Какво кара хиляди българи всяка година да изминават пътя до подножието на легендарния връх Шипка и за пореден път да прекарат цял един ден под жарките лъчи на септемврийското слънце?
Над 10 000 души се събраха край язовир "Копринка", в подножието на връх Шипка в събота (9 септември), за да изразят за пореден път общата си любов и признателност към руската култура, традиции, история и принос за България – такава, каквато я имаме днес. Съборът на русофилите се проведе за 14-ти път, като мина под знака на предстоящите през 2018 година чествания на 140-годишнината от Освобождението на Родината ни от турско робство.
Общата история
Много са датите, свързващи историята ни с тази на Русия, но може би най-паметната сред тях ни води към Освобождението ни от турско робство. На 3 март 2018 г. страната ни ще отбележи 140 години от това паметно събитие, белязано от подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 година. (Вижте още: В Йешилкьой не помнят договора от Сан Стефано)
Победата на Русия в Руско-турската война от 1877-78 г. слага край на петвековното османско иго, а Санстефанският договор, подписан от руска страна от граф Н. Игнатиев, превръща България в най-голямата държава на Балканите. (Вижте още: Защо наричат граф Игнатиев "графът на българите"?) В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена и източната част на днешната Сърбия. През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа, по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно редуцирани. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. Това води до приемането на Българската национална доктрина – обединението на разбитите български земи от Берлинския договор. Десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.
Друга паметна дата от общата история на Русия и България, която бе отбелязана от присъстващите гости и официални лица на "Копринка", е 9 септември – датата, на която тази година се проведе и русофилският събор.
Именно на 9 септември 1944 г. в страната ни избухват поредица от събития, за които и до днес историците не са единодушни. За голяма част от българите обаче този ден и до днес се свързва с победата над фашизма – и то с огромната помощ на Съветската армия.
Общата православна вяра
Всички знаем, че създадената от България християнска култура спомага за приобщаването и утвърждаването на южните и на източните славяни към православната цивилизация. А един от големите български приноси в това отношение е християнизирането на Киевска Русия.
НД "Русофили"
Само по-запалените по историята обаче вероятно са нясно, че първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност. Митрополит Михаил Болгарин е първият от 8-те български архиереи, които в различни периоди от време оглавяват престола на великоруските митрополити или заемат други митрополитски катедри в Русия. Най-известният от тях е св. Киприян Българин. На тазгодишния събор на русофилите на язовир "Копринка" стана ясно, че със съдействието на старозагорския митрополит Киприян е подета инициатива в България да бъдат донесени мощите на руския св. Киприян, обединил под знака на православието земите около Русия през 14 в. Със своята книжовна дейност св. Киприян Българина изгражда истински духовен мост между българската и руската православна култура. (Вижте още: Поклонници от чужбина търсят светеца от София в Руската църква)
Старозагорският митрополит Киприян благослови участниците в събора на "Копринка" и в съслужение със свещеници от Старозагорската епархия отслужи водосвет и освети копие на Самарското знаме – един от символите на Освободителната война, вдъхновявал героичните сражения на българските опълченци. Репликата на знамето-светиня е изработена по инициатива на казанлъшката организация на НД "Русофили" и бе дарена на община Казанлък.
Пресцентър на община Казанлък
Общата славянска култура и ценности
Присъстващите на събора на русофилите край "Копринка" за пореден път си припомниха и общите културни и морални ценности, които обединяват нашите два славянски народа. Събитието бе съпроводено от художествени изпълнения, като в концертната програма се изявиха изпълнители от България и Русия, както и лауреати на завършилия ден преди събора ІV-ти Национален фестивал на руската поезия, песен и танц "Пусть всегда будет солнце". Над 3000 деца се включиха със свои творби и изпълнения в конкурса, преминал при огромен интерес сред обществеността.
НД "Русофили"
Общата носталгия по миналото или интерес към соц екзотиката?
Едно от най-хубавите и полезни качества на човешкия ум е да си спомня само хубавите моменти от миналото. И това е съвсем нормално – по този начин ние преодоляваме трудностите и вървим напред. На "Копринка" тази година си пролича носталгията, която мнозина българи хранят по отминалия период на социализъм в нашата история – явление, което се среща и в Русия.
Имаше търговци, които се възползваха от тази носталгия и предлагаха сувенири и предмети, напомнящи за тези времена. Напоследък у нас, а и в Русия, се наблюдава съживен интерес към тогавашния начин на живот и порядки. Независимо обаче дали става въпрос за носталгия или човешко любопитство и екзотика, търговците със сигурност печелят.
НД "Русофили"
Общият потенциал в бизнеса
Бизнесът си е бизнес – и то не само за продавачите на сергиите, които бяха изпъстрили "Копринка". Както посочи самият посланик на Руската федерация у нас Анатолий Макаров, отношенията между нашите страни в тази сфера имат огромен потенциал – в икономиката, енергетиката, селското стопанство, промишлеността, туризма.
Разберете повече за бизнеса между България и Русия тук: Руснаци предпочитат Златни пясъци и Слънчев бряг