Каква трябва да бъде стратегията на Москва в Централна Азия

Михаил Климентиев / РИА „Новости“
Руският завой към Изтока навърши две години. За главен успех на завоя често се посочва декларацията за сътрудничество по съчетаването на Евразийския икономически съюз (ЕИС) и Икономическия пояс на „Пътя на коприната“ (ИПКП), която на 8 май 2015 година подписаха Владимир Путин и Си Цзинпин.

Документът веднага бе наречен исторически, защото две от най-големите азиатски държави за първи път се опитаха да се споразумеят да координират инициативите си в континента, а също и да се договорят по разпределението на труда в Централна Азия. Договореността би могла да удовлетвори очакванията на всичките три страни по споразумението: Китай, Русия и централноазиатските страни.

Само че година по-късно не се забелязва никакво мощно движение по направлението за съчетаване. Срещата на високо равнище на ЕИС, която премина на 31 май в Астана, не донесе яснота. Лидерите на „петорката“ само одобриха директиви за Евразийската икономическа комисия на преговорите с Китай по сключването на търговско-икономическо партньорство.

Темповете говорят сами за себе си: от решението да се започнат преговори до обявяването на директивата измина една година, а целият преговорен процес, според очакванията на чиновниците, ще отнеме не по-малко от 10 години. Както и досега, все още няма списък на съвместимите инвестиционни проекти за съчетаването, нито пък подробна пътна карта. При тези условия Китай се споразумява с всички на двустранна основа.

Страните от Централна Азия не използват ИПКП като площадка за колективни преговори с Китай, а изпълняват проекти с КНР „тук и сега“, макар и при условия, които са по-изгодни за Пекин. Какво точно Русия печели в тази схема не е много ясно. И поради това именно Москва трябва по-скоро да поработи над грешките.

В какво се състоят те?

Първата и главната е, че Русия възприема партньорите си от Централна Азия като пасивни обекти, чиято съдба трябва да се определя в разговора между две велики държави.

Регионът и досега се разглежда като сфера на изключително влияние на Русия, зона, която трябва да се брани от проникването на външни сили, където Русия трябва да запази доминиращите си позиции в икономиката, политиката и сферата на сигурността.

В Централна Азия реалността се заключава в това, че Москва, при цялото си желание, няма да може да запази икономическата си доминация. Страни с подобен профил на износа, дори намиращи се в съседство, търгуват слабо помежду си. Достатъчно е да погледнем на статистическите данни за търговията на Саудитска Арабия с Кувейт или с Оман. При положение че се разпадат връзки на сътрудничество от съветската епоха, а нови не се градят, то Китай неизбежно ще играе все по-значителна роля в региона като най-голям съсед, който внася суровини.

В среднесрочна перспектива под въпрос ще се окажат и други фактори, гарантиращи влиянието на Руската федерация в региона. Елитът, който се бе ориентирал към Москва, постепенно слиза от сцената, а за новите поколения Русия ще бъде само един от центровете на сила наред с Китай, Запада и регионалните играчи от рода на Турция и Иран. Руският език престава да бъде езикът за предаване на знания. Такава роля все повече ще има английският език, а в бъдеще вероятно и китайският.

Каква трябва да бъде стратегията на Москва, за да гарантира интересите си в Централна Азия, отчитайки нарастващото влияние на Китай? И как да се впише в тази стратегия на съчетаването (на ЕИС и ИПКП бел. ред.)? Преди всичко е време да се престане да се гледа на членките на ЕИС като на „младши партньори“. И Русия, и страните от региона, въпреки огромните икономически различия между тях, са по-слаби играчи в сравнение с КНР. Именно тази относителна слабост може да стане почва за обединение на силите.

За основа на такъв модел трябва да послужи зачитането на интересите на партньорите. Всичко това ще даде възможност на Москва да възстанови хармонията в отношенията с партньорките от ЕИС, като започне откровено да обсъжда проблематиката на съчетаването отначало в тесен семеен кръг на съюзниците.

Следващата стъпка е да престане да се страхува от ИПКП като инструмент на икономическата експанзия на Китай. Усилията на Москва не бива да бъдат съсредоточавани върху усилията да се блокират китайските многостранни инициативи в Централна Азия, защото тогава Пекин ще си сътрудничи със страните от региона на двустранна основи, заобикаляйки изобщо Руската федерация. Самата Русия трябва да се включва в такива инициативи, активно да участва в изработването на правила на играта заедно със съюзниците от ИПКП.

Трето, за да могат да бъдат изпълнени конкретни проекти в рамките на съчетаването, Москва трябва да се съюзи не само с партньорите от ЕИС, но и с националния бизнес, особено с частния. Частно-държавното партньорство ще позволи да се спечелят проектите, които ще се изплатят, особено ако бизнесът трябва да влиза в капитала, а не просто да се изпълняват строителни поръчки за бюджетни пари или с китайски кредити, получени с държавни гаранции. Създаването на Бизнес съвета на ЕИС като площадка, на която бизнесмени от страните-членки биха могли да търсят общ език, е стъпка в правилната посока.

Всичко това ще даде на Русия възможността да оправдае новата си роля в Централна Азия, ролята на опитен играч, който компенсира загубата на някогашната си мощ с умението да формулира общи интереси и да ги отстоява в дипломатически пазарлъци с новата регионална свръхдържава. Разбира се, с изгода и за себе си.

*Авторът е ръководител на програмата Русия в Азиатско-тихоокеанския регион на Московския център Карнеги“.

Текстът на статията на руски език http://www.vedomosti.ru/opinion/articles/2016/06/15/645351-peresopryazhenie-ot-uspehov

"Российская газета". Всички права запазени.