Автентичен опит от Русия: как да оцелееш в крайградските "електрички"

Всеки ден мнозина руснаци изминават дългия път до работното си място. А един от най-евтините и надеждни начини за това са "електричките" – крайградските пътнически влакове, които свързват малките градове и селата. Ето няколко съвета за следващото ти пътуване от един истински експерт.

Ежедневно около два милиона души пътуват до руската столица на електричката. Пиковият час е между 8 и 9 сутринта, когато хора от цялата област бързат към Москва, за да печелят пари. За разлика от големите влакове като "Сапсан", за електричките не ти трябват документи, за да си купиш билет.

Качване и слизане

Всичко е съвсем просто: купуваш билет (Между 70 и 500 рубли или €1 до €7) и се оглеждаш за табели "пригородные поезда" на гарите, а с помощта на картата отиваш до перона – и това е всичко. Трябва само да маркираш картата си и си готов. Но не се престаравай: някога билетите се проверяват и при качване във влака, тъй като има хора, които прескачат бариерите. От двата милиона души, които ежедневно ползват електричката, около 300 хил. са гратисчии. И пази билета си – ще ти е е необходим при излизането от гарата.

Борба за място

В старите електрички все още могат да се отварят прозорците и хората понякога хвърлят чантите си отвън, за да си "резервират" седалки. Опитай да намериш място, което не е запазено. Седалките на тези стари влакове обикновено се намират една срещу друга – 3 срещу 3.

Друг досаден навик – понякога някои (обикновено жени между 55 и 60) сядат сами на ред седалки и запазват останалите за хора, които ще се качат във влака по-късно – вероятно няколко спирки надолу по линията. Това може да бъде много дразнещо. Дали ще се бориш за седалка, или ще кротуваш прав? Изборът е твой.

Търговци и музиканти

"Скъпи пасажери...": тези думи не се изричат само от шофьора, когато прави съобщения, но и от всички, които опитват да изтъргуват стоката си във влака: вестници, моливи, запалки, чанти, чорапи и какво ли още не. Ако не срещнеш някой от тях, то със сигурност ще попаднеш на някой от музикантите в електричките: студентите, пенсионерите и безработните често опитват да изкарат някакви пари, пеейки традиционни или религиозни руски песни и свирейки на китара популярни парчета на рок легендите. Ако ти хареса, защо пък да не му дадеш няколко рубли?

Всъщност търговията и песните във влаковете не са разрешени, но забраната често се игнорира. Имай предвид, че, колкото по-евтин е транспортът, толкова повече свобода цари.

Ядене, пиене, пушене и...

Същото правило важи и за храненето, пушенето и всички други физиологични нужди на човека. Официално консумацията на алкохол е забранена, но кондукторите често си затварят очите.

Повечето електрички нямат тоалетни – или само една в първия вагон, но не ти препоръчваме да ги ползваш. Обаче мястото между вратите и вагоните често се ползва от пътниците за подобни нужди... така тези пространства са малко миризливи. Всъщност на тези места хората си пушат (въпреки знаците за забрана), целуват се, пият и се бият – тези тесни коридори често са доста оживени.

Принципни гратисчии

Често се наблюдава масово слизане от влака. Секунди по-късно четирима кондуктори влизат и проверяват кой не си е купил билет. Ако погледнеш през прозореца, вероятно ще видиш как гратисчиите бягат. Забавното е, че хората, които обикновено се скатават, никак не изглеждат бедни. Сред тях има жени на токчета, бизнесмени с лаптопи и iPhone-и, както и добре изглеждащи студенти. Мнозина смятат, че транспортът трябва да е безплатен и да не плащат за него е въпрос на принципи.

Осторожно, чужденецо! Бъди себе си!

Руските граждани на електричките пътуват на кратки разстояния – само до работното място и обратно. А московският журналист и пътешественик Александър Лучкин и екипът му пътуваха с влак от Владивосток в руския Далечен Изток - до руската столица.

"В Русия имаме специална връзка с чужденците, това е историческо нещо", казва Лучкин. "Руснаците демонстрират на чужденците изключителна любезност и почит, повече, отколкото към сънародниците си. Същевременно гледаме на тях като на чужденци, които не познават истинския ни живот. За пътешествениците това е интересна позиция: тук можеш да си като любопитно дете и всички ще те извинят за това". Понякога, казва Лучкин, дори той самият опитва да играе ролята на чужденец, пътуващ през Русия. "Защото хората са по-склонни да ти дават препоръки и да ти помагат".