Прието е да се смята, че, когато пият, руснаците си казват: "Наздраве!" (На здоровье!). Това не е съвсем така. Вдигайки чашата, компанията изрича думите: "За ваше здраве!" (Ваше здоровье!) или "За твое здраве!" (Твое здоровье!). В строгия смисъл на думата обаче това не е тост. Класическият тост е с разгърната структура: в първата му част се разказва кратка история, а във втората се прави закачлив или парадоксален извод, за който именно се предлага да се пие.
Героят от популярната съветска комедия от 1960-те "Кавказка пленница" (Кавказская пленница) - младият фолклорист Шурик - пристига в Кавказ, за да събира местни приказки, легенди и тостове – и всеки местен, когото среща, му предлага да запише различен тост. Например: "Прадядо ми казва: искам да си купя къща, но нямам възможност; имам възможност да си купя коза, но нямам желание. Да пием желанията ни да съвпадат с възможностите ни!".
Всеки тост задължително води до изпиване на цяла чаша вино до дъно: защото "тостът без вино е като сватба без булка!".
Друг дълъг тост завършва така: "И когато ятото с птици отлетяло да зимува на юг, една малка, но горда птичка, казала: "Лично аз ще отлетя направо към слънцето". Тя започнала да се издига все по-високо и по-високо, но много скоро крилата ѝ изгорели и тя паднала на дъното на дълбока падина. Да пием за това никой от нас, колкото и високо да лети, да не се отделя от колектива!" – след което вече напълно пияният Шурик започва да плаче горко. "Какво стана, приятелю?", питат го загрижените домакини. "Жал ми е за птичката!", отговаря през сълзи Шурик. И тази фраза – "Жал ми е за птичката" (Птичку жалко) – вече се е превърнала в крилата фраза и руснаците често я използват, за да разчупят обстановката.
Ритуалните руски запои обикновено включват няколко стандартни тоста. На рожден ден първият тост обикновено е за рожденика (с пожелания за здраве, успехи, дълъг живот), а вторият – за родителите му. На сватба първият тост е "За щастието на младите!" (За счастье молодых!), а след него, през цялото тържество, гостите често викат: "Горчиво!" (Горько!). Този лаконичен "тост" всъщност означава, че яденето на масата е "горчиво". За да стане то "по-сладко", младоженците стават и сливат устни в дълга целувка, а хората на масата броят колко продължава тя и в един глас викат: "Едно, две, три, четири, пет..." – а след като целувката свърши, вдигат чаши.
На погребения първата част на тоста обикновено припомня някой светъл и трогателен епизод от живота на покойника, а накрая завършва с думите: "Вечна му памет" (Вечная память) или "Лека му пръст" (Пусть земля будет пухом). За покойниците (не само на помени) се пие, без да се чукат чашите.
Купоните без специален повод, организирани просто за забавление, също обикновено са съпроводени с няколко стандартни тоста. Първият обикновено е "За срещата ни!"(За встречу!). За да се разчупи компанията по-бързо, веднага се вдига още един тост с думите "Между първата и втората глътка не бива да има дълга почивка!" (Между первой и второй перерывчик небольшой!). Следващият "рунд" от пиене се съпровожда от кратки коментари от типа "Е, хайде пак!" (Ну, вздрогнули!, Ну, поехали!, Ну, понеслась!).
Някъде към средата на купона почти винаги изниква тостът: "За прекрасните дами!" (За прекрасных дам!) (друг вариант е "За присъстващите тук дами!" (За присутствующих здесь дам!)). Почти винаги се намира някой, който казва, че истинските мъже пият за дамите изправени – след което всички мъже стават и (до дъно) пресушават своите чаши. Преди много години се смятало за признак на добро възпитание при тост чашите да се пият до дъно, но в наши дни това се смята за проява на лош вкус. Въпреки това преди всеки тост чашите се доливат догоре – това на руски се нарича "освежить" (освежаване).
Друг стандартен тост е ироничният тост "За сбычу мечт" – по смисъл той означава "Да се сбъднат мечтите!", а по форма в него съзнателно се нарушават правилата на словообразуването, но едновременно с това се пародират и официозните пропагандни лозунги.
След екранизацията на повестта на Михаил Булгаков "Кучешко сърце" (Собачье сердце) в края на 1980-те, популярност набира произнесеният от героя Шариков абсурден тост: "Желая всички" (Желаю, чтобы все): в неговата незавършеност и безсмисленост по един парадоксален начин се акцентира върху ритуалния характер на всеки тост.
Един от персонажите в друг съветски филм – "Юлски дъжд" (Июльский дождь), произнася като тост фразата "Всичко хубаво!" (Всего хорошего!). "Това довиждане ли означава?" – пита уплашено дамата, която седи до него. "Не", отвръща той. "Това значи просто "Всичко хубаво"! (Играта на думи тук е, че пожеланието "Всичко хубаво!" всъщност се използва, когато хората се разделят).
Последният тост, който се вдига, когато хората обикновено тръгват да си ходят, традиционно е: "За бастунчето" (На посошок). В миналото пътниците си тръгвали, подпирайки се на бастун, който се е казвал "посох" – а "на посошок" (за бастунчето) се пие, за да е добър пътят им обратно към дома.