Недостиг на съпрузи
Катастрофалните последици от Втората световна война (ВСВ) преминават като вихър през света и оставят след себе си 27 млн. жертви – както сред военните, така и от цивилното население. В годините след тази мрачна глава от човешката история с населението на Русия се случва нещо доста смущаващо – жените изведнъж се оказват много повече от мъжете. Това дава своите отражения и до днес. По данни на департамента по икономика и социална политика на ООН в момента на 100 мъже в Руската федерация се падат 115 жени, а през 1950 г. съотношението е било още по-фрапиращо – 77 на 100.
Сами може да си представите колко голяма е конкуренцията на брачния пазар в Русия в периода след ВСВ, та до днес. Именно този недостиг на потенциални съпрузи лека-полека превръща една прослойка от милите другарчета с черни престилки и бели панделки от соца в непредвидими лъвици с любовна стратегия, търсещи сродни души (и не само) в страната и чужбина. А разбира се, "сродните души" в повечето случаи си гълтат граматиката в присъствието на рускиня, която знае какво иска.
Социализмът ражда любов
РИА "Новости"
В годините на развиващия се и развития социализъм цели орди от български мъже заминават да дадат своя принос във вихрещото се с размах строителство в братския СССР. По данни, разгласени от Ивайло Калфин през 2015 г., докато той е на поста социален министър, около 300 хил. българи са работили и работят в бившия СССР или Русия. Като се има предвид, че повечето от тях са заети в типично мъжки професии, може да се предположи, че болшинството са от силния пол. А много от тях съвсем естествено намират нежно рамо и спътник в живота в необятната съветска шир – където женската обич също е необятна.
Всъщност близките икономически, културни и социални контакти между СССР/Русия и България са сред основните фактори, облуславящи тесните връзки между страните ни и на любовния фронт. И несъмнено тези контакти са събрали много сродни славянски души и тела.
Любовни стратези
Социализмът си отива, но не и изконният стремеж към по-добър живот, който на фона на трудностите на прехода може би става още по-пламенен. Вратите към света се отварят по-широко и по-авантюристично настроените елементи в руската армия от дами сякаш се превръща в армия от малки Сун Дзъновци.
Тази армия е нищожна на фона на огромното руско население, но понякога незаслужено именно с нея са асоциират всички техни сънароднички. Нещо повече – често дамите, възприемани като "рускини" извън пределите на родината им, включително и у нас, всъщност са родом от бившите съветски републики. Но понеже говорят руски и носят някои характерни белези на станалия стереотипен образ навън, по навик ги причисляваме към общата група. А стереотипният образ навън, както ще ви каже всеки руснак, доста се разминава с реалността – типично за стереотипите. Всъщност за повечето рускини, също като за българките, любовта няма национален флаг и химн – болшинството се омъжват за момчета от своя град, село, работа, университет. Много от браковете с чужденци пък не са по сметка – просто сродната ти душа понякога не живее на същите географски ширини като теб.
Но имиджът, изграден от тези малобройни, но гръмогласни, бойни и авантюристично настроени руски дами, си е имидж и е трудно да го пребориш. Те неуморно кроят стратегии за скоростно задомяване, на които малко мъже могат да устоят, включително и българските. Как да не капитулираш, когато си обграден? Много от тях са категорично убедени, че успешният брак минава през семинари на гурута като Евгения Шацка, Владимир Раковски и стотиците им по-малко популярни колеги в стил Наталия Кобилкина.
В периода 2004-2009 г. на руския книжен пазар излиза поредицата "Школа за кучки" (Школа стервы). Младите (а някои недотам, но пък опитни) златотърсачки на Русия захвърлят "Анна Каренина" и трагичната ѝ любовна история и се ориентират към по-прагматичен подход. За много от тях това е ключова стъпка към намирането на мъж, но не какъв да е, а по възможност олигарх. Една истинска кучка не би се задоволила с по-малко.
Български мъже със стари коли
Getty Images
След разпадането на СССР в очите на тези тигрици бракът с чужденец изглежда, поне отвън, като един от малкото спасителни полюси за руската жена. Дори понякога бракът с българин е привлекателна идея. В началото на 2000-те в идеал за успех на руските момичета се превръща Дария Жукова – третата жена на архетипа за олигарх Роман Абрамович. Който не успее да завъди олигарх се оправя с каквото има, например с български мъже.
Но както всички знаем, българските мъже са далеч от олигарси, дори повечето са далеч от средностатистически банкер с нова "Тойота" (Toyota), купена на старо. След налагането на санкции на Русия в края на 2014 г., руските хитруши измислят нова "военна стратегия" за намиране на годеник.
Български медии разкриха любопитна схема по родното ни Черноморие – рускини се омъжват за нашенци срещу заплащане, за да се сдобият с европейско гражданство и необезпокоявани да продължат пътешествието си из Европа в търсене на по-сносни екземпляри. Или поне такива, които са си купили нова "Тойота" от магазина.
Жертви или не точно
Личен архив
По света жертва на руския женски темперамент са паднали почти толкова мъже, колкото е избило руското оръжие. Българските не са изключение. Но не е честно да заклеймяваме руските жени като изкусителки и златотърсачки, без да обърнем внимание на направо митичната еуфория, в която изпадат мъжете, когато се изправят пред дългокраките богини на "стервологията", било то рускини или не.
Пример – Мел Гибсън: успял холивудски актьор на достолепна възраст, с непоклатими принципи, любяща съпруга и почти митологичен брой деца, докато "смелото му сърце" не се предава в обятията на руската пианистка Оксана Григориева. Тя го обича страстно, ражда му дете и още по-страстно се развежда с него, искайки обезщетения в цифри, за които и Рокфелер не е чувал. Запомнихте ли, момичета? А и момчета...