НАТО приближава войските си към Русия, но иска диалог с Москва

Reuters
Руски военни експерти описват действията на НАТО с думите „искат мир, а се готвят за война“. В същото време те твърдят, че Москва няма да предприеме контрамерки спрямо блока.

Северноатлантическият алианс ще разположи 4 допълнителни дивизии в Полша и страните от Балтийския регион. Решението бе обявено на срещата на върха на организацията във Варшава на 8-9 юли. Общо в рамките на споразумението 4000 военнослужещи от блока ще бъдат разположени на ротационен принцип още през 2017 година.

В същото време Алиансът формално не нарушава основополагащия акт Русия-НАТО, сключен през 1997 година. Съгласно споразумението военният Алианс се ангажира да не разгръща „съществени военни контингенти“ близо до територията на Русия.

Участниците в Алианса обявиха още, че системата за противоракетна отбрана на НАТО в Европа е в начална готовност. Това означава, че военноморските сили на САЩ в базата Рота в Италия, радиолокационните системи в Турция и ракетите-прехващачи на територията на Румъния вече работят съвместно за противодействие на евентуални заплахи срещу Алианса.

Корабите на ВМФ на САЩ продължават да захождат в Черно море, което очаквано предизвика негативна реакция от страна на Москва. Двете държави ще си поговорят официално съвсем скоро: на заседанието на Съвета Русия-НАТО, насрочено за 13 юли. Ръководството на НАТО вече изрази желание да предприеме редица „доверителни мерки“.

Сред тях е включването на транспондерите (системата за определяне „свой-чужд“) на самолетите от бойната авиация на Алианса и САЩ, както и споразумение за предупреждение за инциденти във въздух и по море.

Ако тези договорки бъдат постигнати, вече ще може да се говори за снемане на част от напрежението.

Засега обаче отношенията далеч не са спокойни. В навечерието на срещата на върха на НАТО президентът на САЩ Барак Обама, в статия за „Файненшъл Таймс“ (The Financial Times), сравни заплахата за териториалната сигурност на Европа, произтичаща, според него, от Русия, с действията на терористите от „Ислямска държава“. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви в отговор, че „НАТО съществува във военно-политически измислен свят“ и „концентрира усилията си за сдържане на несъществуваща „заплаха от Изток“.

Руската гледна точка за резултатите от срещата на върха

Военният експерт и заместник-директор на Института за страните от ОНД Владимир Евсеев смята, че с началото на кризата в Украйна НАТО се стреми да спечели умовете на гражданите от страните-членки за цел, която е загубена още с разпадането на Съветския съюз – необходимостта да се противостои на Москва.

„В политически план несъществуващата „руска заплаха“ и реалните предизвикателства от страна на „Ислямска държава“ помагат на Алианса да се обедини във времената на Brexit и засилването на съответните центробежни сили в Европа“, отбелязва експертът.

Според него резултатите от срещата на върха са умерено негативни за Москва: можеха да са много по-остри, както и по-меки. „Това е известен компромис. Формално се обявява готовност за сътрудничество, но на практика се провежда политика не толкова на сдържане, колкото на сплашване на Русия. Искат мир, а се готвят за война“, допълва анализаторът.

Главният редактор на списание „Арсенал Отечества“ Виктор Мураховски твърди, че Русия няма да предприеме никакви допълнителни мерки в отговор на действията и политическите изявления на НАТО.

„Министерството на отбраната се опира на реалния военен потенциал на нашите партньори от НАТО, а не на изявленията на ръководители или политици. Военното ведомство изпълнява плана за модернизиране на руската армия, утвърден от президента за периода до 2025 година. В неговите рамки се разгръщат нови подразделения в Западния военен окръг; провежда се и мащабно превъоръжаване на армията със съвременни образци“, отбелязва Мураховски.

Като част от вече изпълняваните контрамерки през януари 2016 г. руският военен министър Сергей Шойгу обяви създаването на три нови дивизии (дивизия за мирно време – до 13 000 души) на Запад с цел противодействие на готвените още тогава решения на Алианса, които бяха просто юридически закрепени във Варшава.

Ще стигне ли НАТО до Азия

В същото време САЩ и НАТО вече гледат към Азия, смята Евсеев. „Администрацията на САЩ разбира, че за да съхрани военно-политическото си господство на световната сцена, трябва не само да укрепва лостовете си за влияние в Европа, но и да ги пренесе в Азия с цел сдържане на евентуални заплахи от страна на Китай“, отбелязва Евсеев.

По думите му Вашингтон вече е разположил флотилия от 12 миноносеца с управляеми ракетни оръжия, за да укрепи военно-морските си групировки в Азиатско-тихоокеанския регион.

„Под прикритието на влошаването на отношенията с Русия САЩ постепенно ще навлизат в Азиатско-тихоокеанския регион. Тази тенденция ще се засили с идването на новия президент, независимо кой ще се настани в овалния кабинет – Тръмп или Клинтън“, предполага Евсеев.

"Российская газета". Всички права запазени.