на населението от икономическата криза, както и евентуалната провокационна роля, която Анкара би могла да играе. Турция е единствената страна, която безусловно подкрепя Азербайджан в сегашното изостряне.

Снимка: РИА „Новости“

Русия, която изигра своята роля за прекратяването на конфликта преди 20 години в рамките на групата от посредници, сега се опитва да гради отношения и с двете страни. Ереван и Москва са обвързани в съюзнически отношения. Затова, както отбелязват анализатори, най-сложно за Русия ще е да определи кого да подкрепи в този конфликт. За момента Москва се опитва да води диалог и с двете страни и до известна степен успява. Както предаде ТАСС, президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви в разговор с руския външен министър Сергей Лавров, че постигнатата на 5 април договореност за примирие в Карабах е станала възможна с посредничеството на Москва.

Приднестровието

Снимка: РИА „Новости“

Приднестровският конфликт е още едно следствие от разпадането на Съветския съюз. Той продължи по-кратко и не бе толкова кървав, колкото сблъсъците в Карабах.

Събитията в Приднестровието – граничеща с Украйна област на изток от Молдовската ССР, избухнаха като реакция на раждането на независима Молдова. Част от жителите на Молдовската ССР (основно рускоезично население в промишлено развитите източни райони) застанаха срещу, както те смятаха, „проект“ за създаване на националистична молдовска държава.

Властите в Кишинев се опитаха да решат проблема в Приднестровието със сила. Бойните сблъсъци продължиха няколко месеца през 1992 г. и взеха стотици жертви. Конфликтът приключи с разполагането на руски миротворци, които още са там. Непризнатата Приднестровска молдовска република съществува вече близо четвърт век.

Наблюдателите говорят за ръст на напрежението в Приднестровието напоследък, но то не прераства във въоръжен конфликт. Влошаването на обстановката в района се случва на фона на украинските събития. Проруско настроеното Приднестровие стана заложник на кризата в отношенията между Москва и Киев. От украинска страна в края на септември 2015 г. бе направен опит да се организира транспортна блокада на региона. Според Владимир Евсеев от Института за страните от ОНД, икономически проблеми в Приднесловието създават както украинската, така и молдовската страна.

Руското Министерство на външните работи твърди, че молдовските власти се опитват да прогонят руските миротворци от Приднестровието, като ги заменят с някаква гражданска мисия. В Москва смятат, че това ще доведе до засилване на напрежението около обстановката в Приднестровието.

Абхазия и Южна Осетия

Снимка: РИА „Новости“Снимка: РИА „Новости“

Абхазският и южноосетинският конфликт до голяма степен напомнят на приднестровския. В отговор на предприетия в последните години на СССР курс на независимост от страна на Тбилиси Абхазия обяви суверенитет. Суверенитет обявиха и в Южна Осетия, която до онзи момент се опитваше да издигне статута си до автономна република в състава на Грузинската ССР.

И в двата случая противопоставянето на републиканския център и покрайнините доведе до бойни действия. В случая с Абхазия те бяха много по-продължителни и кръвопролитни. Броят на жертвите достигна 14-16 хил. души. Заради конфликта в Южна Осетия загинаха най-малко 1000 души. И двата конфликта завършиха с разполагане на миротворци.

В Южна Осетия през август 2008 г. те бяха атакувани от грузинските войски, които предприеха настъпление срещу южноосетинската столица Цхинвали. Един от резултатите от последвалата петдневна война между Русия и Грузия бе признаването на Южна Осетия и Абхазия от Москва и разполагането на руски войски там.

През 2015 г. в сила влезе договор между Русия и Абхазия за съюзничество и стратегическо партньорство, а в случая с Москва и Цхинвали – споразумение за сътрудничество и интеграция. В момента единствената платформа за диалог между Сухуми и Цхинвали от една страна и Тбилиси – от друга са дискусиите за сигурност и стабилност, които се провеждат в Женева под егидата на ООН, ЕС и ОССЕ.

"Российская газета". Всички права запазени.