За жалост езерото Карачай едва ли е идеалното място за отмор или слънчеви бани. През 1990-те, ако човек постоял на бреговете му за около час, можело да се изложи на радиация от 600 рентгена – което означава сигурна смърт.
Езерото се намира в Челябинска област в Южен Урал и е известно от XVIII век. То често пресъхвало през годините с малко валежи и понякога изчезвало от картите.
От 1951 г. близкото Производственото обединение (ПО) "Маяк" – една от най-големите ядрени мощности в СССР, започва да изхвърля радиоактивни отпадъци в Карачай и езерото е прекръстено на воден резервоар В-9.
Как става толкова опасно?
Донат Сорокин / TASS
В продължение на дълги години във водите на Карачай се изхвърлят радиоактивни отпадъци – езерото е с площ по-малко от 1 кв. км и се смята, че седиментите по дъното му се състоят изцяло от радиоактивни отпадъци с дълбочина около 3,4 м.
През 1960-те настъпва суша, която пресушава някои части от езерото и излага радиоактивните изотопи цезий 137 и стронций 90 на слънцето. През 1967 г. районът е пометен от силни ветрове, които разнасят опасния прах на територия от около 2700 кв. км и излагат на опасност хиляди човешки животи.
Това принуждава властите да предприемат мерки и най-накрая е решено Карачай да бъде "погребано" в "саркофаг" от чакъл и огромни плочи бетон.
Процесът отнема над 40 години и е завършен чак на 26 ноември 2015 година.
По-опасно от Чернобил
През годините в езерото се натрупват толкова много опасни утайки, че водата му излъчва 120 млн.Ки – над два пъти повече от радиацията, изпусната в околната среда след ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 година.
Безопасно ли е днес?
Донат Сорокин / TASS
Езерото ще продължи да съществува като място за изхвърляне на ядрени отпадъци още стотици, дори хиляди години. Според изследователите е по-безопасно радиоактивните отпадъци в Карачай да се оставят там, където са, отколкото да се правят опити да бъдат преместени.
Работата на радиолозите обаче в никакъв случай не е приключена. Според съветника на генералния директор на ПО "Маяк" Юрий Мокров, нито Русия, нито която и да е друга страна, няма достатъчно опит в поддръжката на опасно място като резервоар В-9. Ето защо езерото Карачай ще продължи да бъде непрекъснато и близко наблюдавано още дълги години.
Сред традиционните методи за това са следене на гама радиацията, концентрацията във въздуха и радионуклеидния разпад близо до водния резервоар.
Голямо внимание се обръща и на геодезичните явления в различните сезони.
Към езерото ще бъдат добавяни нови плътни слоеве чакъл и почва. В бъдеще територията ще бъде покрита с трева и храсти. Не се позволява саденето на дървета, тъй като корените им може да увредят бетонните плочи.
Въпреки нужните години на наблюдение експертите твърдят, че мястото е безопасно – дори и торнадо не може да разбуни това ядрено гърне.